Решение № 190 от 27.11.2023, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 254/2023
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 27.11.2023
- В сила
- 12.08.2025
- Състав
- Веселин Христов Коларов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Харманли, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20235630100254 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск за собственост намиращ правно основание в чл.124 от Гражданско процесуалния кодекс.
В исковата молба се твърди, че ищцата Н. И. К. ЕГН ********** от гр. Хасково, е собственик на недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № V-31, в квартал 1 по плана на с. Браница общ. Харманли, обл. Хасково, одобрен със Заповеди №655/12.ІІ.1951г. и №605/15.VІ.2012г., с площ от 1355 кв.м., заедно с построените в имота Жилищна сграда и три стопански постройки, при граници: от изток - улица, от юг - УПИ VI-32, от запад - не е посочено и от север - УПИ IV. Данъчната оценка на имота била в размер на 9 370.10лв.
Твърди се, че К. притежавала имота по силата на наследство от майка си Р* Х.а И., б.ж. на с. Браница общ. Харманли, починала на 25.ІV.2004г., и давностно владение. След смъртта на майка й ищцата владеела целия имот самостоятелно и спокойно повече от 15 години. До смъртта на брат й - М. И. М., ищцата владяла и ползвала явно и спокойно целия имот и от негова страна нямало никакви претенции. Ищцата плащала данъците за целия имот.
Сочи се, че при опит ищцата да плати данъците за имота за 2023г. установила, че наследниците на брат й: Е. М. Г., ЕГН ********** и К. М. И. ЕГН ********** ( ответници по делото), са декларирали на свое име ½ ид.части от имота и платили данъците за 2021г. и 2022г.
Пълномощника на ищцата счита, че с това си действие ответниците са оспорили правото на собственост на ищцата върху целия имот, което пораждало правния и интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда а постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: Урегулиран Поземлен Имот № V - 31, в квартал 1, по плана на с. Браница община Харманли обл. Хасково, одобрен със Заповеди № 655/12.ІІ.1951г. и № 605/15.VІ.2012г. с площ от 1 355кв.м., заедно с построените в имота Жилищна сграда и три стопански постройки, при граници: от изток улица, от юг - УПИ VI-32, от запад - не е посочено и от север - УПИ IV.
Претендира присъждане на разноски по делото.
1
В срока по чл. 131 от Гражданско процесуален кодекс, е постъпил отговор на исковата молба от адв. Т. Ч. от АК Хасково, в качеството и на пълномощник Е. М. Г. и К. М.
И., в който е изразено становището, че предявения иск е неоснователен, недоказан и недопустим.
С отговора се оспорва твърдението, че ищцата е едноличен собственик на процесния имат на основание давностно владение.
Твърди се че имота е съсобствен между ишцата и ответниците по иска. Оспорва се твърдението на ищцата, че след смъртта на Р* Х.а И., а и преди това не е владяла целия имот самостоятелно и спокойно. Покойният баща на ответниците - М. М., изпращал парични суми на сестра си - ищцата К. за имота, когато бил в чужбина. Твърди се, че до смъртта на М. М. ищцата не е владяла и ползвала явно и спокойно целия имот. Брат й също полагал грижи за имота - правил ремонти в къщата.
В отговора се сочи, че обстоятелството, че ответниците работят и живеят в чужбина не означавало, че са загубили владението на имота, че са се отказали от собствеността на същия, или че са загубили интерес върху имота в с. Браница и къщата в него.
След смъртта на баща им, ответниците - като законни наследници декларирали имота съобразно наследствените им права при квоти ¼ ид. ч. за всяка една от тях. Заплатили и дължимите данъци за имота. Те никога не предполагали, че леля им би имала претенции да си присвои техните идеални части, тъй като никога не била отричала правата им.
С отговора е оспорено твърдението в исковата молба, че ищцата плащала целите данъци на имота. Точно обратното, М. М. винаги давал суми на сестра си - на ръка и по банков път - за да заплати дължимите местни данъци и такси за наследствения им имот.
В отговора се сочи и цитира съдебна практика в подкрепа на изложеното в отговора на исковата молба.
Моли съда да прекрати производството като недопустимо, а в противен случай, да постанови решение с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира се присъждане на разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:
Не се спори между страните, че с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 22 т.І дело № 47/ 1990г. на Харманлийски районен съд, е признато правото на собственост на Р* Х.а И. ЕГН ********** по наследство и давностно владение върху недвижим имот: парцел V, с прострнстро от 1370кв.м., в квартал 1 по плана на с.Браница Хасковска област , утвърден със Заповед № 655/ 1981г. , отреден парцел за дворно място с планоснимачен № 31, урегулиран, застроен , ведно с построените в този парцел : Жилищна сграда , застроено на 72кв.м., Гараж застроен на 14кв.м. и три стопански постройки , при неуредени регулационни сметки и при граници: от две страни улици,А*П* и Д*А*С*.
Процесния имат се индивидуализира от приобщената по делото Скица № 253/ 21.ІІ.2023г. на Община Харманли съгласно която представлява - Урегулиран поземлен имот № V-31, в квартал 1 по плана на с. Браница общ. Харманли обл. Хасково, одобрен със Заповеди №655/12.ІІ.1951г. и №605/15.VІ.2012г., с площ от 1355кв.м.
От приобщеното като доказателство по делото, заверено като препис ксерокопие на Удостоверение за наследници изх.№ 3/ 28.ІІ.2023г. издадено от с. Браница общ.
Харманли, се установява че Р* Х.а И. ЕГН **********, е починала на 25.ІV.2004г. и е оставил за свой наследници: Н. И. К. ЕГН ********** – дъщеря (ищца в производството) и М. И. М. ЕГН ********** - син. След смъртта на М. М. на 30.ІХ.2020г. той е оставил за свои наследници дъщерите си: Е. М. Г., ЕГН ********** и К. М. И. ЕГН ********** ( ответници в настоящото производство).
В хода на процеса, ищцовата страна ангажира гласни доказателства: свидетелските показания на: Н*А*Г* (братовчедка на ищцата), И*Д*С* и Д*И*П* - без родство със страните (съседи на имота). От показанията на тези свидетели се установява, че познават както праводателката на страните - Р* И., ищцата К., брат и М. М., така и процесния имот.
2
В показанията свидетелите заявяват, че приживе И., както повечето от хората в селото отглеждала тютюн. Пред близки и съседи наследодателката заявила , че парите от продадения тютюн за 2003г., дала на сина си, който по това време живеел в с. Чешнегирово, за да закупи жилище. В замяна на това И. казвала, че къщата в с. Браница остава за дъщеря и - ищцата К.. По това време именно ищцата била тази, която редовно посещавала майка си и се грижела за имота. М. М. много рядко идвал в селото - само по някакъв повод.
След смъртта на наследодателката процесния имот се стопанисвал само от ищцата, която всяка седмица била в с.Браница. Ищцата обновила къщата, подменила дограмата и отремонтирала покрива. През 2008г. когато се ремонтирал покрива, помощ на ищцата оказал и съпругът на св. Г*, на когото бил оставен ключа от имота, наблюдавал ангажираните работници и дори им осигурявал прехраната. Всички ремонтни дейности по имота, били извършени на К., като свидетелите заявяват, че не знаят и не са виждали М. М. да извършва някакви ремонтни дейности в имота. Той идвал един или два пъти през годината на гости на сестра си, а когато заминал за Германия, това се случвало много рядко.
Данъците за имота се плащали от св. Г*, която след това предавала бележките на ищцата, която и възстановявала заплатената сума.
Разпитаните свидетели заявяват че не знаят между ищцата и брат и да е имало спорове и кавги относно на имота на майка им в с.Браница, тъй като от преди се знаело, че той остава на К., за което М. нямал претенции.
В показанията си свидетеля В*И*Н* (ангажиран от ответната страна) заявява, че познавал М. М. от около 40години, като били много добри приятели. Двамата били колеги, а в след като Н* се пенсионирал, започнал да се занимава със земеделие, като М. му помагал.
Самия М. бил много работлив и разбирал от строителство, заваръчни дейности и електричество . Имал си набор от инструменти с които работел. Когато тръгвал за Германия, тъй като му трябвали пари, М. продал на св. Н* всичките си инструменти. На няколко пъти пред свидетеля Н* казвал че ще ходи при сестра си за да свърши някаква работа, като вземал и инструментите си. М. не бил споделял да е влагал средства в имота в с. Браница или да е носил вещи или строителни материали. Ходел да върши работа за събота и неделя, като оставал да пренощува при сестра си. Свидетеля заявява, че не знае между М. и сестра му да е имало спорове относно процесния имот.
По делото са изискани и са постъпили от Община Харманли 3бр. Данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот (л. 106-133). От тях се установява, че първоначално – през 1998г. имота е деклариран от наследодателката Р* И., която в Раздел „Собственици“ е заявила: Р* Х.а И. ЕГН **********, М. И. М. ЕГН ********** и Н. И. К.
ЕГН **********. Като идеални части за всеки собственик, са заявени съответно: 4/6, 1/6 и 1/6.
За процесния имот е подадена Декларация вх. № 960/ 27.Х.2006г. от ищцата Н. К., в която тя като собственици е посочила : Н. И. К. ЕГН ********** и М. И. М. ЕГН **********, а като идеални части за всеки собственик, са заявени по ½ за всеки.
На 26.І.2021г. пред Община Харманли е подадена Данъчна декларация вх.№ 113/ 26.І.2021г. за спорния имот в с. Браница от К. М. И.- З* ЕГН **********, в която като собственици са посочени: К. М. И.- З* ЕГН **********, Е. М. Г. ЕГН ********** и Н. И. К.
ЕГН **********. Като идеални части за всеки собственик, са заявени съответно: ¼ , ¼ и ½ .
По делото са приобщени като доказателства - представените от ищцовата страна заверени като преписи ксерокопия на приходни квитанции за заплатени от ищцата месни данъци и такси за земя и сгради в с.Браница на името на родителя на ответниците - М. И. М. за периода 2009г. -2020г.
При така установената фактическа обстановка съдебния състав достигна до следните правни изводи:
Предявения установителен иск за собственост намиращ правно основание в чл.124 от Гражданско процесуалния кодекс е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът според настоящия състав на съда се явява неоснователен.
От събраните по делото както гласни така и писмени доказателства не би могло да се направи обоснован и категоричен извод, че ищцата К. е упражнявали явно, спокойно, 3 необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху процесния имот находящ се в с.Браница с намерението да го свои изключително за себе си, което намерение да е било демонстрирано пред всички останали. Липсват доказателства за противното както преди смъртта на наследодателката Р* И., така и след тази дата. По делото не се спорно, че имота се стопанисва от ищцата.
Не се спори, че именно ищцата, след смъртта на своята майка, е декларирала имота в с.Браница като съсобствен между нея и брат и. Това е останало непроменено до неговата смърт през 2020г., като през 2021г. от страна на неговите наследници (ответници по делото) е предприета промяна. Декларираното от ищцата в Декларация вх. № 960/ 27.Х.2006г. пред Община Харманли и липсата на действия от нейна страна за някакво промяна, недвусмислено установява нейните намерения относно собствеността на имота. В конкретния не може да се направи извод, още по-малко обоснован за намеренията на ищцата да упражнява фактическа власт върху процесния имот с намерението да го свои изключително и само за себе си. Обстоятелството, че ищцата е заплащала дължимите за имота данъци и такси от името на брат си- за което представя доказателства, както и заявеното от разпитаните свидетели: Г*, С* и П* че не знаят между брат и сестра да има спор за процесния имот, не променят този извод на съда.
Предвид изложеното и съобразно правилото на чл. 154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса следва да се приеме, че релевантните факти по делото не са доказани, поради което не могат да възникнат и техните правни последици. В конкретния случай това означава, че след като ищцата не доказва в производство, че е владяла процесния имот с намерението да го свои изключително за себе си, за нея не е текла придобивна давност, по салата на която тя да е придобие самостоятелно правото на собственост върху него.
Разпечатката съдържа 48 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0890244a-461b-4a0e-8063-5860c0d66165