Решение № 724 от 01.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Бургас, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120200801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Д. А., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Поддържа се, че неправилно е бил издаден електронен фиш за нарушението, за което се твърди, че е било установено с мобилно техническо средство. Оспорва техническата изправност на мобилното средство за контрол. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. П., с която поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи за незаконосъобразност на електронния фиш.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е бил издаден електронен фиш серия К № ******* от АНО за това, че собственият му лек автомобил „БМВ 745И“, с рег. № ********, е бил управляван на ******** г. в 20:01 часа в гр. Бургас, по ПП-Е773, км.491до бензиностанция „Р.“ в посока от кв. „В.“ към КПП-1, с наказуема скорост 96 км/ч при въведено ограничение на скоростта с 1 пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч. Нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство със заснета снимка. Техническото средство е отчело, че автомобилът е бил управляван с 16 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка -3 % при измерването. В срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП липсват данни жалбоподателят да е подал декларация до контролните органи, в която да посочи кой е управлявал автомобила на процесната дата и час.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Съгласно Определение № 6510/18.07.2025 г. по КАНД № 1161/2025 г. на Административен съд – Бургас жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата в населени места, установена с пътен знак B26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Правилно в електронния фиш е отразена правната квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира скоростта на движение на превозните средства предвид тяхната категория и пътния участък, по който се движат (населено място, извън населено място, автомагистрала, скоростен път). Алинея 2 на същата норма предвижда възможност да се определи различна разрешена скорост за движение от тази по ал. 1, която се сигнализира изрично с пътен знак. Настоящият случай е именно такъв. Касае се за нарушение на разрешена скорост за движение в населено място, установена с пътен знак В-26. Ето защо правилно в електронния фиш правната квалификация на нарушението е определена като нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на ******** г. в 20:01 часа в гр. Бургас, по ПП-Е773, км.491 до бензиностанция „Р.“ в посока от кв. „В.“ към КПП-1, лек автомобил „БМВ 745И“, с рег. № ********, е бил управляван със скорост от 96 км/ч при въведена със знак В-26 разрешена скорост за населено място до 80 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство. По делото е наличен снимков материал (л.12), от който се установява, че при ограничение на скоростта за движение до 80 км/ч, лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** е бил управляван с 99 км/ч. Съдът намира за неоснователно поддържаното в допълнителна по делото молба възражение, че от снимката не могат да се установят индивидуализиращите белези на 2 автомобила. В действителност се установява, че нарушението е било заснето от техническото средство в тъмната част на денонощието (20:01 часа) независимо от това, на снимката от техническото средство ясно и недвусмислено се установява регистрационният номер и марката на автомобила. По делото са представени в преписката и писмено доказателство, от което се установява техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта за движение - протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, извършена в периода ******** г. – 09.02.2023 г.

На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта. В електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост. Това обстоятелатво се установява и от приложения снимков материал от техническото средство, видно от който скоростта на движение е била 99 км/ч, като след измерване на допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 96 км/ч.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. В тази връзка неприложимо в настоящия случай е Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От налична в преписката справка за собственост (л.

14) се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил. По делото 3 липсват данни жалбоподателят да е подавал декларация в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с посочване на водача на автомобила на процесните дата и час, подобни твърдения не се съдържат и в подадената жалба. Ето защо правилно АНО е санкционирал жалбоподателя в качеството му на собственик за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

На основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 16 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл.

182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 11 до 20 км/ч за населено място – „глоба“ 50 лв. На жалбоподателя е наложена „глоба“ именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на Д. Д. А., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4