Решение № 2820 от 19.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2820 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330103402 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. Г. М., ЕГН ********** против „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за заем код **** от ***** г., сключен между страните, е недействителен поради противоречието му със закона и по-конкретно в нарушение на императивните правни норми на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. При условията на алтернативност, ако съдът приеме, че целият договор за кредит не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, се предявява установителен иск с за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка, обективирана в договора за заем код **** от ******г., сключен между страните, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и на императивните изисквания на ЗЗД и ЗПК.

В исковата молба се излагат съображения, че на ***** г. страните са сключили договор за заем, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 613,55 евро, която същият следвало да върне на * месечни вноски, при договорен лихвен процент в размер на 39,72 % и ГПР в размер на 41,31 %. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 708,41 евро. Съгласно договора ищецът в срок от три дни след сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на ответника - заемодател за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице следвало да сключи изричен договор за встъпване в 1 дълг / договор за поръчителство/, като третото лице следвало да отговаря на изрично посочени от заемодателя изисквания. Неизпълнението на тези задължения от страна на ищеца щяло да причини на ответника - заемодател вреди, които неустойката определена от заемодателя в размер на 367,53 евро щяла да обезщети. Неустойката била платима разсрочено, в едно с погасителната вноска по договора, като така оскъпила кредита със средно 89,95 лева на погасителна вноска. От правна страна се излагат съображения, че сключеният договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, предвид обстоятелството, че в същия липсва описание кои точно разходи се включват в посочения ГПР. По този начин потребителят бил в невъзможност да разбере по какъв начин е формирано оскъпяването по кредита.

Посоченият ГПР не включвал и неустойката. С добавянето на същата се достигало до нарушение на нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Отделно от посоченото, в договора липсвали условията за прилагане на на лихвения процент. Не била ясна общият размер на дължимата за срока възнаградителна лихва. Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Моят кредит“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. По отношение на съображенията, изложени в исковата молба, за недействителност на договора, се оспорват твърденията на ищеца, че изискванията за обезпечение е направено с цел заобикаляне на закона. Сочи се, че същите са направени с цел обезпечаване изпълнението на договора. Сочи, че доколкото чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК е посочено че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, то няма как да е налице и соченото заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва се твърдението, че единствената цел на поставяне на изискването и уговорената неустойка било осигуряване на допълнителна печалба. Твърди се, че уговарянето на неустойка е проявление на принципа на свобода на договаряне, закрепен в чл. 9 от ЗЗД. Счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, т.9 и 10 от ЗПК. Твърди, че договорът за заем съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, а съгласно т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от 2 фактическа страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, а при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД.

Страните нямат спор относно сключването на процесния договор за заем и посочените в същия параметри на ГПР, фиксирания лихвения процент, представената в заем парична сума и срок за връщане на сумата. По делото е представен и заверен препис от цитирания договор.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, заемателят се задължава на осн. член 23 от ЗЗД, в срок от 3 дни след сключването на настоящия договор, да осигури действието на третото физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.

Според член 12, ал. 4 от договора в случай, че заемополучателят в определения срок не изпълни задържението си посочено в член 12, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на член 12, ал. 3, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 718,82 лева.

Касае се за договор за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на член 24 от ЗПК и в ЗЗП. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на член 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите начл. 10 и 11 от ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Посочените разпоредби са императивни и са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, ето защо съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /такива са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения 3 между страните договор, съдът констатира следното:

При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Спазено е и изискването относно минимално допустимия размер на шрифта, а именно - не по-малък от 12. Това важи както за договора, така и за приложените към него общи условия, като за извършването на това визуално сравнение не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК.

Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11, т. 12 ЗПК съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на член 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Посочен е годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност- 41,31 %. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Действително в чл.3, ал. 8 от договора е указано, че при така изчисления ГПР не се включват разноски за събиране на просрочените задължения, лихви за забава и други неустойки. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен възнаградителна лихва-39,72 %, не става ясно как е формиран ГПР от 41,31 % и какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – 4 нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. Нарушението на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е въведено като основание за нищожност на договора и в исковата молба.

В обобщение, съдът намира, че сключеният между страните индивидуален договор за заем код 35284 от 19.08.2020г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона, с оглед на което не следва да се произнася по останалите наведени в исковата молба възражения за нищожност на договора. Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК и същите следва да бъдат съобразени от страните по заемното правоотношение.

Съгласно член 78 ГПК разноските са в тежест на ответника. По делото ищецът е представляван от адв. М. от ПАК, по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съгласно удостовереното в договора за правна защита. В полза на същия следва да бъде присъдено дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., а на ищеца държавната такса в размер на 50 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на индивидуален договор за заем код **** от ***** г. , сключен между Л. Г. М., ЕГН **********, като заемател, и „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, като заемодател, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.