Акт от 28.02.2024, Административен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е

28.02.2024 г.

Номер 419 2 0 2 4 година гр. Кюстендил

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилски административен съд на тридесети януари

2 0 2 4 година в открито заседание в следния състав:

Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

Секретар: Ирена Симеонова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 259 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 194 ал.2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 2 от ЗМВР.

С.Й.П. – Началник на ГПУ І степен Гюешево при РДГП - Кюстендил, ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Х, обжалва Заповед с рег.

№ 4077з - 1000/04.08.2023 г. на Директора на РДГП Кюстендил, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при извършени съществени нарушения на административно – производствените правила, незаконосъобразна, издадена при противоречие с материално-правни разпоредби, както и при несъобразяване с целите на закона. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноски по делото.

Представени са и писмени бележки в този смисъл.

Ответникът по жалбата се представлява по делото от юр. М., която оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли. Претендира разноски по делото, съобразно приложен списък. Представени са и писмени бележки в този смисъл.

Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

С.Й.П. е държавен служител, Началник на ГПУ

І степен Гюешево при РДГП - Кюстендил. Наложено му е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода от 03.02.2023 г. до 16.06.2023 г. П., в качеството му на Началник на ГПУ Гюешево не е издал и не е действала актуална заповед, с която да бъдат определени места и начин на съхранение на оръжие, боеприпаси, взривни вещества, пиротехнически изделия /ОБВВПИ/, оптическите прибори и приборите за нощно виждане, отговорните длъжностни лица, реда за зачисляване, приемане и сдаване на ОБВВПИ, числящи се в ГПУ Гюешево, в изпълнение на заповедта на Директора на РДГП и съобразно Заповед № 8121з-399/15.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи,

С действията си жалбоподателят не е изпълнил свое основно задължение, произтичащо от специфична длъжностна характеристика рег. № 3282р-10211/07.05.2021 г. за длъжността началник на ГПУ І степен при РДГП, а именно “да познава и спазва нормативните актове, регламентиращи дейността на МВР”, като за времето от 11.01.2023 г. до 03.02.2023 г. не е изпълнил разпореденото в раздел IV от Заповед рег. № 4077з-42/10.01.2023 г на Директор РДГП за „Определяне на места и начин на съхранение на ОБВВПИ, оптическите прибори и приборите за нощно виждане, числящи се в РДГП – Кюстендил, отговорните длъжностни лица, ред за зачисляване, приемане и сдаване на ОБВВПИ в РДГП – Кюстендил“. Нарушението е установено от извършена проверка, разпоредена със Заповед УРИ 4077р–763/16.06.2023 г. и от описания в справка УРИ 4077р-6591/30.06.2023 г. по описа на РДГП - Кюстендил доказателствен материал.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се налага на основание чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 2 от ЗМВР / “неизпълнение на служебни задължения или на заповеди”/. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 08.08.2023 г. заповедта е обжалвана пред КнАС, като с вх. № 3216/11.08.2023 г. Директора на РДГП - Кюстендил изпраща цялата преписка по повод издадената заповед до КнАС.

По делото са представени и приложени, съгласно текста – административната преписка, съдържаща общо 50 листа, както и представените в хода на съдебното производство: Заповед рег. № 8121з-399/15.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи; Вътрешни правила за експлоатацията на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, оптическите прибори, помощните средства и снаряжение за тях в министерството на вътрешните работи; Заповед № 3282з-1250/07.05.2021 г., относно специфична длъжностна характеристика за длъжността началник на ГПУ І степен при РДГП – Кюстендил.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се уважи, като съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя П. с процесната заповед. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1-3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на РДГП Кюстендил, видно от йерархичните нива на длъжностите на държавните служители в МВР.

ДНО е приел, че за периода от 03.02.2023 г. до 16.06.2023 г., П., като началник на ГПУ І ст. Гюешево при РДГП – Кюстендил не е издал и не е действала актуална заповед, с която да бъдат определени места и начин на съхранение на ОБВВПИ, оптическите прибори и приборите за нощно виждане, отговорните лица, реда за зачисляване, приемане и сдаване на ОБВВПИ, числящи се в ГПУ Гюешево, в изпълнение на заповедта на Директора на РДГП и съобразно Заповед № 8121з-399/15.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи. С това си поведение П. не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика. ДНО е приел, че П. виновно е нарушил цитираните разпоредби, като деянието се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР “неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи ,зам.-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители” и му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.

Спазена е формално процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Повод за извършване на проверката е получена информация за неизпълнение на Заповед рег.

№ 4077з-42/10.01.2023 г. на Директора на РДГП Кюстендил.

Със Заповед № 4077р-763/16.06.2023 г. на Директора на РДГП – Кюстендил е заповядано извършване на проверка за постъпилия сигнал. За целта е назначена и съответната комисия с поименно назначен състав. Същата със справка рег. № 4077р-659 от 30.06.2023 г. до Директора на РДГП - Кюстендил е направила предложение в т. 1 от същата на служителя С.Й.П. – Началник ГПУ І степен Гюешево, да бъде наложено дисциплинарно наказание “порицание” на основание чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР, относно неизпълнение на заповед и разпореждане на преките ръководители. С изготвената писмена справка, жалбоподателят се е запознал на 30.06.2023 г. срещу подпис, като не е поискал копия от всички материали по преписката. Получил е и покана за даване на писмени обяснения /рег. № 4077р-7109/13.07.2023 г./, която е получил на 19.07.2023 г. и е подал възражение рег. № 4077р-7373/20.07.2023 г.

Със справка рег. № 4077р-6688/03.07.2023 г. е извършена проверка в АИСД, от която е видно че до 03.07.2023 г. не са постъпили допълнителни обяснения или възражения от комисар П.. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание рег.

№ 4077-з-1000/04.08.2023 г. му е връчена в 17.15 ч. на 04.08.2023 г.

Заповедта е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР. Извършеното нарушение е констатирано на 21.06.2023 г., съгласно приложената справка, а издадената заповед е от 04.08.2023 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните причини:

ДНО е изпълнил задължението си по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР да събере доказателства от значение за установяване на обективната истина, но е анализирал същите избирателно. Същият е приел писмените обяснения на оспорващия в съответствие с изискването на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР.

В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 1 е за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи , зам. – министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, а в чл.197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено, че за неизпълнение на служебни задължения, се налага дисциплинарно наказание “порицание”. В чл. 200 ал.1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “порицание”, като в т. 11 като такива са посочени: “неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, зам. – министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”.

Нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът изрично в Определение № 457/28.09.2023 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материално-правните разпоредби на чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР.

Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Видно от обжалвана заповед, в нея не е посочено конкретно мястото, нито обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В нея наистина е посочена заповедта, с която е заповядано да се извърши проверка, както и справката, изготвена на основание на тази заповед. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200 ал. 1 т. 11 и представлява неизпълнение на заповеди и разпореждания на преките ръководители. Действително от длъжностната характеристика се установява, че жалбоподателят като началник на ГПУ І степен при РДГП, има задължението да “организира техническото обслужване и поддържането в изправност на въоръжението, техническите средства, системи и съоръжения за осъществяване на граничен контрол”, като се ръководи от действащото законодателство, заповедите и разпорежданията на ръководството, а също така да осигурява изпълнението на служебните задължения и осъществява контрол, но всичко това наказващият орган е следвало да посочи в обстоятелствената част на заповедта.

На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, но в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза “задължително се посочват”.