Протокол № 40 от 25.03.2024, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 40 гр. Смолян, 25.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова и прокурора Н. С. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245400600020 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

На второ четене в 11,30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Смолян, редовно призована, се явява Окръжният прокурор Н. С..

Жалбоподателят – подсъдим Б. Е. У., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. К..

Жалбоподателят – подсъдим А. Е. Е., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. П..

Частният обвинител С. С. С., редовно призован, се явява лично и с повереника му адв. М.

Прокурор С. – Считам, че няма пречки за даване ход на делото.

Адв. М. – Моля да дадете ход на делото. Извинявам се на почитаемия съдебен състав за закъснението.

Частният обвинител С. – Да се даде ход на делото.

1

Адв. К. – Считаме, че няма процесуални пречки и моля да дадете ход на делото.

Подсъдимият У. – Да се даде ход на делото.

Адв. П. – Да се даде ход на делото.

Подсъдимият Е. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Поради изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ разясни на страните правата им по реда на чл. 274 и 275 от НПК.

ОТВОДИ НЕ ПОСТЪПИХА.

СЪДЪТ намира, че няма пречка да се открие фазата на съдебното следствие с изготвяне на доклад по делото.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКРИВА фазата на съдебното дирене с изготвяне на доклад по делото, като даде възможност на страните да се запознаят с постъпилото допълнение на ВЖ, депозирано от адв.К. .

Делото е образувано по подаден въззивен протест от Районна прокуратура – Смолян срещу Присъда по НОХД № 13/2022 г. по описа на Районен съд – Смолян. Във въззивния протест са изложени доводи, че наложените наказания на подсъдимите А. Е. и Б. У. не са съобразени с целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК .Поради което е поискано изменение на постановената присъда, в частта относно наложените наказания, като се увеличи наказанието и се отмени прилагането на чл. 66 от НК.

В депозираната въззивна жалба от частния обвинител, чрез адв. М. е посочено , че наложените наказания на двамата подсъдими не са съобразени с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, особено по отношение на един от двамата подсъдими, като в тази връзка е поискано изменение на присъдата и налагане на наказание, без приложение на нормата на чл. 66 от 2

НК.

Във въззивната жалба, депозирана от адв. К., в качеството му на защитник на подсъдимия У., са изложени доводи, че постановената ррисъда на РС-Смолян е незаконосъобразна и необоснована, като са изложени доводи, че в хода на проведеното разпоредително заседание и в хода на съдебното следствие са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, които са описани и детайлно в подаденото допълнение към въззивната жалба. В тази насока е поискана отмяна на постановената присъда, връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, като алтернативно е поискано и оправдаване на подсъдимия У..

От страна на защитника на подсъдимия Е. е подадена бланкетна въззивна жалба, като д не е постъпило допълнение към същата въззивна жалба. Изложени са доводи, че съдът е следвало да оправдае подсъдимия Е., като алтернативно е поискано намаляне на наложеното наказание и определения изпитателен срок по отношение на същия подсъдим.

В трите депозирани въззивни жалби и във въззивния протест не са направени нови доказателствени искания.

Прокурор С. – Към този момент нямаме доказателствени искания.

Адв. М. – Запознахме се с допълнението към ВЖ, предоставено от адв.К.. Нямам доказателствени искания .

Частният обвинител Сл.С.-Поддържам становището на адв.М.

Адв. К. – Нямаме доказателствени искания.

Подсъдимият Б.У.-Също поддържам казаното от адвоката Адв. П. – Нямаме доказателствени искания.

Подсъдимият Е.-Също.

СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна. Поради изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА фазата на съдебното дирене.

ДАВА ход на съдебните прения.

Прокурор С. – Уважаеми окръжни съдии, считам, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд 3 при воденето на наказателното производство в първата инстанция. Това, което е написано в допълнението към въззивната жалба на адв. К., го споделям напълно, като считам, че от протоколите, които са изготвени в производството пред първата инстанция, няма доказателства да са спазени правата на подсъдимите, като по много от въпросите, които е следвало да вземат отношение, включително да упражнят лично право на защита, думата или не им е била предоставена или не е отразено в протокола, че им е предоставена такава възможност. Но в край сметка протоколът е доказателството за извършените процесуални действия, за начина, по който те са били извършени. Действително, коректно, адв. К. е посочил, че още на разпоредителното заседание са допуснати съществени процесуални нарушения, които са от категорията действително съществените и влекат след себе си пороци, които няма как да бъдат санирани по-нататък в процеса, а изискват да бъдат повторени от етапа, на който те са били допуснати, т.е. предполага се връщане на делото на първата инстанция с разпореждане да се гледа от друг състав, от етапа на разпоредителното заседание. Считам, че действително подсъдимите и техните защитници следва да бъдат разглеждани като самостоятелни субекти в наказателния процес, макар, че защитниците защитават правата на подсъдимите, подсъдимите имат право на своя собствена позиция по всичките въпроси, които са разглеждани в разпоредителното заседание, включително по въпросите по чл. 248, и както е посочено във въззивната жалба на адв. К., преклудира се по този начин правото на подсъдимите да вземат отношение по тези въпроси, тъй като то се изчерпва с разпоредителното заседание. По-нататък в процеса те не могат да повдигат въпроса за допуснати съществени процесуални нарушения на Досъдебно производство, там е бил момента да вземат отношение. Пак казвам, дали това е пропуск в протокола да се впише или не е било изпълнено, това го знаят страните, които са участвали в производството пред първата инстанция, но след като в протокола не е вписано, приема се, че не е извършено. Затова, аз няма да се впускам в основателността и на протеста, тъй като той касае наложените наказания, а съдът при всички случаи, трябва да разгледа на първо място наличието на предпоставки за връщане на делото, тъй като така е конструирана и разпоредбата на чл. 336 от ГПК. Първо, съдът трябва да разгледа въпросите за процесуалните нарушения, след което пристъпва към другите въпроси.

4

Що се касае до самия протест, аз съм объркан по-скоро, защото чух, че съдът приема, че протестът касае наказанието и приложението на чл. 66.

Всъщност правното основание, което е цитирал прокурорът касае чл. 337, ал.

2, т. 1 ОТ нпк , което касае увеличение на наказанието, и така го е записал колегата в протеста, но всъщност като е записал да се увеличи наказанието, е посочил отново същото наказание – 2 години, и извлича се по тълкувателен път, граматически може би, че се атакува единствено приложението на чл. 66 от НК . След като съдът така го приема, аз в тази му част, го поддържам протеста, но преди да се стигне до осъждането на наложените наказания и тяхната справедливост, считам, че следва да бъдат обсъдени допуснатите съществените процесуални нарушения, което, според мен, е основание да бъде върнато делото на първата инстанция за отстраняване на тези процесуални нарушения.

Адв. М. – Почитаеми окръжни съдии, с оглед релевираните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед позицията на Представителя на Окръжна прокуратура, аз ще взема становище първо по тяхната основателност. Действително, колегата защитник е посочил и е релевирал доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като първото от тях, според колегата, е било свързано с допуснато такова по реда на чл. 248, ал. 3 ОТ нпк , т.е. че са ограничени правата и на двамата подсъдими, доколкото за процесуална прецизност трябва да бъдем коректни, адв. К. не представлява другия подсъдим, а представлява единствено и само подсъдимия Б. У.. Така, че релевирането на доводи за допуснати съществени нарушения по отношения на другия подсъдим, трябва да бъдат игнорирани, а такива в подадената бланкетна въззивна жалба, от конкретния процесуален представител на другия подсъдим Е., не се релевират. Да очертаем процесуалната рамка, в която съдът да следва да разсъждава.

Твърдението за такова по чл. 248, ал. 3, аз не мога да го споделя, тъй като видно от съдържанието на протокола, за което действително Окръжния прокурор е прав, че това е единственото доказателство за извършените процесуално-следствени действия, а не твърдения на страни извън протокола, съгласно и константната практиката на ВКС, аз смятам, че подсъдимите не са били ограничени в тези свои възможности, с оглед тяхното изявление за солидаризиране към процесуалната позиция на техните защитници по делото.

5

Действително, по-скоро става въпрос за едно непрецизно отбелязване от страна на Районния съд, доколкото ограничаване право на изявление и застъпване на определена процесуална позиция във въпросите по чл. 248.

По отношение на второто релевирано оплакване по реда на чл. 291, ал. 2 от НПК , считам също, че подсъдимите не са били ограничени в своите процесуални възможности да вземат отношение, свързани с правото им на самостоятелни страни в редовното наказателно производство, като същите са се солидаризирали с професионалната защита, която е упражнена от страна на тяхните двама упълномощени защитници по наказателното дело. Донякъде е резонно това оплакване, но на мен ми се струва, че става въпрос за по-скоро за по-неточно и процесуално неизвлечено отбелязване в съдебния протокол, отколкото за нарушаване правото на защита и ограничение на процесуални права на страните по делото. В интерес на истината, всеки един от участниците по това наказателно дело, беше свидетел на обстоятелство, че съдът никога не е ограничавал нито една от страните в техните възражения към извършване на съдебно-следствените действия, което, според мен, е един документ за коректното и добросъвестно процесуално отношение на Районния съд в Смолян към участниците в това наказателно дело.

По отношение на другото оплакване за ограничаване процесуалните права на колегата К. за недопускане на изготвяне на повторна съдебномедицинска експертиза, която мисля, че в последствие прерастна и в алтернативно искане за нейното допълване, но така или иначе не е вярно твърдението на колегата, че съдът не се е мотивирал, когато е отклонил това доказателсвено искане. Напротив, съдът много обосновано и мотивирано е отговорил защо не е необходимо допускането на такова заключение, като, разбира се, не е направил една предварителна оценка на стойността на това експертно доказателство, а единствено и само е посочил защо отхвърля доказателственото искане на адв. К.. Отделно от това, уважаеми съдии, прави впечатление, че във въззивната инстанция колегата защитник не релевира и не подновява искане за изготвяне на такава експертиза и претенция за развиване на въззивно съдебно следствие пред Вас, очевидно ръководейки се от разбирането, че не е необходимо назначаването на такова заключение, защото просто подобно, ново заключение, не се иска пред Вас. Така, че смятам това възражение за процесуално нарушение за неоснователно.

6