Решение № 1317 от 24.11.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1311/2025
- Вид
- Решение № 1317
- Подписан
- 24.11.2025
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Атанаска Букорещлиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1317 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20255300101311 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. А. Р., с ЕГН ********** и адрес- ****, подадена чрез пълномощника й- адвокат Д. П., против „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Оборище“, ул.
“Московска“ №19, с която е предявен иск с правна квалификация чл.439, ал.1 от ГПК.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на **** ищцата, в качеството на кредитополучател, е сключила договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК“ АД, с който й е отпуснат кредит в размер на 75 000 евро, като за обезпечаване на вземането в полза на банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на трето лице, представляващ ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: ****, ведно с построените в него сгради с идентификатори ***, ***,
***, *** и ***. На база изпълнителен лист, издаден на
13.12.2011 г. от ***РС, въз основа на Заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2389/2011 г. на ***РС, ищцата е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми: 73 093,71 евро, представляваща главница, 446,47 евро- заемни такси и 765,13 евро -лихва за периода от 15.12.2010 г. до 06.12.2011 г., дължими по договор за ипотечен кредит от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 06.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и 3 565,32 лв.- дължим данък и сумата от 3 666,56 лв.- направени по производството разноски. За събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на банката е образувано на 06.04.2012г. изпълнително дело № 20128280400317 по описа на ЧСИ Д.М. с pег. № ***. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложените към същата преписи от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, са връчени на ищцата на 1
24.04.2012 г., като едновременно с ПДИ е наложена възбрана върху недвижимия имот, служещ за обезпечение вземането на взискателя. Твърди се, че срещу заповедта за изпълнение не е подавано възражение в срока по чл. 414 от ГПК, поради което същата е стабилизирана и влязла в законна сила. В хода на изпълнителното производство срещу ищцата са предприемани множество валидни изпълнителни действия, чрез прилагане на различни изпълнителни способи, чиято хронология е подробно описана. В периода от септември 2017г. до октомври 2019г. длъжникът е правил ежемесечни доброволни вноски по делото, които са своевременно разпределяни и превеждани към взискателя. След 01.10.2019г., когато е последната постъпила и преведена сума към взискателя, до настоящия момент по делото не са предприемани каквито и да е действия - нито по проучване на длъжниковото имущество, нито за принудително събиране на вземането чрез регламентираните изпълнителни способи. Не са депозирани молби от взискателя и не са извършвани действия от органа по изпълнение. Посочва се, че последното валидно същинско изпълнително действие по изпълнително дело № 20128280400317 е осъществено през м. март 2017 г., когато е наложен запор на трудово възнаграждение на ищцата, получавано от **** ЕООД, като от това действие са изтекли повече от пет години. Дори да се приеме, че последното действие е извършеното доброволно плащане от длъжника по изпълнителното дело на 01.10.2019 г., то отново е налице изтекла погасителна давност петгодишният давностен срок е започнал да тече от деня, следващ този, в който е прекъснат, последно- 02.10.2019г.и е изтекъл на 11.12.2024г. С оглед на това се поддържа, че както главното, така и акцесорното вземане, по см. на чл. 119 от ЗЗД, са погасени по давност.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, присъдените суми по изпълнителен лист, издаден на 13.12.2011г. от ***РС въз основа на Заповед по чл.417 ГПК №1311/13.12.2011г. по ч. гр. д. №2389/2011г. на ***РС, и въз основа на който е образувано изп. д. № 20128280400317 по описа на ЧСИ М., които суми, съгласно удостоверение от 07.05.2025г. на ЧСИ, са в общ размер на 259 929,81 лв., като от тях 124 715,22 лв.-главница и 135 214,59 лв.- законна лихва, изчислена към 07.05.2025г.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът-„Банка ДСК“ АД, чрез упълномощения процесуален представител юриск. П., е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище, че ако съдът счете предявеният иск за допустим, то същият се признава като основателен. Не се оспорват от ответника обстоятелствата, че на **** е сключен между страните договор за ипотечен кредит, изпълнението на който се обезпечава с договорна ипотека върху описаните недвижими имоти; че поради неизпълнение, банкатакредитор е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу А. Р., като по образуваното ч.гр.д. № 2389/2011г. по описа на ***РС са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение №1311 от 13.12.2011г. и изпълнителен лист от същата дата; че въз основа на посочения изпълнителен титул е образувано изп. д.
№317/2012г. на ЧСИ М.. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия, като е извършен опис и са насрочвани публични 2 продажби на ипотекирания недвижим имот, налаган е запор върху трудови възнаграждения и банкови сметки. Последното изпълнително действие, прекъсващо давността на вземането спрямо задълженото лице, е от 14.06.2017г., което е налагане на запор върху трудово възнаграждение. Последващи молби с посочване на изпълнителен способ не са депозирани по изпълнителното дело, поради което ответникът признава, че е настъпила погасителна давност по отношение на процесното вземане. Постъпвали са суми от принудително изпълнение до 2019г., като последното постъпление е на 30.09.2019г. Посочва се от ответника, че в хода на настоящото дело е получено постановление от 02.06.2025г. по изп. д.
№317/2012г. на ЧСИ М., с което се прекратява изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради това че в периода от последното изпълнително действие, което представлява принудително удържане на суми от наложен запор на трудово възнаграждение от 30.09.2019г., до настоящия момент взискателят не е искал, съответно съдебният изпълнител не е предприемал извършването на принудителни действия. Твърди се, че ответникът не е предприемал каквито и да било действия по принудително изпълнение по отношение на ищцата, считано от 30.09.2019г. до настоящия момент, вкл. не е образувал ново изпълнително дело след прекратяването на изпълнително дело № 317/2012г., поради перемпция. При липсата на висящо изпълнително дело и на каквито и да било искания на кредитора за насочване на изпълнението срещу имуществото на длъжника, се поддържа, че „Банка ДСК” АД не е дала повод за завеждане на настоящото дело. С оглед на това и предвид направеното признание на иска, се иска, на основание чл.78, ал.2 ГПК, разноските да се възложат върху ищеца.
С оглед предприетото от ответника процесуално действие- признание на иска, със становище вх. №28544/12.08.2025г., подържано в първото съдебно заседание, ищцата е поискала от съда да се произнесе с решение в хипотезата на чл.237, ал.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че ответното дружество е признало предявения против него иск.
След като прецени представените по делото писмени доказателства и взе предвид становищата на страните, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът счита, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в чл. 237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, като се претендира от ищцата да се признае за установено, че не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, сумите по издаден на 13.12.2011г. изпълнителен лист по ч. гр. д. №2389/2011г. на ***РС, въз основа на който е образувано изп. д. №317/2012г. на ЧСИ М., които суми, съгласно удостоверение изх.№ 11 111 от 07.05.2025г. на ЧСИ М., са в общ размер на 259 929,81 лв., като от тях: 124 715,22 лв.- главница и 135 214,59 лв.- законна лихва, изчислена към 07.05.2025г.
3
В отговора на исковата молба ответникът е направил изявление, че признава иска.
Направеното от него признание по съществото си е процесуално действие, с което се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен, и заявява, че твърденията на ищцата отговарят на действителното правно положение.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед горното, съдът следва да зачете направеното признание на иска, уважавайки предявената претенция, без да се мотивира по същество- арг. чл.237, ал.2 от ГПК.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК, при което не е направила разноски по делото.
Претендира се, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. П. за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищцата, въз основа на ДПЗС от 28.04.2025г.
От ответника е направено възражение, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и че разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищцата, което съдът намира за неоснователно.
Според разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, разноските се понасят от ищеца, независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае иска.
От съдържанието на цитираната норма е видно, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания- с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.
В случая се е осъществила само една от тези предпоставки, а именно- ответното дружество е признало основателността на предявения иск, доколкото е признало недължимостта на предявеното вземане поради погасяването му по давност. Липсва първата предпоставка за освобождаване на ответника, срещу когото е уважен отрицателния установителен иск, от отговорност за разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК - да не е дал повод за завеждането на делото. Действително, от представените писмени доказателства се установява, че с постановление от 02.06.2025г. на ЧСИ, изпълнителното производство по изп. д.№317/2012г. е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /след връчване исковата молба на ответника на 27.05.2025г./, както и няма данни въз основа на изпълнителния лист да е образувано ново изпълнително дело. Но дори и при прекратено изпълнително дело, поради настъпила перемпция, банката притежава изпълнителен лист, който винаги овластява кредиторът да поиска образуване на ново изпълнително производство и да насочи принудително изпълнение по отношение на имуществените права на длъжника. Ето защо, дали изпълнителното производство е прекратено поради перемпция 4 и дали са предприемани изпълнителни действия срещу ищцата, в случая е ирелевантно, тъй като към момента на предявяване на иска, ответникът е разполагал с изпълнителен титул срещу последната и с възможност да образува изпълнително дело. При наличие на изпълнителен титул, предявяването на иска по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес. Следователно, не може да се приеме, че ответникът в настоящото производство, чрез своето извънсъдебно поведение, не е станал причина за предявяване на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, при което не са налице предпоставките за освобождаването му от отговорност за разноски.
Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/088ccc3d-279c-42d4-a846-793fd2c714b6