Решение № 189 от 14.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Плевен, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20214430103148 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Н. Г. Г. против З. Г. Г., в която се твърди, че ищеца и ответницата са бивши съпрузи, бракът между които е бил прекратен с развод по взаимно съгласие и утвърдено споразумение между тях, по силата на което родителските права по отношение на родените от брака деца *** и *** били предоставени за упражняване на майката, а на бащата определен режим на лични контакти и присъдена в негова тежест издръжка. Твърди се, че на 13.10.2020 г. детето *** само потърсило своя баща в офиса му и пожелало да живее с него, съпругата му *** Г. и двете й деца в дома им в ***. Сочи се, че ответницата не възразила и предала вещите на детето, като от тогава до датата на завеждане на исковата молба то живеело при баща си, чувствало се добре, комфортно и спокойно. Твърди се, че от момента, в който заживяло при бащата детето повишило успеха си и се справяло много добре в училище, приемало дома на баща си за свой, разбирало се с децата на съпругата му и не желаело да живее е майка си.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на 1 решение, с което да се измени режима на упражняване на родителски права по отношение на детето *** *** Г., като занапред бащата да ги упражнява, то да живее при този родител, а на ответницата да бъде определен режим на лични контакти и да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 170 лв. месечно.

Ответницата З. Г. Г. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Навежда обстоятелства, на които основава възраженията си по иска и твърденията си, че в интерес на детето *** е майката да упражнява родителските права и то да живее при нея.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :

Безспорно е между страните, че са родители на децата *** *** Г. - роден на 26.11.2008г. и *** ***а Г. с ЕГН **********, които са родени по време на брака им.

Не се спори също така и видно от приложеното копие на Решение от 08.11.2018г. по гр.д.№*** по описа на ***, че бракът между родителите е бил прекратен с развод по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на децата са били предоставени за упражняване на майката, а на бащата определен режим на лични контакти, както и постановено да заплаща месечна издръжка за всяко от децата.

Спорен между страните е въпросът : настъпили ли са изменения на обстоятелствата, при които са постановени мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето ***, обуславяща промяна на тези мерки.

За изясняване на спорния въпрос, страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и е изслушано заключението по допусната съдебно-психологическа експертиза.

От приложената служебна бележка *** се установява, че детето *** Г. през учебната 2020/2021г. е бил ученик в шести клас в соченото училище.

Видно е от постъпилата служебна бележка, издадена от същото училище с изх.№715/20.07.2021г., че средния успех на детето *** за учебната 2020/2021г. се изчислява на 4.38, като е имал за годината 40 извинени отсъствия и 1 неизвинено отсъствие.

2

От постъпилите справки от *** от 20.07.2021г. се установява, че за ищеца Н.Г. няма регистриран трудов договор към същия момент, а данните за осигурителния му доход за периода от м.януари 2021г. до м.май 2021г. сочат на реализиран средномесечен брутен доход в размер на около 1 832лв.

Установява се още, че за ответницата З.Г. има регистриран трудов договор с *** от 04.05.2020г., като средномесечното й трудово възнаграждение за периода от м.януари до м.май 2021г. възлиза на 2 561лв. брутно.

Видно е и от представеното от ответницата удостоверение с изх.№505 от 17.08.2021г., изд. от ***, че за периода от м.август 2020г. до м.юли 2021г. реализирания средномесечен брутен доход е бил в размер на 2 315лв.

От представения препис на жалба, изходяща от ответницата и заведена в *** се установява, че същата е била подадена с оплакване, че детето *** след пребиваване при бащата не било върнато на майката, както и че този родител не плащал издръжка.

От представените от *** преписки по сигнали на ответницата З.Г. се установява, че през м.юни 2021г. са били провеждани срещи от социален работник с двете деца и родителите, изготвени са били социална оценка и доклад за извършената работа, както и е било издадено направление за ползване на социални услуги от детето *** Г. и родителите му.

От изготвения за нуждите на настоящото производство писмен социален доклад е видно, че при проведеното социално проучване всеки от родителите е изложил вижданията си по спора, които са наведени и в хода на делото. Видно е, че детето *** е споделило желанието си да живее при своя баща, заявявайки, че когато било при майка си тя го обиждала с лоши думи и му казвала, че е същия като баща си, като това отношение не му харесвало.

Установява се още от социалния доклад, че и двамата родители разполагат с необходимите социално-битови условия за отглеждане на децата си, както и декларират достатъчни за издръжката им реализирани трудови доходи.

В о.с.з. на 14.09.2021г. са събрани допуснатите по искане на страните гласни доказателства.

Свидетелката *** Г. – съпруга на ищеца Н.Г., излага в показанията си, че семейството им живеело в къща в ***, като с тях били и двете й деца от предишен брак – момче и момиче. Твърди, че на 13.10.2021г. детето *** отишло разплакано в офиса на баща си, където той работел със св.Г. и 3 казало, че се скарали с майка си и сестра си и молело баща му да го вземе при себе си. Казало също, че майка му го обиждала и тормозела. Свидетелката твърди, че от тогава *** живеел с тях, като майка му не го била търсела и детето не поддържало връзка с този родител. Излага, че в дните, когато бил присъствено на училище идвал при тях в офиса след учебния процес или ходел в дома на майката и бабата на св.Г., а понякога го карали и в дома им в ***. Излага също, че в периода на онлайн обучението били осигурили всички необходими условия за провеждането му. Твърди, че комуникирали редовно с учителите на *** и се интересували от мнението им, както и били ангажирали частни учители по английски език и математика, а успеха му се бил подобрил.

Твърди също, че в дома им в *** имало обзаведени две детски стаи – поотделно за момичетата и за момчетата на двамата съпрузи. Твърди, че ответницата спряла да пуска детето *** да ходи при баща си и ограничавала контактите им. Обвинявала била детето ***, че се били къпали в басейна голи, което той отричал.

Свидетелката *** – също сочена от ищеца, излага в показанията си, че го познавала повече от 20 години и била съсед на дома му в ***. Твърди, че гостувала често при тях, като децата й били на подобна възраст и играели заедно с техните. Твърди също, че впечатленията й били за нормални, приятелски отношения в семейството на ищеца. Сочи, че децата имали самостоятелни стаи за момичетата и момчетата, а *** бил винаги добре облечен и обгрижван от семейството на ищеца.

Свидетелката *** – майка на ответницата З.Г., излага в показанията си, че дъщеря й била много грижовна майка и понеже налагала и ограничения, това водело до сблъсъци. Твърди, че след развода на родителите му детето *** се било променило, неглижирало подготовката на учебния материал, а от лятото на 2020г. променил и отношението към майка си, като започнал да се държи по-грубо към нея, а това се случило след едномесечно гостуване в дома на бащата заедно със сестра си. Твърди още, че по време на този престой, детето *** идвало в дома на баба си – ***, но криейки това от баща си и дори от сестра си, като казвал, че му било забранено да ходи там.

Свидетелката твърди също, че детето *** й било споделило за нещо, което се било случило в дома на баща й и от което се притеснявала и плачела – казала, че големия батко бил лягал върху нея, а тя била само по бельо, искал и тя да 4 легне върху него. Казвала била също, че гледали секс по телевизията, че батковците я събличали и се къпали голи в басейна. *** излага, че заради този проблем с детето ***, то ходило на срещи с психолог и се поуспокоило, като преди това имало моменти, когато казвало, че искало да сложи край на живота си. *** излага също, че след този случай детето *** не било ходило при баща си, като искала да се вижда с него и брат си, но в отсъствие на децата на настоящата му съпруга. От тогава и детето *** не се било виждало с майка си. Свидетелката сочи, че тя правила опити да се свърже с *** по телефон, но той не се обаждал. Писала му била и в социалните мрежи, като той не отговарял. *** твърди още, че в дома на майката били осигурени подходящи условия за децата – имали самостоятелна стая с необходимото обзавеждане и този родител се грижел за задоволяване на всичките им потребности.

В о.с.з. на 10.01.2022г.е изслушано заключението по допусната съдебнопсихологическа експертиза. От същото се установяват следните обстоятелства: Установява се, че извършените от вещото лице изследвания са показали ясни индикации за силно влошена комуникация между детето *** и майката, дори до степен на липсваща такава. Детето обяснило нежеланието си да вижда майка си като „лично мнение“, произтичащо от собствената му мисъл, че тя се е държала строго и обидно с него по повод ситуация и поведение, които са предизвикали у родителя сериозна тревога. Вещото лице е посочило, че подобно „лично мнение“ често се програмира и подкрепя от отчуждаващия родител, като в случая имало ясни индикации, че в тази роля бил бащата. Отбелязано е също, че поддържаната дистанция между *** и майката била резултат от страха на детето да не разочарова или разгневи бащата, който в момента полага грижи за него, страхувало се да не бъде отхвърлено от него. Видно е от експертното заключение, че непълноценна, силно редуцирана, до степен на липсваща е и комуникацията между бащата и ***. Според заключението на вещото лице, процеса на отчуждение между *** и майката навлиза в умерена степен (втора от три) и бащата активно съдейства за това с поведението си. Експертът е установил и наличие на нарушена комуникация и със сестрата ***, както и с разширеното семейство – родителите на майката, които преди участвали активно в отглеждането на децата и с които *** имал силни чувства на привързаност.

Вещото лице е посочило в заключението си, че ефектите от 5 родителското отчуждение могат да продължат цял живот и да допринесат за понижено самочувствие, депресивно разстройство, несигурни стилове на привързаност в зряла възраст. От съществено значение за изграждането на силна, доверена и ефективна връзка с децата е практикуването на позитивно родителство, включващо уважително отношение и положителни взаимоотношения между вече разделените родители, които от своя страна трябва да предоставят високо ниво на емоционален комфорт на децата и да отговарят за действията на хората, които допускат да участват активно в живота и възпитанието им. Посочено е също така, че активното, последователно, осъзнато, високоотговорно, равнопоставено участие на двамата родители във възпитанието на децата в този момент е от решаващо значение за физическото, интелектуално, морално и емоционално пълноценно формиране личността на двете деца. Всичко друго би отключило възможности и носи риск за психо-емоционални и поведенчески проблеми в недалечно бъдеще при двете деца.

Видно е от експертното заключение, че след преместването на детето *** при бащата естествената свързаност със сестра му, която е съществувала преди това, е силно ощетена и деформирана. С раздялата им значително се увеличава възможността за емоционален, психологически и поведенчески дисбаланс и нестабилност и при двамата. Посочено е също в заключението, че възрастта и на двете деца предполага динамика в изграждане на емоционално значими и пълноценни социални контакти, които могат да бъдат негативно повлияни от емоционалната травма, нанесена от разделянето им.