Решение № 427 от 27.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Гоце Делчев, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря М.В. А. като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № ****по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба, подадена от Д. М. Фърлджова (ЕГН ******) и А.

С. М. (адрес: с. С. общ. С.), действащи чрез процесуалния си представител адв. С.А. от АК – Благоевград, с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 140, ал. 1 от АПК. С жалбата се оспорва като незаконосъобразен и нищожен изричният отказ за възстановяване на право на собственост, обективиран в Писмо изх. № *** от **.**.******* г. на Началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – С., относно имот, находящ се в бившия Стопански двор на ТКЗС в с. С., общ. С.. Твърди се, че оспореното писмо е връчено на **.**.****** г. без указания за органа и срока за обжалване, поради което съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване е двумесечен и подадената на **.**.***** г. жалба е срочна. Жалбоподателите поддържат, че с влязла в сила Заповед на Кмета на Община Сатовча, издадена по специалната процедура на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ въз основа на одобрен технически протокол и помощен кадастрален план, са определени свободните площи в бившия стопански двор на ТКЗС за реституция в полза на наследодателката им Ф.

А.И.. Поддържат, че ОСЗ – Сатовча действа в условията на обвързана компетентност и е длъжна да издаде крайно признателно решение по чл. 14 от ЗСПЗЗ, без право на повторен контрол или преценка относно реституционните предпоставки. Молят за отмяна на отказа и връщане на преписката със задължителни указания за издаване на решение за възстановяване на собствеността.

Възражения на ответника (Началник на ОСЗ – Сатовча). Ответникът твърди, че процесното писмо представлява уведомителен/разяснителен акт с процесуален характер, който не притежава белезите на индивидуален административен акт по АПК, поради което не 1 подлежи на самостоятелно съдебно обжалване (чл. 159, т. 1 от АПК). Алтернативно сочи, че жалбата е просрочена (чл. 159, т. 5 от АПК), тъй като писмото е връчено на **.**.****** г.

По същество поддържа се, че в архива на ОСЗ – Сатовча липсва подадено заявление в законовите срокове по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ от наследодателката или нейната линия, поради което не е налице признато право на реституция и липсва основание за издаване на решение по чл. 14 от ЗСПЗЗ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на ******евро.

По допустимостта на жалбата. Възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради липса на годен за обжалване индивидуален административен акт е неоснователно.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, административният орган се произнася с решение за възстановяване или с отказ за възстановяване на правото на собственост. Независимо че волеизявлението на Началника на ОСЗ – Сатовча е обективирано под формата на „писмо“ (изх. № *****/**.**.***** г.), с него изрично се отказва финализиране на реституционното производство и признаване правото на собственост върху имота. Това волеизявление има отрицателен и преграждащ характер, засяга пряко правната сфера на жалбоподателите и притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. В оспореното Писмо изх. № ****** от **.**.***** г. изцяло липсват указания относно възможността, органа и срока за обжалване, с което е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК. По силата на чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. Актът е съобщен на **.**.******* г., а жалбата е депозирана на **.**.***** г. – т.е. преди изтичането на двумесечния срок.

По изложените съображения жалбата е процесуално допустима, а възраженията на ответника за прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 1 и т. 5 от АПК са неоснователни.

От събраните по делото писмени доказателства и административната преписка, съдът приема за установено следното:

Наследодателката на жалбоподателите – Ф. А. И. (респ. праводателят М. А.И.) е притежавала земеделски земи в района на с. Слащен. За имота в бившия Стопански двор на ТКЗС в с. Слащен е проведена процедурата по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Със Заповед на Кмета на Община Сатовча, издадена въз основа на доклад и протокол от специализирана техническа комисия и одобрен Помощен кадастрален план (приет с Протокол от 28.11.2007 г. на Община Сатовча въз основа на Решение № *****/**.**.**** г. на Поземлена комисия – Сатовча), са определени конкретните застроени и свободни площи, подлежащи на реституция в реални граници. Посочената кметска заповед е влязла в законна сила и съставлява стабилен индивидуален административен акт. По преписката е депозирано искане от А. С. М. за издаване на окончателно решение по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ въз основа на влязлата в сила кметска заповед и приложената скица. С оспореното Писмо 2 изх. № ****от **.**.***** г. Началникът на ОСЗ – Сатовча отказва да издаде решение за възстановяване на собствеността с мотив, че в архива на службата липсва първоначално подадено заявление в сроковете по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Правни изводи.

Оспореният отказ е изцяло незаконосъобразен, издаден в съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ урежда специалната процедура за възстановяване на земи в бившите стопански дворове на ТКЗС/ПК. Влязлата в сила заповед на кмета на общината, с която се определят свободните за възстановяване площи, представлява стабилен административен акт, ползващ се с формална и материална законна сила. Съгласно константната и задължителна практика на Върховния административен съд (ВАС) и ВКС, след влизане в сила на кметската заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие действа при условията на строго обвързана компетентност. ОСЗ няма правомощие да ревизира преценката на кмета, нито да осъществява последващ контрол по същество относно това дали са били налице първоначалните предпоставки за образуване на реституционната преписка.

Доводът на Началника на ОСЗ – Сатовча за липса на подадено заявление в минали срокове е правно неиздържан. Самият факт на издаването на влязлата в сила кметска заповед и наличието на одобрен помощен кадастрален план въз основа на Решение № **/***** г. на Поземлената комисия доказва, че е налице валидно образувано реституционно производство. Процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинен, обслужващ етап за определяне на свободните петна, който изисква задължително финализиране с издаване на крайно решение по чл. 14 от ЗСПЗЗ.

Отказът на административния орган да упражни правомощията си и да издаде признателно решение нарушава принципа на съразмерност и целта на закона (чл. 6 от АПК). Липсата на законови основания за отказ съставлява съществено нарушение, вменяващо на органа задължение да възпроизведе параметрите на свободната площ от кметската заповед в позитивно решение за възстановяване.

Поради изложеното оспореният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката – върната на ОСЗ – Сатовча за произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателите се дължат направените по делото разноски. В тяхна полза следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. На процесуалния представител на жалбоподателите – адв. С. А., се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ (на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА). В представения списък по чл. 80 от ГПК адв. А. е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на ***** евро. Съдът, като взе предвид характера на делото, намира, че правната и фактическа сложност на спора не е висока.

3

Производството е протекло бързо, в две съдебни заседания, без да са извършвани множество или извънредно сложни процесуални и доказателствени действия, а защитаваният правен интерес на жалбоподателите не е налагал осъществяването на обемна процесуална работа.

Поради това претендираният размер от 1 022,58 евро се явява завишен и прекомерен с оглед действителната правна сложност на казуса. Ето защо, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от **.**.***** г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът следва да определи и присъди адвокатското възнаграждение в размер на ****евро (*******евро), платими от ответника пряко на адвокат Станислава Ангелова по посочената от нея банкова сметка.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 14 от ЗСПЗЗ, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ възраженията на Началника на Общинска служба по земеделие – Сатовча за процесуална недопустимост на жалбата и прекратяване на производството по делото.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен изричния отказ за възстановяване на право на собственост, обективиран в Писмо изх. № ***** от **.**.**** г. на Началника на Общинска служба по земеделие – Сатовча.

ВРЪЩА административната преписка на Общинска служба по земеделие – Сатовча за ново произнасяне със ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ по прилагането на закона, а именно:

Да се издаде решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в реални граници върху имота в бившия Стопански двор в с. С., съобразно влязлата в сила Заповед на Кмета на Община Сатовча по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и приложения помощен кадастрален план, в 1-месечен срок от получаване на настоящото решение.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – Сатовча да заплати на адвокат С. А. (АК – Благоевград, л.а.н. *******) сумата от *****евро (.........евро), представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., по следната банкова сметка: Банка: Първа инвестиционна банка, клон Благоевград, IBAN: ********, BIC: *******.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4