Решение № 890 от 22.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Стара Загора, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20245530100220 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. с чл.439 ГПК, както и насрещен иск с право основание чл. 240 ЗЗД, вр. с чл.9, ал. 1 ЗПК.

Ищцата М. А. А. твърди в исковата си молба, че емигрирала през 2016 г. от Република България поради финансови затруднения и поради търсене на по-добра професионална реализация в живота. През 2023 г. се прибрала в страната поради обстоятелството, че била бременна с първото си дете. В тази връзка и знаейки, че имала лоша кредитна история, датираща преди нейното заминаване в чужбина, подала искане за предоставяне на справка от регистъра към Централния кредитен регистър към БНБ, за да установи какви са подадените данни за нея от кредиторите й. Съгласно справката, един от кредиторите на ищцата бил ответникът „НЕТКРЕДИТ" ООД. Той се легитимирал като кредитор на ищцата въз основа на сключен между страните Договор за кредитна линия/Кредит за оборотни средства № 0211281 от 17.02.2016 година, с главница в размер на 500 лева, по който ищцата била кредитополучател. Според изготвената справка за кредитна задлъжнялост ищцата дължала на ответника общата сума в размер на 570 лева, представляваща главница, лихви и такси. Имайки предвид обстоятелството, че вече повече от 5 години липсвали доброволни плащания и нямало предприети действия от страна на кредитора във връзка с гореописания договор, задълженията на ищцата били погасени по давност и следвало да бъдат премахнати от справката за кредитна задлъжнялост към БНБ Централния кредитен регистър. Въпреки многократните разговори между ищцата и представители на ответника във връзка с премахване на задължението от Централен кредитен регистър поради изтекла давност, молбата на ищцата не била удовлетворена.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасявали всички вземания, 1 за които законът не предвиждал друг срок. Вземанията по кредити се погасявали именно с изтичане на общия 5-годишен давностен срок. Договорът за кредит бил сключен на 17.02.2016 година, след което, нямало никакви предприети действия от страна на кредитора във връзка с процесния договор за кредит и поради тези причини към настоящия момент вземането било погасено по давност. Съгласно чл. 119 от ЗЗД, погасяването на главното вземане обуславяло и погасяването на произтичащите от него допълнителни акцесорни права за обезщетения за забава, лихви, такси и разноски. Ответникът проявил пасивно поведение по отношение на упражняването на частното си притезание срещу ищцата и пропуснал възможността да прекъсне общия 5-годишен давностен срок. Предвид обстоятелството, че погасителната давност била сложен юридически факт, състоящ се от два елемента - бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време, това вземане било погасено по давност. От една страна, не били предприемани съдебни или изпълнителни действия срещу ищеца в период, надхвърлящ 5 години, а от друга, липсвали доброволни плащания от страна на ищцата към ответника. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба 22 за Централния кредитен регистър, когато лице установяло, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то имало право да подаде писмено заявление до институцията по чл. 4, ал. 1, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност. В тази връзка, след като бъде установено от съда, че вземането било погасено по давност, ищцата щяла да има правната възможност да поиска корекция и заличаване на своето задължение от Централния кредитен регистър. Това за нея била единствената правна възможност към момента, предвид обстоятелството, че разпоредбата на ал. 4 от чл. 24 била отменена през 2015 година. По силата на последната и преди отмяната й всеки клиент на банка или финансова институция можел, оспорвайки по съдебен ред данните, които се съдържали за него в ЦКР, да задължи банката или финансовата институция да ги коригира. Ищцата моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че М. А. А., не дължи сумата от 570 лв. на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, във връзка с Договор за кредитна линия/Кредит за оборотни средства № 0211281 от 17.02.2016 година, поради погасяване по давност на вземанията. Претендира разноски. С молба от 01.02.2024 г. ищцата допълва, че срещу нея няма издаден изпълнителен лист или образувано изпълнително производство. С допълнителна молба от 06.03.2024 г., ищцата уточнява, че чрез предявяването на исковата молба от ищеца, крайната цел е премахване на вписаното в Централния кредитен регистър нейно задължение към ответника. Поради отмяната на разпоредбата на чл. 24, ал.4 от Наредба 22 за Централния кредитен регистър, съгласно която всеки клиент на банка или финаснова институция е можел, оспорвайки по съдебен ред данните, които се съдържат за него в ЦКР да задължи банката или финансовата институция да ги коригира, за ищцата се прехнала и правната възможност да поиска това директно от кредитора си. Като единствена възможност за ищцата оставало да предяви иск, с който да иска установяване, че претендираното и вписано задължение в ЦКР е погасено по давност.

Ответникът „НЕТКРЕДИТ” ООД, гр. София признава следните факти: сключването между страните на 17.12.2016 г. на Договор за кредит №... (кредит за оборотни средства 2

0211281) с дата на издължаване 17.02.2021 година; към 29.03.2024 г. вземанията на кредитора в размер на 70.00 лева били погасени по давност. Оспорва твърденията на ищцата, че вземането на ответника за главница е погасено по давност. На 17.12.2016 г. между страните бил сключен Договор за кредит ..., съгласно който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лева със срок на ползване 1 година от датата на сключването на този договор, като с изтичането му срокът за ползване се удължавал автоматично с една година за общо 5 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изразяла писмено желание за прекратяване на договора за кредитна линия. Тъй като страните не били отправяли помежду си писмени изявления за прекратяване на договора за кредитна линия, същият продължил своето действие до срока на издължаване на кредита, а именно 17.02.2021 година, което се потвърждавало от представената от ищцата справка изх. № БНБ-136134/29.11.2023 година.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от сключения между страните договор за кредит кредитополучателят бил длъжен да върне главницата по кредита до изтичане на срока на ползване, в настоящия случай 17.02.2021 година. Доколкото връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлявало по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД), то и по отношение на това задължение важала общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита - 17.02.2021 година. Изложеното налагало извод, че главницата в размер на 500.00 лева не била погасена по давност, тъй като не бил изтекъл предвиденият в чл. 110 ЗЗД давностен срок. Предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и доколкото на 17.02.2024 г., в хода на производството настъпила кратката 3-годишна давност по отношение на сумата в размер на 70 лева, то в тази част исковата претенция била основателна, като ответникът изрично я признавал за основателна по смисъла на чл. 237, ал.

1 ГПК. Ответникът претендира отхвърляне на предявения срещу „Неткредит“ ООД иск като неоснователен в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество главницата по Договор за кредит ... (кредит за оборотни средства 0211281) в размер на 500.00 лева, поради погасяване по давност на вземането.

Ответникът „НЕТКРЕДИТ” ООД, гр. София предявява насрещен иск, по който твърди, че съгласно горепосочения договор на 09.03.2016 г. по личната банкова сметка на ищцата с IBAN BG58RZBB91551006769885 била преведена заемната сума в размер на 500.00 лева. Моли съда ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 500.00 лева - непогасена главница (чиста стойност) по договор за кредит Договор за кредит №....

Отвеницата по насрещната искова молба М. А. А. оспорва твърдението на ответника, че сумата по цитирания договор за кредит била отпусната и усвоена от ищцата. Тя така и не е получила претендираните от ответника суми, описани в предявения насрещен иск, нито по банковата си сметка, нито по какъвто и да е друг начин. Тъй като договорът за заем бил реален и фактическият състав за пораждане на правните последици възниквали с предаване 3 на сумата, ако кредитодателят не успеел да докаже, че сумата по кредита била усвоена, следвало да се приеме, че договорът изначално не е породил правните си последици и всички уговорки между страните не се прилагали. Потвърждава, че имало подписан Договор за потребителски кредит на 17.02.2016 година от нея, но едва след като да бъдел представен той, щяло да може да се потвърди или отрече дали ищцата подписала точно представения по делото договор, в който се твърдяло, че имало клауза, уреждаща автоматично подновяване на договора, защото тя не знаела за такава клауза. Изцяло оспорва твърдението в насрещния иск, че Договор за потребителски кредит от 17.02.2016 година бил с дата на издължаване 17.02.2021 година, поради което не следвало да бъде уважено и искането за отделяне на това обстоятелство като безспорно с доклада на съда. Процесният договор бил сключен за срок от една година, а не както се твърдяло от ответника за пет години, тъй като заемните правоотношения не можели да се продължават по описания начин. Наличието на въпросната клауза, предвиждаща „продължаване“ на договора, следвало да бъде доказано от кредитора.

Ако с представяне на договора се докажело наличието на клауза, уговаряща подновяване на срока по този начин, то следвало да се приеме, че последната била неравноправна. Едно от деленията на договорите било на срочни и безсрочни. Това деление зависело от обстоятелството дали страните уговорили конкретен срок на договора, или договорът нямал уговорен срок. В настоящия случай и предвид естеството на правоотношението - договорът или бил за една година, или за пет. Нямало как без подписване на анекс договор за заем да се продължавал ежегодно, поради обстоятелството, че в правоотношение се уговаряли падежни дати, лихвен процент, годишен процент на разходите и други параметри. Също така трябвало да се предостави на кредитополучателя и погасителен план за следващата една година. Ако от друга страна процесният кредит бил овърдрафт и бил сключен за една година с възможност за удължаването му, не ставало ясно от насрещния иск погасителните вноски какво включвали - главница и лихва или единствено лихва, с краен падеж на главницата 17.02.2017 г. Това обстоятелство било от голяма значение и за това от кой момент започвала да тече давността. Ако пък се приемело, че с подписване на договор за кредит със срок от една година кредитополучателят се задължавал да заплаща лихви на кредитодателя за срок от пет години, то това обстоятелство водело до въвеждане в заблуждение на ищцата относно действителния срок на договора, който подписва. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността течала от момента, в който вземането било изискуемо. Задължението, поето от ищцата, било да внася ежемесечните си анюитетни вноски за погасяване на задълженията по договор за кредит и следователно давността течала отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането било дължимо по отношение на ответника. Процесният договор за кредит от 17.02.2016 година бил изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Дори и да не се приемело от съда, че Договор за потребителски кредит от 17.02.2016 година бил изцяло недействителен, последният бил погасен по давност, тъй като цялата главница се дължала при падежа на всяка вноска. Вземанията по кредити се погасявали с изтичане на общия 5годишен давностен срок. Договорът за кредит бил сключен на 17.02.2016 година и последната вноска по него падежирала на 17.02.2017 г., след което нямало никакви предприети действия от страна на кредитора във връзка с процесния договор за кредит, 4 както и нямало извършени доброволни плащания от ищцата, като поради тези причини към настоящия момент, вземането било погасено по давност. Ищцата моли съда да отхвърли предявения насрещен иск като необоснован и недоказан. Претендира разноски.

Разпечатката съдържа 15 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/088b0c7b-9ac8-4d85-8848-74f595bb544d