Определение № 6105 от 23.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6105 гр. Варна, 23.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110107794 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от И. Х. Г., ЕГН ********** срещу Община В., БУЛСТАТ * отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху недвижим имот, представляващ ПИ *, находящ се в гр. В., община В., област В., район „*“, ж. к. „*“ с площ от 699 кв. м., както и е обективирано искане за упражняване на косвен съдебен контрол по отношение на Заповед № 146/13.11.1989 г. на председателя на Комисията по ТСУТ, с която е одобрен Застроителен, регулационен и паркоустройствен план на спортен комплекс „*“ по плана на * подрайон на гр. В. и Решение № 84-6 на Изпълнителния комитет на ОбНС-гр. В., обективирано в протокол № 6/06.06.2988 г. от извънредно заседание на ОбНС-В., на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е придобил процесния недвижим имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 2011 г. до момента на подаване на исковата молба в съда – 25.06.2024 г. Ищецът поддържа, че през този период от време владее непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано процесния имот, като ползва същия като свой, с намерение да го свои. Сочи, че никой не се е противопоставял на владението му през тези години. Твърди, че имотът е заграден, като градината се поддържа и в нея има изграден детски кът, който ищецът е направил собственоръчно, има разположени градински мебели, изграден навес и лятна кухня. В единия край се посочва, че има обособена зеленчукова и овощна градина, отделена с декоративна ограда, посаден райграс и овощни дръвчета-кайсии, ябълка, орех, банан, както и изградено барбекю. В последствие закупува съседния парцел и етаж от изградена постройка в него.

Поддържа, че на основание чл. 587 ал.2 от ГПК и чл. 79 от ЗС е поискала от Община В. заверка на молба декларация, която е отказала с мотив, че имотът е публична общинска собственост. Смята твърдяното от тях, че не отговаря на обективната истина.

С молба с вх. № 9164/31.01.2025 г., депозирана от ищеца чрез адв. Д., която в изпълнение на указанията на съда, сочи, че издадените Заповед № 146/13.11.1989 г. на председателя на Комисията по ТСУТ, с която е одобрен Застроителен, регулационен и паркоустройствен план на спортен комплекс „*“ по плана на * подрайон на гр. В. и Решение № 84-6 на Изпълнителния комитет на ОбНС-гр. В., обективирано в протокол № 6/06.06.2988 1 г. от извънредно заседание на ОбНС-В. са недействителни, оспорва се тяхната валидност и законосъобразност. Сочи се, че са издадени при липса на компетентност, не е спазена процедурата по издаване на актовете, липсва предписаната от закона форма за валидност.

Актовете се противопоставят на ищеца в настоящото производство, ищецът не е участвал в процедурата по издаването им, поради което се поддържа, че за него е налице правен интерес от оспорване на тяхната законосъобразност по реда на косвения съдебен контрол.

Моли се да се приеме, че се оспорват при липса на компетентност, неспазване на установена форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила при тяхното издаване и противоречие с материалните разпоредби.

По същество се моли съдът да уважи предявения отрицателен установителен иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. С отговора оспорва изцяло исковата претенция. Твърди, че за периодът до 1991г. процесният имот не е имал друг собственик и на основание чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951г. той става държавна собственост по силата на закона, а в последствие по силата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА имотът е преминал в патримониума на Община В.. Твърди, че има надлежно отреждане на имота-за озеленяване, поради което е приложима разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и държавният имот е преминал в собственост на Общината. В условията на евентуалност се позовава на придобивното основание на § 42 от ЗИД на ЗОС. Излага в отговора си, че в периода на упражняване на фактическата власт от ищеца не може да се произведе целения правен ефект, тъй като има забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти и давността е спряна от 31 май 2006г. до 8 март 2022г.

Моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба, отговора на първоначалната искова молба, на основание чл. 12 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

По иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи наличието на свое защитимо материално право, като докаже изложените в исковата молба твърдения, че е собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, вкл. да установи законосъобразността на владението /явно, постоянно, непрекъснато, спокойно/ продължило повече от 10 години, считано от 2011 г.

В тежест на ответника е да установи противопоставимо свое право на собственост, а именно, че е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху процесния недвижим имот, придобити на твърдените правни основания – чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във вр. пар.7, ал.1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално с пар. 42 от ЗИД на ЗОС.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу Община В. с твърдението, че е собсвтеник на процесния недивижм имот по силата на оригинерен придобивен способ – изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 2011 г. до настоящия момент и с това, че е инициирал производство по обстоятелствена проверка.

Съгласно формираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК (напр. решение № 238/19.03.2010 г. по гр. д. № 4989/2008 г., ІІІ г. о., решение № 150/07.05.2021 г. по гр. д. № 1052/2011 г., ІІ г. о., решение № 28/03.10.2022 г. по гр. д. № 2357/2021 г., ІІ г. о.), по реда на § 7 ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават имотите, които към момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди. Ако за имота към този момент (17.09.1991 г.) е налице отреждане по действащ ЗРП, преценката за приложението на § 7 следва да се извърши с оглед това отреждане, а ако подобно отреждане липсва, следва да се има предвид фактическото ползване на имота. Последващи или предходни отреждания са ирелевантни, тъй като обособяването на общинската собственост като самостоятелна е обусловено от изисквания, установени към определен, точно фиксиран момент – влизане в сила на § 7 ПЗР на ЗМСМА.

2

По делото е представен Акт за публична общинска собственост № 11205/27.09.2024 г., от който е видно, че ответната община черпи правата си от разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. от ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 61, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ. Според чл. 5 от ЗОС актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на общината, без да я поражда. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС досежно доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК актът за общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост, до доказване на противното.

По делото се установява по несъмнен начин от експертното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено пълно, ясно, обосновано и неоспорено от страните, че процесният имот с идентификатор * представлява част от парцел- * , който съгласно последния действащ устройствен план РП „*“ от 1989 г., който е действал както и към 17.09.1991 г., така и към 09.11.1999 г., и е действащ и понастоящем, е отреден „за озеленяване“. Така същият е заварен при влизането в сила на ЗМСМА към релевантния момент 17.09.1991 г. Т.е. е налице отреждане на имота за местните нужди на община В. и ползването му като част от зелените площи за обществено ползване.

Така изложеното обуславя извода, че към 17.09.1991 г. са били налице предпоставките на ЗМСМА за актуване на имота в собственост на община В.. Следователно е налице посоченото правно основание (чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 61, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ) за издаване на акт за публична общинска собственост № 11205 от 27.09.2024 г., представен по делото.

При това положение предявеният отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява недопустим поради липса на правен интерес, като съображенията на съда за такъв извод са следните:

Съгласно постановките на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено (но не е отнето) преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното 3 наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.