Акт от 25.11.2015, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ № 97 гр. Сливен, 25.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА, при секретаря П.С., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 28 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от адв. Мл. Д. от СлАК в качеството му на пълномощник на Д.В.Р., с която предявява искове против ЗАД „АРМЕЕЦ“ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от общо 140 000 лв. заедно със законната лихва от датата на увреждането – 24.06.2014г., до окончателното изплащане с правна квалификация на предявените права по чл. 226, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД във вр. със чл.58, т. 3 ЗДвП.

Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:

На

24.06.2014г. по АМ „Тракия" на км. 330+500, при управление на МПС- лек автомобил „Ауди 80" с per. № А 5579 KB, собственост и управляван от Ш.Е.Х., живущ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на сина на ищцата – М. В. Д., починал на 24.06.2014г.

За възникналото ПТП е образувано досъдебно производство № 339/2014г. по описа на РУП-Карнобат и вх. № 5259/2014г., пор. № 359/2014г по описа на Окръжена прокуратура- Бургас.

В хода на досъдебното производство се установило, че виновният водач на МПС Ш.Е.Х. притежава свидетелство за управление на МПС и автомобилът, с който е извършено нарушението е застрахован в ЗАД "АРМЕЕЦ" с полица № 11113002697864 издадена на 13.11.2013г., с начална дата на покритие 17.11.2013г. и крайна дата на покритие 16.11.2014г.

От смъртта на М.

В. Д. на ищцата са нанесени неописуеми страдания и мъка от загубата на непрежалимия близък човек за цял живот. Той е бил физически здрав, в разцвета на силите си и оказвал неоценима помощ както на ищцата, така и на братята си.

Работел постоянно като шофьор във „Маргарита Кар „ ЕООД ЕИК *********. Издържал цялото семейство и бил любящ син. Ищцата останала завинаги лишена от неговите обич и грижи. На всеки празник вместо да празнува, тъжи, че сина й не е с нея.

Заедно с него изчезнали сигурността й и мъжката му подкрепа. Със сина си М. ищцата имала изключително силна родствена връзка и той бил нейна подкрепа.

Със смъртта му загубила не само него, но и обичта и грижите му, загубила син, който бил за пример и много уважаван човек. Ищцата е с ниска пенсия и той я издържал изцяло, като поел грижите за лекарства, отопление, храна и всичко необходимо.

С неговата смърт настъпил за ищцата продължителен емоционален стрес и всички нейни роднини, който продължава и към настоящия момент.

Претърпените болки и страдания са неоценими в пари, но обезщетението за тях е предвидено, за да компенсира до известна степен неимуществените вреди.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 140 000 лева /сто и четиридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 24.06.2014г. Претендира деловодни разноски.

В отговора по чл. 131, ал.2 от ГПК ответното дружество не оспорва, че е налице договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № 11113002697864, сключен между ЗАД "АРМЕЕЦ" и собственика на лек автомобил „Ауди 80" с per. № А 5579 KB, валидна към 24.06.2014 година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие.

Оспорва се наличието на виновно поведение, а оттам и отговорността на водача на л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB и наличието на причинна връзка с претърпените от ищцата вреди, в резултат от смъртта на сина й М. В. Д.. Твърди се, че отговорността за настъпилото произшествие не е на застрахования при ЗАД "Армеец" водач - Ш.Е.Х. и няма данни същият да е допуснал нарушение на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, в резултат на което да е настъпил вредоносния резултат.

Твърди се, че съставът от превозни средства - влекач

„Ман" с per. № А 1595 ВМ и закачено на него товарно ремарке с per. № А 1242 ЕК, е бил технически изправен и неправомерно е бил спрян от починалия върху аварийната лента, без да е било налице необходимост от принудително спиране, поради внезапно възникнала техническа неизправност. Няма данни тежкотоварния автомобил да е имал повреда и каквато и да е било причина за спиране в аварийната лентата.

На следващо място се твърди, че не е имало поставен предупредителен светлоотразителен триъгълник на лентата за принудително спиране. С това свое поведение М. Д. е поставил в опасност другите участници в движението по автомагистралата като е нарушил разпоредбите на чл.58, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119 от ППЗДвП.

Твърди се, че М. Д. неправомерно е бил на пътното платно, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Движението на пешеходци извън населеното място следва да бъде подчинено на правилата, посочени в разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, което очевидно не е било спазено от починалия. Водачът не е бил облечен с предпазна светлоотразителна жилетка, съгласно изискването на чл.101, ал.1 от ЗДвП.

Твърди се, че за да се приеме, че е налице вина за настъпване на ПТП водачът на л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB следва да се е движел неправомерно в лентата за принудително спиране на автомагистралата. При сухо време, слънчево, дневна светлина и много добра видимост, водачът на л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB може да забележи спрелия състав от превозни средства от голямо разстояние -над 500 метра.

Житейски нелогично е същия да се движил в тази лента предвид препятствието, което се намира на нея. Установено е, че скоростта на л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB е била в рамките на позволената за автомагистрала, тъй като при скорост над 130 км/в час, товарния автомобил би бил изместен от удара, а няма такива данни по делото.

Твърди се , че причината за внезапно навлизане на водача на л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB в лентата за принудително спиране е неправилна маневра от друго МПС, което е принудило водача да напусне дясната лента, в която се е движил. Тъй като автомобилът е бил прекалено близо до неправилно спрелия в аварийната лента състав, то спирачният път е бил недостатъчен да се предотврати процесното ПТП.

Алтернативно се твърди, че водачът на л.а.„Ауди

80" с per. № А 5579 KB е получил внезапно неразположение от медицински характер, което е довело до невъзможност да контролира управлявания от него автомобил. Вредите са настъпили в резултат на случайно деяние, за което отговорността не може да се вмени на водача на л.а.„Ауди 80" с per. № А 5579 KB.

Алтернативно се твърди, че причина за настъпилото произшествие е неравност по пътното платно в дясната активна лента за движение, което е изхвърлило л.а. Ауди, надясно към аварийната лента, но поради недостатъчното разстояние, на което се е намирал в този момент л.а. Ауди от спрелия в лентата за принудително спиране тежкотоварен автомобил е настъпилото конкретното ПТП.

На следващо място с оглед на разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите претенцията за неимуществени вреди в размер на 140 000 лева от Д. Василева Р. като наследник на починалия, е прекомерно завишена и несъобразена с икономическата и социална действителност, както и със съдебната практика.

Понятието „справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид - възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, включително настъпилите в страната в обществено - икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата.

Твърди се, че не е доказано, че ищца е имала близки отношения със своя син. Няма данни за отношенията помежду им, нито дали същите са живели в едно домакинство.

С оглед на гореизложеното, претенцията на ищцата за неимуществени вреди се явяват изцяло неоснователно и следва да бъдат отхвърлена.

Евентуално, ако искът е основателен, то следва при определяне на обезщетението да бъде взето предвид, че събитието е настъпило на пътното платно, на място, където е забранено движението на пешеходци.

Настъпването на вредоносния резултат е в пряка причинно – следствена връзка с неправилното спиране и престой в лентата за принудително спиране. В случай, че ако съставът от превозни средства не се е намирал спрян неправомерно на това място, то е нямало да настъпи и процеснотото ПТП. В обобщение, неправомерното поведение на починалия значително е допринесло, и дори е предизвикало процесното ПТП. Дори да бъде приет за основателен иска, то съпричиняването на вредоносния резултат от починалия М. Д. е в значителна степен и следва да бъде взето предвид от решаващия съд. При определяне на обезщетението следва да бъде оценен приноса за настъпването на всеки един от участниците в ПТП.

В с.з. се явява представител на ищцата по пълномощие

– адв. Мл. Д., който от името на доверителката си поддържа предявените искове.

Поддържа, че от събраните доказатлства се установява противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди“, чието нарушение по ЗДвП е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, довел до смъртта на пострадалия син на ищцата, като относно спирането на товарния автомобил в аварийната лента се позовава на разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП, установяваща задължение на водача на МПС да спре при неравномерно действие на спирачната система, като от доказателствата по делото се обосновава фактическия извод, че е имало неравномерно спиране.

Поддържа, че е установена съществувалата между ищцата и нейния син връзка и грижите, които той е полагала за нея, от които тя е лишена със смъртта му.

Претендира деловодни разноски и присъждане на възнаграждение на основание чл.

38 от ЗАдв.

Ответното дружество се представлява от пълномощници, като в съдебно заседание в хода на устните състезания пълномощника адв. Дойчева становище за отхвърляне на предявените искове и евентуално за уважаването им при отчитане на съпричиняване от страна на пострадалия М. Д.. В писмено становище се поддържа, че не е доказана по категоричен начин вината на водача на л.а. „Ауди“ 80, респективно – липсва виновно противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Няма данни същият да е допуснал нарушение на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а при извод на съда за такова поведение се иска, съдът да отчете степента на съпричиняване на водача на товарния автомобил, изразяваща се в нарушение на разпоредбите на чл. 58 и чл. 119 от ЗДвП предвид спирането на товарния автомобил върху лентата за принудително спиране, без да е налице независещо от водача обстоятелство. В тази връзка се позовава на липсата на данни за повреда на товарния автомобил. Отделно от това, пострадалият М. Д. се е намирал неправомерно на пътното платно в нарушение на разпоредбата на чл. 101 и чл. 108 от ЗДвП. Поддържа се, че претендирания размер е завишен, като е направено позоваване на практика на ВКС без обосноваване на конкретен, съобразен със закона и практиката размер.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

На

24.06.2014г. Ш.Е.Х., живущ *** по

АМ „Тракия" на км.

330+500, при управление на собствения си лек автомобил „Ауди 80" с per. № А 5579 KB, навлязъл в лентата за принудително спиране, в следствие на което е възникнало ПТП, от което е причинена смъртта на сина на ищцата М. В. Д.. Последният се е намирал на същото място в лентата за принудително спиране, в задната част на спрения от него товарен автомобил – състав от превозни средства - влекач „Ман" с per. № А 1595 ВМ и закачено на него товарно ремарке с per. № А 1242 ЕК, собственост на дружеството, при което е работил като шофьор М. Д. – „Маргарита Кар“ ЕООД.

За възникналото

ПТП е образувано досъдебно производство № 339/2014г. по описа на РУП-Карнобат и вх. № 5259/2014г., пор. № 359/2014г по описа на Окръжена прокуратура- Бургас, прекратено с постановление от 22.01.2015г. на А. А. – прокурор н ОП – Бургас, на основание чл. 199, ал. 1, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК – поради смърт на дееца.