Решение № 54 от 05.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр. Хасково, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Галина Ст. Г.а като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200002 по описа за 2026 година Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Б. Г. Б., ЕГН **********, от с.********, Общ.

Димитровград, е останал недоволен от наказателно постановление № 25-1253003041/09.12.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция- Хасково, с което за това, че на 07.10.2025г. в 21:02 часа, в гр.Хасково, на бул.“Г. Сава Раковски“ срещу бившия завод „Мир“ в посока на движение гр.Димитровград, управлява собствения си лек автомобил „********“ с рег.№ ********, като при проверката се е установило, че автомобила е с прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДВП, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева/ 255.65 евро, и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 точки.

В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, като се сочат доводи, свързани с липсата на субективен елемент за извършване на нарушението.

В с.з. жалбоподателя – редовно призован, не се явява. Упълномощения процесуален представител изразява становище, с което поддържа жалбата.

Излага съображения по същество, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, моли се отмяна на същото и присъждане на направените раноски по делото.

АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- Началник Сектор

1

Пътна полиция при ОД-МВР-Хасково- редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:

На 07.10.2025г. полицейските служители Г. Т. Г. и М. Д. Я. - служители в Сектор ПП при ОД-МВР-Хасково, изпълнявали служебните си задължения.

Около 21,02 часа същите спрели за проверка движещият се в гр.Хасково, по бул."Г.С.Раковски"- до бившия завод "Мир" в посока към изхода на града за гр.Димитровград, лек автомобил. При извършената проверка установили, че автомобилът е „********“ с рег.№ ********, собственост и управляван от настоящия жалбоподател Б. Г. Б. от с.********, Общ. Димитровград. В хода на проверката било установено, че управляваният от Б. автомобил „********“ е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 10.09.2025г. поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Водачът Б. заявил на полицейските служители, че не знаел за служебно прекратена регистрация на управлявания от него автомобил.

Така на водача Б. Г. Б. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 602805/07.10.2025г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Нарушителят подписала акта, без да описва възражения.

След отказ да се образува досъдебно производство с постановление на прокурор, на 03.12.2025г. било издадено процесното наказателно постановление № 25-1253-003041/09.12.2025г. на Началник Сектор ПП към ОД-МВР-Хасково, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на водача Б. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева/ 255.65 евро, и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 точки.

Наказателното постановление било връчено на жалб.Б. на 13.12.2025г. – видно от неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена в съда на 15.12.2025г.– видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.

При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани с правото на защита на жалбоподателя.

На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. В случая обаче, управляваният от жалб.Б. автомобил е с описани регистрационни номера- т.е. един от изискуемите елементи на нарушението не е налице. Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с 2 регистрационен номер. Липсата на единия от елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде пренебрегнат с описанието за хипотезата на предложение първо от текста.

Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по време, място, начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя, като при описание на самото нарушение следва да бъдат установени и описани всички обстоятелства- имащи значение за самото нарушение.

Установената фактическа обстановка следва да е отнесена към правилната материална норма, която е нарушена, а в последствие правилно отнесена и към санкционната норма, въз основа на която е наложено съответното адм.наказание.

На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че може да бъде и че е дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да сключи задължителна застраховка.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки, че управлява дерегистриран лек автомобил.

Наличието на прокурорска преписка– образувана във връзка с конкретния случай, не установява категорично знанието за дерегистрация, доколкото последната се извършва от други държавни органи и не е предмет на обследване и задължение на водача на МПС.

Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било данни за уведомяването му.

Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.10 от ЗДвП гласи: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“. Т.е. тази дерегистрация се извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин водачът. На практика липсват данни да е уведомен нарушителя за това обстоятелство, но също така това са обстоятелства, подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно производство. При липса на уведомяване на водача, остава неясен въпросът за субективния елемент за извършване на нарушението- а именно, че водачът е знаел за дерегистрирането на автомобила му, знае за несключена задължителна застраховка и въпреки това е тръгнал да го управлява. Видно от показанията на разпитаните полицейски служители, същите извършват проверка в служебна база данни, до която база нямат достъп външни лица, освен полицейски служители. При липса на информация за уведомяването на водача от „Гаранционен фонд“, липса и на възможност водач да провери в използваната от полицейските служители база данни дали автомобилът, който управлява или има намерение да управлява, е служебно дерегистриран, то на практика водачите са лишени от каквато и да било 3 възможност за установяване има или няма служебно извършена дерегистрация на който и да било автомобил.

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от елементите от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.

Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е извършено умишлено или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели. Налице е и несъответствие между описана като нарушена материална норма и санкционна такава.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение, съобразно мотивите погоре за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства- представен договор за правна защита и съдействие от адв.В. Ч., в което е описано, че за процесуалното представителство е заплатена в брой сумата от 350 евро.

Налице е и възражение за прекомерност на сторените разноски от страна на адм.-наказващия орган- писмено, със самото изпращане на адм.наказателната преписка. В тази връзка, съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“. От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба определя: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“. В случая материалният интерес попада в тази хипотеза. Съобразно и степента на защита и процесуално представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да се уважи искането за присъждане на разноски именно в минималния, 4 определен от наредбата размер – а именно 400лв. (204,52 евро). Този размер съдът съобразно доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и възражението за прекомерност на адм.-наказващия орган, намира за съответстващ на положения труд и осъществена защита и съдействие от страна на упълномощения представител на жалбоподателя. В тази връзка следва да бъдат присъдени разноски именно в този размер, като искането за останалата му част- за разликата до пълния предявен размер от 350 евро /684,54 лева/, като неоснователно следва да се остави без уважение.