Решение № 11726 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11726 гр. *********, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110107343 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по искова молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ АД.

Ищецът твърди, че на 11.03.2025г. в гр. ***************, водачът на МПС „DAF FTXF 105” с рег. № *********, движещ се в посока от гр. *************** към гр.

********* по ул. „М.“, в кръгово кръстовище, навлязъл в съседната пътна лента и ударил движещия се вдясно от него л. а. „Шкода Октавия“ с рег. № **********, в резултат от което били нанесени щети по лекия автомобил. За ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който било посочено, че вина за произшествието има водачът на МПС „Даф“. Към датата на ПТП, л. а. „Шкода“ бил застрахован по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ищцовото дружество, като била предявена претенция от застрахования, по която била образувана преписка. Другият автомобил бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“. Била изготвена оценка на уврежданията, възлизаща на 2630,72 евро, които били изплатени на собственика на увредения автомобил. Били сторени и 8 евро ликвидационни разноски. Счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение встъпил в правата на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „ГО“, който поканил да плати сумата.

Ответникът обаче заплатил само сумата от 1319,36 евро, като останал дължим остатъкът.

Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1319,36 евро – остатък от регресно вземане и ликвидационни разноски по процесната щета, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Оспорва механизмът на ПТП да е описаният ищеца. Счита, че изключителна вина за произшествието има другият водач. Евентуално прави възражение за съпричиняване от страна на другия водач, като счита, че не е упражнил постоянен контрол върху МПС и не е съобразил своевременно поведението си с конкретната пътна обстановка.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.

1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното дружество на задължителна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ за МПС „Шкода“ с ищцовото дружество; настъпване на твърдяното събитие, което представлява покрит застрахователен риск; заплащане на застрахователното обезщетение за отстраняване вредите на автомобила от страна на ищеца; за МПС „ДАФ“ е имало валидна застраховка „ГО“ с ответното дружество към датата на събитието; изпращане на покана за плащане до ответника, който платил 1319,36 евро извънсъдебно.

За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол, който е представен по делото. В обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, е отбелязано, че превозно средство „А“ („ДАФ“), управлявано от Ж. Ж., навлиза в платното за движение на лекия автомобил (превозно средство „Б“ – „Шкода Октавия“), управляван от Д. М.. В т. 12 – обстоятелства на настъпване на ПТП, е отбелязано т. 7 и 9 за МПС А и т. 7 за МПС Б, които гласят в кръстовище с кръгово движение (т. 7) и движение в една посока, но в различна лента (т. 9). Посочено е, че вредите по МПС Б са в предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник, задна броня, предна дръжка, а по МПС А няма отбелязани вреди. В т. 14 – „Забележка“, е отбелязано от водач А, че е виновен за ПТП – не видял лекия МПС, а за водач Б, че не е виновен.

Протоколът е подписан и от двамата водачи.

Представено е заявление до ищцовото дружество за изплащане на обезщетение, в 2 което е посочено, че при навлизане в кръгово кръстовище камион го ударил от ляво.

По повод отправено искане от застрахователя, на 16.12.2025г. водачът на лекия автомобил Д. М. е дал писмени обяснения, че ПТП се случило на първото кръгово кръстовище на ул. „М.“ във *************** в посока *********. Същият се движил в средната лента, като спрял и изчакал възможност да се включи в кръговото движение. От дясно на него имало лек автомобил, а от лявата страна процесният камион. Камионът тръгнал първ да навлиза в кръговото, като при движението навлязъл в неговото платно и го ударил отляво. Натиснал клаксона и веднага дал леко вдясно, за да се освободи колата от удара. Шофьорът на камиона обаче продължи с висока скорост, което наложило да тръгне след него и да го отбие принудително. След като спрял, водачът на камиона си признал вината за ПТП и се съгласил да попълнят двустранен констативен протокол.

За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е изслушано и прието експертно заключение по авто-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено. Според заключението, уврежданията по лек автомобил Шкода се намират в пряка причинноследствена връзка с произшествието, като стойността за тяхното отстраняване, изчислена на база средни пазарни цени, възлиза на 2686,92 евро. Вещото лице посочва, че според приложените доказателства, товарен автомобил „ДАФ“ се е движил в кръговото кръстовище в лява пътна лента. В същото време и посока водачът на л. а.

„Шкода“ се е движил в средна пътна лента. Вследствие на предприетите маневри на двамата водачи траекториите на превозните средства са се пресекли и е настъпил удар между тях в средната пътна лента за движение, считано по посоката на ориентация на процесните автомобили. Вещото лице разяснява, че няма данни, от които да изчисли скоростта на превозните средства, а от техническа гледа точка водачът на МПС „ДАФ“ е имал възможност да предотврати настъпването, ако при навлизане в кръговото движение е оставил безопасна странична дистанция от движещия се в средната пътна лента лек автомобил. Според него, водачът на лекия автомобил не е могъл да предотврати настъпването на съприкосновението, тъй като ударът е настъпил в лявата странична част на автомобила.

Съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните доказателствени източници, може да се изгради извод, че водачът на товарния автомобил е нарушил нормативните изисквания, тъй като е бил длъжен да се убеди преди и по време на извършване на маневрата, че има достатъчно разстояние от останалите автомобили и ще я извърши безопасно. Съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП., водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента, където в случая се е намирал лекият автомобил. Предвид дължината и габаритите на товарния автомобил и необходимостта от повече пространство за извършване на маневрата, същият е бил длъжен при осъществяването й да следи непрекъснато местоположението на останалите участници в движението, включително намиращите се в съседните пътни ленти, и да продължи осъществяването й само ако няма да създаде опасност за тях. В случая това не е сторено, което е станало причина за настъпване на произшествието.

3

Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно, доколкото по делото не се установява да е проявено противоправно поведение от страна на другия водач, с което да е допринесъл за настъпване на уврежданията. Същият се е движил в своята пътна лента, без да я напуска, като не е могъл да реагира на поведението на водача на товарния автомобил, тъй като са били на една линия и е ударен в страничната част, както е разяснено в експертното заключение. Пътната обстановка не се е отличавала с някаква особеност, за да се очаква различна реакция от негова страна.

Както се посочи, според приетото експертно заключение, средната пазарна цена за отстраняване на уврежданията по л. а. Шкода, които се намират в пряка причинноследствена връзка с инцидента, възлиза на 2686,92 евро. От страна на ищцовото дружество е определено и изплатено обезщетение в по-нисък размер от 1319,36 евро с включени 8 евро ликвидационни разноски. Предвид извършеното извънсъдебно плащане на сумата от 1319,36 евро, което по своята същност представлява и признание, остава дължима разликата от изплатената сума (която е по-ниска от определената средна стойност от вещото лице), възлизаща на 1319,36 евро. Ето защо, предявеният иск се явява изцяло основателен.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива в общ размер от 595,13 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. *********, бул. „Г. М.

Димитров“ № 1, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК:

000694286, със седалище и адрес на управление: гр. *********, пл. Позитано № 5, на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1319,36 евро – остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 11.03.2025г. в гр. *************** между МПС „Шкода Октавия“ с рег. № **********, застраховано по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца, и МПС „ДАФ“ с рег. № *********, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, за което при ищеца е образувана преписка по щета № *******************, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2026г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 595,13 евро – разноски по делото.