Протокол № 21 от 16.01.2023, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 21 гр. Смолян, 12.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря *

Сложи за разглеждане докладваното от * Административно наказателно дело № 20225440200437 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Жалбоподателката С. Д. Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. В. *, редовно упълномощена.

Ответникът началник *, редовно призован, се представлява от юриск. *, редовно упълномощен.

За Р., редовно призована, не се явява представител.

Свидетелката М. С., редовно призована, налице.

Адв. *: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.

Юрисконсулт *: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът сне самоличността на явилите се свидетели, както следва:

М. * С., ***

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Същата обеща да говори истината.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелката, както следва:

Свидетелката С.: На 23.02.2022 г. бях назначена наряд нощна смяна заедно с колегите К. и Б.. Водихме си наряда, като бяхме проверили 9-10 човека за алкохол.

1

Изпълнявахме си обхода. Забелязах г-жа Т. да дърпа енергично вратата на един магазин, която беше заключена. От нашата кола се виждаше работното време на магазина и че в момента същият не работи. Въпреки това г-жа Т. дърпаше вратата му енергично. Като видя, че магазинът не работи, тя тръгна към колата си. Тогава видяхме, че предният ляв фар на колата й не работи. Тя се качи в колата си и си тръгна.

Ние тръгнахме след нея. Подадохме звуков сигнал и я спряхме на спирката срещу супермаркет „*“ в кв. *. Аз и колегата Б. слязохме и се легитимирахме. Тя си сложи маска на лицето, като каза, че я е страх от Ковид. След като се представихме, поискахме документите й. Тя даде документите и колегата Б. й каза, че ще трябва да я проверим за употреба на алкохол. Г-жа Т. стана нервна. Започна да обикаля около колата. Каза, че ще се обажда на мъжа си. Говорейки по телефона, каза: „Заради тебе ще ме проверяват за алкохол.“. Докато тя разговаряше по телефона, минах пред нея, защото помислих, че ще избяга. Тя се отдалечаваше и минах, за да й пресека пътя.

Казах й, че проверката за алкохол трае минута. Устройството беше в готовност. Тя пак продължи да нервничи, ходеше напред-назад, говореше нещо. Изведнъж се шмугна в колата и бързо я запали. Колегата Б. й разпореди устно да затвори телефона, да дойде до колата, като й каза, че всичко е приготвено за да даде проба и няма да отнеме много време. Г-жа Т. не обърна внимание на думите му и се шмугна в колата. След като си прибрахме дрегера, влезнахме в колата и тръгнахме след нея. Видяхме от нейната кола как хвърчаха искри и камъчета. Видяхме я как паркира пред хотел „*“, влезна вътре.

Видях я, като я разпознах по вдигнатата коса, как слиза надолу по стълбите към ресторанта. Дойде момчето, което работи при нея, който беше изплашен. Попитахме го къде е г- жа Т.. Той каза, че от нас научава, че е тук и че я е изпратил по-рано да си почива вкъщи. Колата й беше зарязана пред входа на хотела, без да е паркирана. С колегата К. слезнахме в ресторанта. Там имаше около петнадесет човека, които се веселяха. Имаше организирано мероприятие. Нямаше никакво напрежение и проблеми в хотела. Нямаше заседнал човек в асансьора. Попитахме персонала къде е г-жа Т. и дали са я виждали. Персоналът каза, че не са я виждали. След това се прибрахме и написахме докладна по случая. Г-жа Т. беше призована в *за съставяне на акт, както и ние бяхме там в качеството на свидетели. Подписахме акта като свидетели за това, че г-жа Т. е отказала да даде проба за алкохол. Тя беше с маска, нервна и притеснена. Не искаше да ни съдейства по никакъв начин за пробата за алкохол. Няколко пъти й казахме че е кратка процедурата за пробата. Тя осуети проверката. Не е отказала с думи, но с действията си отказа. Когато тръгна с автомобила си, документите й останаха при нас. Дрегерът беше в готовност, но тя се качи много бързо в автомобила и потегли. Като отидох на място в хотел „*“, не съм разбрала някой да е заседнал в асансьора. Като влезнахме във фоайето, аз видях г-жа Т., че тича надолу по стълбите.

В хотела имаше едно момче, което спокойно стоеше на дивана, и дори то ме попита дали има проблем. По време на проверката г-жа Т. не е казала, че има проблем и ние 2 реално не видяхме да има проблем в хотела. Като й препречих пътя, когато говореше по телефона, тя каза, че няма да избяга и че се обажда на мъжа си. Казах й да затвори телефона и да дойде да направим проверката за алкохол. Първо каза по телефона:

„Заради тебе сега ще ми правят проверка за алкохол.“ След това каза: „С Жан Пиер говоря.“ Това бяха някакви несвързани неща. Актът беше съставен в *- Смолян. Г-жа Т. първо дойде и каза: „Ето дошла съм. Отивам си.“ След това размисли, остана и дори се извини. Ходихме с колегата Б. до хотел „*“ след това, тъй като той не беше сигурен за датата. Само аз и колегата Б. бяхме тогава. Отидохме, след като съставихме акта с него. Той е младо момче и отидохме, за да си провери нещо. В колата, която караше гжа Т., нямаше други пътници, когато я спряхме за проверка. Бяха направени поне три опита да бъде изпробвана за алкохол, като аз също й казах, както и колегата два пъти й каза. Тя беше адекватна и разбираше какво се очаква от нея да направи. Не мога да си спомня дали сме я питали употребявала ли е алкохол. Колегата не си спомням да я е питал, аз лично не съм я питала. Когато паркира на паркинга пред хотела, автомобилът беше изоставен ,не паркиран, а изоставен набързо, зарязан. Рецепцията на хотела е близо до входа. Когато влезнах в хотела, на рецепцията нямаше никого, после дойде момчето и знаеше, че сме там. Той беше изплашен, притеснен. Когато съставяхме актовете, правата на г-жа Т. са обяснени, както и това в какво се изразява нарушението.

Към момента на съставянето на акта тя не посочи възражения. В устна форма нищо не сподели, по-скоро се извиняваше.

След разпита свидетелката напуска залата.

Адв. *: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения.

Юрисконсулт *: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна. Моля да се даде ход на съдебните прения.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв. *: От името на доверителката си, жалбоподателка в настоящото производство, моля след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства да постановите съдебен акт, с който да уважите депозираната пред Вас жалба срещу НП № 22-1058-*/31.08.2022 г., издадено от началник * при *. Считам, че по категоричен и безспорен начин се установиха нарушенията на процесуалния и материалния закон, за които сме представили становища към депозираната жалба.

Наказателното постановление е крайният акт на едно незаконосъобразно проведено 3 административно-наказателно производство, проведено в нарушение на чл. 33 от ЗАНН, като с провеждането му е нарушен принципът на „non bis in idem“, а именно допуснато е паралелно провеждане на две наказателни производства- административно и наказателно, касаещи едно и също деяние. По делото бе представено Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, по което е видно, че за същото деяние е повдигнато обвинение по смисъла на чл. 270 от НК срещу доверителката ми. В случая чл.270 от НК представлява бланкетна правна разпоредба, която следва да бъде запълнена с правилото по ЗДвП. В случая от прочита на Постановлението за привличане на обвиняем се установява, че е повдигнато обвинение за това, че на процесната дата доверителката ми противозаконно е пречила на орган на власт да изпълни задълженията си, като не е изпълнила устно полицейско разпореждане и самоволно е напуснала мястото на извършване на проверката. Същото това деяние, описано по идентичен начин, е предмет на настоящото наказателно постановление, поради което считам, че вместо с резолюция административнонаказващият орган да прекрати наказателното производство, то същото е продължило и административно-наказателното производство е протекло с наказателното такова, касаещо идентично деяние, като има пълно припокриване между обект, субект фактическа обстановка. Ето защо считам, че така издаденото наказателно постановление е издадено в нарушение на императивната процесуална норма по ЗАНН, като в ТР №3/22.12.2015 г., постановено по дело №3/2015 г. се приема, че решението на прокурора, за това дали следва да бъде образувано наказателно производство, е задължително за административните органи и изключва възможността за провеждане на административно-наказателно производство. Ето защо считам, че изложените аргументи са достатъчна основания за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.2 от ЗАНН, в което е посочено, че датата е императивно изискване, свързано със съставянето на акта. В случая се установи, че в процесния акт, дал началото на административно-наказателното производство, е допусната поправка, която касае датата на установяване на деянието и датата на акта. Тази корекция не се установява кога и от кого е извършена. Показанията на свидетелите бяха противоречиви в тази насока. В случая, когато се налага извършването на корекция, лицето, нанасящо корекцията, лично следва да удостовери това с подписа си. В случая това липсва и считам, че това нарушение е от категорията на съществени такива, основание за отмяна на наказателното постановление. Считам, че описанието в обстоятелствената част на наказателното постановление, относно фактическата обстановка, противоречи на дадената правна квалификация. Описва се първоначално отказ да бъде изпробвана с техническо средство, като след това се посочва, че същата е осуетила извършването на проверка. Тези обстоятелства касаят два различни състава и не кореспондира с поведението, за което доверителката ми е санкционирана, което е 4 съществено нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Установиха се множество нарушения на материалния и процесуалния закон, които водят до порочността на обжалвания акт, поради което моля да отмените издаденото наказателно постановление. Моля да бъдат присъдени ми разноските, направени от доверителката ми в настоящото производство.

Юрисконсулт *: Въпроси, касаещи установяване концентрацията на алкохол и управлението на МПС в нетрезво състояние в настоящото време са все по-актуални и моля от името на административно-наказващия орган, издал процесното наказателно постановление да постановите съдебен акт, с който да отхвърлите като неоснователна подадената жалба, респективно да потвърдите същото като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и въз основа на изяснена фактическа и правна обстановка. Считам, че ангажираното в отговорност на жалбоподателката нарушение е доказано по несъмнен начин. Атакувания акт е в съответствие с нарушението. По отношение на възраженията по жалбата ще си позволя да кажа, че позира опита на жалбоподателката да оправдае собственото си виновно поведение с изфабрикуваната от същата теза за спешност. Казвам изфабрикувана, защото в хода на делото стана ясно, че аварийна ситуация със заседнали хора в асансьора в хотела е нямало. Дори да приемем, че е съществувала такава ситуация, то присъствието на жалбоподателката не би допринесло за решаването й. Още повече в хотела се установи, че е имало и друг персонал, който е можел да съдейства при такава ситуация. По-същественото е, че ако е имало подобна ситуация, г-жа Т. е щяла да сподели пред полицейските служители и не би следвало да предприеме и постъпления, които смело можем да заявим, че касаят и неетични постъпки, със желанието й да се скрие от полицейските служители в този хотел и да избегне проверката. Поинтересното е нетипичното поведение по време на проверката и неспокойствието, което е струяло от нея. Подозрително е и слагането на маска, непосредствено преди извършването на проверката, едва ли не с оправданието, че искала да се предпази от евентуално заболяване, което намирам за неоправдано, тъй като, дори, когато в страната беше въведена противоепидемична обстановка, носенето на маска в открито пространство, не бе необходимо. Г-жа Т. няколкократно е поканена от полицейските служители за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство.