Определение № 508 от 21.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. П., 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500486 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД гр.

София, чрез пълномощника юрк. Г.А., против разпореждане, инкорпорирано в заповед №224/10.01.2025г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №22345/2024г. на Районен съд - П., I гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. А.

М. с ЕГН: ********** от село В., общ. М., обл. П., за сумите: 145 лева остатъчна главница; 425,25 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.09.2023г. до 04.10.2024г.; 244,86 лева - лихва за забава от 16.08.2023г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 04.10.2024г. /дата на предсрочна изискуемост/; 94,60 лева – законна лихва, дължима от 04.10.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до деня, предхождащ подаване на заявлението 29.12.2024г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Оспорва правомощието на заповедния съд на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, поради нарушение на закона или добрите нрави. Счита, че процесният договор за кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, а уговореният годишен лихвен процент и ГПР – на законовите ограничения. Поддържа, че договорът не противоречи на добрите нрави, сключен е при спазване на принципа за свобода на договарянето, вкл. относно договореното възнаграждение и предложените допълнителни услуги, като страните се съгласили да сключат договора за кредит при посочените ГЛП и ГПР, а кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, доколкото е уговорен фиксиран лихвен процент. По изложените оплаквания се иска отмяна на разпореждането в обжалваната част и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 от ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

П.ският окръжен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК /от електронното дело се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на заявителя на 22.01.2025г., макар да е пропуснато съобщението да се приложи по делото/, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД против Б. А. М. за следните вземания: 1159,21 лв. - главница, дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40018704414 от 17.07.2023г.; 425,25 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.09.2023г. до 04.10.2024г.; 458,72 лева - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 862,50 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 30 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.08.2023г.; 500 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 15.12.2023г.; 244,86 лева лихва за забава от 16.08.2023г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 04.10.2024г. /дата на предсрочна изискуемост/; 94,60 лева - законна лихва, дължима от 04.10.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до деня, предхождащ подаване на заявлението - 29.12.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното им изплащане.

По повод заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 224/10.01.2025г. по ч.гр.д.№ 22345/2024г. на Районен съд - П. за сумите: остатъчна главница в размер на 1014,21 лв., дължима по сключения между страните договор за потребителски кредит ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.12.2024г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото съразмерно на уважената част от заявлението, от които 20,39 лв. за държавна такса и 14 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.чл. 37 ЗПП. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е било отхвърлено за останалите претендирани вземания. Изложени са съображения, че допълнителните услуги („Фаст“ и „Флекси“) представляват действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането им е в тежест на потребителя. Възнаграждението за тях следвало да бъде включено в ГПР.

Направен е извод, че в договора за кредит не е посочен действителният годишен процент на разходите, което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, ако е нарушено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва и други разходи по кредита. Поради това заповедният съд е приложил чл. 23 от ЗПК, като е присъдил част от претендираната главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, а за останалите суми - лихвите и другите разходи по кредита, заявлението е било отхвърлено.

2

При предходното разглеждане на делото въззивният съд не е могъл да се произнесе за първи път по искането за присъждане на 145 лева - остатъчна главница, поради което е прекратил производството и е върнал делото на РС П. със задължителни указания за произнасяне по заявлението за разликата над присъдената главница от 1014,21 лв. до пълния претендиран размер от 1159,21 лв. С разпореждане № 4796/14.02.2025г. по гр.д. № 22345/2024г. ПдРС, I гр.с., е допуснал поправка на явна фактическа грешка в заповедта за изпълнение и е указал в диспозитива на същата вместо „остатъчна главница от 1014,21 лева“, да се чете вярното „остатъчна главница от 1159,21 лева”. По този начин заявлението на жалбоподателя за цялата претендирана главница от 1159,21 лева е било удовлетворено от първоинстанционния съд с издадените заповед за изпълнение № 224/10.01.2025г. и разпореждане № 4796/14.02.2025г., неразделна част от нея, поради което въззивният съд намира, че дължи произнасяне по частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД в останалата част, касаеща договорното възнаграждение, лихвата за забава и законната лихва.

Настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора относно наличието на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

В съдържанието на представения към заявлението договор за потребителски кредит № № 40018704414 от 17.07.2023г. е уговорено да се предостави кредит в размер на 1200 лева; със срок на кредита: 24 месеца; при ГПР – 48.86% и годишен лихвен процент – 41,00%; дължима сума по кредита – 1766,03 лева. Посочено е, че възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги е в размер на 480 лв. за услуга „Фаст“ и 900 лв. за услуга „Флекси“, като размерът на вноската за тях е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Отразено е, че по този начин общото задължение по кредита и допълнително предоставените услуги е 3146,03 лева, а месечната погасителна вноска - 131,09 лева. Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги (чл. 15 от общите условия към процесния договор) и съпоставянето им с естеството на сключения договор налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни услуги“, за които е предвидено отделно възнаграждение, са свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни услуги“. Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на 3 кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По делото се установява от съдържанието на договора, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в годишния процент на разходите по кредита. Настоящият съдебен състав намира, че при сключването на процесния договор е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита, а посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действителния такъв. Това несъответствие представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както е приел и заповедният съд, което от своя страна, на основание чл. 22 ЗПК, води до извод за вероятна недействителност на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Правилно като краен резултат ПдРС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за лихвите и другите разходи по кредита.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство.

Мотивиран от горното, П.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№224/10.01.2025г. за изпълнение на парично задължение, поправена с разпореждане № 4796/14.02.2025г., издадени по ч.гр.д. №22345/2024г. на Районен съд - П., I гр.с., в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.

В, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Б. А. М., ЕГН: **********, за следните суми: 425,25 лева договорно възнаграждение за периода от 15.09.2023г. до 04.10.2024г.; 244,86 лева - лихва за забава от 16.08.2023г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 04.10.2024г. /дата на предсрочна изискуемост/; 94,60 лева – законна лихва, дължима от 04.10.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до деня, предхождащ подаване на заявлението - 29.12.2024г.

4

В останалата отхвърлителна част разпореждането като необжалвано е влязло в сила.