Решение № 258 от 30.07.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Сливен, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20242230200780 по описа за 2024 година Производството е образувано по повод жалба от Г. П. П. с ЕГН ********** против наказателно постановление №24-0804-003726/10.05.2024 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, Сектор – „Пътна полиция“-Сливен, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 15 точки.

Жалбоподателката, редовно призована не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище по същество чрез упълномощен старши юрисконсулт Дарина Конарева, поддържа че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

РП-Сливен, надлежно уведомена, не се представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.04.2024 г. полицейските служители св.Г. Г. и св.И. И. били на работа, като изпълнявали служебните си задължения по контрол на спазването на правилата за движение по пътищата в гр.Сливен. Били позиционирани на бул.“Банско шосе“ в района на разклона за кв. „Р.“, когато забелязали,че около 1

20:24 часа по бул.“Банско шосе“ в посока от гр.София към гр.Сливен се движи лек автомобил марка„О.А.“ с рег.№ РА****ВК. Полицейските служители спрели МПС–во за проверка при която установили,че водач е жалбоподателката Г. П.,както и, че МПС–во е нейна собственост. На полицейските служители било оперативно известно, че лицето употребява наркотични вещества,поради което и тъй като тя изглеждала нервна и свръх енергична те я изпробвали с техническо средство Дрегер за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен. След това органите на реда поканили жалбоподателката да ги придружи до Сектор „Пътна полиция“Сливен, за да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества или техни аналози, при което същата се съгласила и последвала полицейския автомобил, управлявайки нейната лична кола. При пристигане си в Сектор „Пътна полиция“-Сливен, тя променила първоначалното си решение и отказала да й бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техни аналози. Обяснила отказа си с факта, че приятелят й употребява наркотици, поради което тя се притеснява да не е дал и на нея без нейно знание,чрез питие или по друг начин нещозабранено от закона, което при тестването да покаже положителен резултат.

Поради категоричния отказ на жалбоподателката да бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, на същата бил издаден талон за медицинско изследване № 117997/09.04.2024 г., което изследване тя не извършила.

За извършеното нарушение на жалбоподателката на 09.04.2024 г. й бил съставен акта за установяване на административно нарушение № GА 1211860/09.04.2024 г. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателката на 09.04.2024 г., като е посочила, че няма възражения.

Въз основа на издадения АУАН , на Г. П. П. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804000104/09.04.2024 г. от младши автоконтрольор към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Сливен, упълномощен със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директор на ОДМВР-Сливен за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Въз основа на АУАН № GА 1211860/09.04.2024 г. на жалбоподателката било издадено НП №24-0804-003726/10.05.2024 год. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание, а именно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 15 точки. Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателката на 13.05.2024 г.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Г. Г. и И. И., доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти. Действително между показанията им са налице минимални различия, но въпреки тях, съдът кридитира показанията им, тъй като те са безпротиворечиви относно основния подлежащ на доказване факт, а именно направения от жалбоподателката отказ да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, е осъществен. Установено е, че жалбоподателката като водач на лек автомобил „О.А.“ с рег.№ РА****ВК, на 09.04.24 г. в 20:24 ч. в гр. Сливен е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че й е бил издаден и надлежно връчен талон за медицинско изследване, в който е бил отбелязан час на явяване за даване на кръв в лечебно заведение. Установено е безспорно и това,че тя не е дала кръв за изследване.

Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателката, която го е получила лично и е посочила, че няма възражения.

В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.

Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в 3 степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа две правила за поведение, задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има за последица и налагането на санкция по административен ред, а именно: 1. отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяването употребата на алкохол или упойващи вещества; 2. не изпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на настоящото производство е видно, че жалбоподателката е осъществила състава и на двете нарушения, включени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП . Същото е възпроизведено текстово както в АУАН, така и в НП- отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотично вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че при нея са липсвали външни признаци, които да са водели до извода, че следва да й се направи тест за наличие на наркотични вещества в кръвта. Съдът намира, че текстът на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не поставя императивно изискване за съставяне на протокол / приложение 2 към чл. 5 ,ал.1 от Наредбата/. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 5 от посочения подзаконов нормативен акт „ При наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.“. В разпоредбата на ал. 2 от същия текст се сочи,че „Резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача.“. Така посочената нормативна уредба, обаче не поставя изискване за съставяне на такъв протокол преди престъпване към проверка за употреба на наркотични вещества, каквото е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката.В конкретния случай, видно от разпита и на двамата полицаи, които са спрели за проверка жалбоподателката се установява, че поведението й е било 4 приповдигнато, енергично и нервно, още повече ,че същата е била оперативно известна на св. Г., като лице което употребява наркотици, т.е и двамата служители на реда са установили външни прояви, които да ги мотивират да извършат на водача проверка с техническо средство за употреба на алкохол и след това тест за употреба на наркотични вещества. И двамата полицаи споделят какъв е бил и доводът на проверяваната от тях водачка на леката кола да откаже тестване, именно нейната несигурност в това дали действително е приела забранено от закона вещество, тъй като приятелят й употребявал наркотици.

На следващо място съдът не споделя и посоченото в жалбата против НП възражение за допуснато нарушение на разпоредба на чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г., предложение второ,доколкото в същата се предвижда, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършването на проверка с тест и в тази връзка липсва твърдяното неспазване на посочените в нея правила. В случая, видно от представения и приет по делото талон №117997/09.04.2024 г. за изследване, жалбоподателката е получила лично талона в 21:10 часа, като в същия е било посочено, че в рамките на 45 минути следва да се яви в лечебно заведение „Др Иван Селимински“, находящо се в гр.Сливен, бул.“Христо Ботев“, където поради отказа й да бъде изпробвана с техническо средство следва да й бъде извършено медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

Жалбоподателката не е изпълнила и това предписание и не е дала биологична проба за изследване в болницата, поради което съдът отново намира, че няма как да бъде съставен протокол, представляващ Приложение №2 към чл.5 от Наредбата, както процесуалния представител на жалбоподателката твърди, че е следвало да бъде съставен, именно поради липсата на проба и съответно резултат по нея.