Решение № 248 от 29.05.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. ***, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440101022 по описа за 2022 година

Ищецът „***“ ЕООД – ***, представлявано от *** е предявил обективно съединени искове, от които главен с правно основание чл. 79, ал. 1 , вр. чл. 266, ал. 1, изр.първо ЗЗД срещу „***“ ЕООД – ***, представлявано от *** за сумата от 2 584,65 лв., представляваща дължим остатък по договор за доставка на дървен материал, за ко ето е издадена фактура 3000000003/15.01.2022 г. на обща стойност 2 584,65 лв. с ДДС, с падеж 18.01.2022 г. и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 196,73 лв., представляващи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, начислена за периода 18.01.2022 – 18.10.2022 г..

Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното: съществували договорни отношения между страните, по силата на които ищецът доставял на ответника дървен материал. Ответникът не заплатил дължимата сума по фактурата на падежа, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава съществували договорни отношения между страните за покупкопродажба на дървесина. През декември 2021 г. ищецът доставил на ответника дървен материал, който не бил годен за производство на мебели, тъй като бил влажен. Страните се разбрали ищецът да издаде кредитно известие за сумата от 400 лв. без ДДС – стойността за сушенето на материала и да намали сумата по издадената сума, но не направил това.

Настоявал да компенсира това при следващи доставки, но и това не направил, а прибегнал до издаване на заповед за изпълнение срещу ответника.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, респ. при условията на евентуалност да бъде отхвърлена главницата като неоснователна до размера от 480 лв. с ДДС – стойността на недоставената услуга за сушене на дървения материал, калкулирана в стойността на дървения материал по процесната фактура. Оспорва като недължима лихва за забава, тъй като с поведението си ищецът сам се е поставил в забава за изпълнение на насрещното му задължение. Оспорва представените с исковата молба превозен билет и товарителница от 15.01.2022 г.

1

В съдебно заседание ищецът се представлява от управителя *** и адв. *** – редовно упълномощен, поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени по съображенията изложени в писменото становище.

Ответникът се представлява от адв. ***, който моли исковете да бъдат отхвърлени на посочените в писменото становище съображения.

Съдът прие за установено от фактическа следното:

След извършена справка в търговския регистър се установи, че ищецът „***“ ООД извършва търговска дейност с предмет дърводобив и дървопреработка, търговия с дървен материал и изделия от дървесина; търговия на едро и дребно с всякакъв вид стоки в това число и стоки собствено производство; търговско представителство и посредничество за местни и чуждестранни лица, при всякакъв вид сделки; спедиционни и превозни сделки; складови сделки, както и всички останали дейности и услуги, които не са забранени от закона.

Ответникът от своя страна ответникът „***“ ЕООД извършва търговска дейност, като част от предмета му е търговия на едро и дребно с всякакъв вид стоки, незабранени от закона; дървопреработване и производство на всякакви изделия от дървесина; продажба на стоки от собствено производство.

Не се спори по делото, че страните са били в неформални договорни търговски отношения във връзка с изработка и доставка на дървен материал за изработка на мебели, по силата на които ищецът е доставял, а ответникът е получавал материала.

В началото на януари 2022 г. ищецът е поръчал, а ответникът е доставил 83 бр. дъски – сушени 3/15,5/4; 9 бр. дъски – сушени 3/20/4; 67 бр. дъски 2/14/5 и 59 ребра - сушени 3/13/4 или общо 3,617 куб.м. дървен материал – факт отделен като безспорен. Доставката е извършена с превозно средство на ЕТ „Н. М.“, съгласно товарителница 296364/15.01.2022 г.

/л. 28/. За доставката ищецът е издал фактура № 3000000003/15.01.2022 г. на обща стойност с ДДС 2 584,65 лв., в която влиза и стойността на услугата сушене 115 лв. без ДДС или 138 лв. с ДДС.

Ответникът признава факта, че стойността на фактурата не е платена.

От показанията на свид. Аптула се установява, че материалът – дъски и талпи е докаран от Смилян в цеха на ответника в ***, намиращ се в близост до „***“, където е разтоварен. Според свидетеля същият материал е бил сушен в сушилня на ищеца около една седмица преди да бъде докаран. В колата *** му казал, че „като не им харесва материала, да го върнат и че като не искат да плащат, търсят причина да го върнат.“ Според свид. М. *** го изпратил в Смилян да докара материала. Натоварил материала от гатера на *** в Смилян, където има и сушилня. Докарал материала и го разтоварил в двора на гатера на ***, когато *** тествал с уред материала и установил, че е мокър, затова върнал материала на *** в Смилян. Една седмица по-късно *** го извикал за да докара отново материала в ***, отишъл, натоварил го и го докарал в гатера на ***, когато последният отново се развикал, че материалът е мокър. ОТ работник на *** му е известно, че 2 материалът се е забавил, защото сушилнята не е работила един ден, друг ден също. материалът бил изкаран от сушилнята на ***, но не бил тестван за влажност.

Съгласно показанията на свид. *** – син на ***, поръчаният материал трябвало да бъде с влажност 8-10 %. Бил доставен със закъснение, като първият път бил доставен суров и върнат за досушаване за сметка на ответника. След досушаването *** отново докарал материала, но с над 20 % влажност – 25-30 %, което е възпрепятствало работата им.

Съгласили са да приемат материала въпреки, че бил влажен, като *** отказал да приспадне стойността на сушенето, поради което ответникът отказал плащането. След този случай отношенията им били прекратени. Самият *** преди доставката споделил, че сушилнята била развалена.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са еднопосочни и безпротиворечиви.

Правни изводи:

Безспорно се установи по делото съществувалото между страните договорно отношение по договор за изработка на дървен материал с определена влажност 8-10 %.

Безспорно се установи също изработката на поръчания материал от страна на ищеца и доставянето му на ответника. Безспорно се установи също от показанията на разпитаните свидетели на ответната страна, че материалът не е отговарял на изискването за влажност, като не е бил изсушен до необходимите 8-10 %, а е бил многократно по-влажен – 25-30 %, измерено с уред за измерване на влажност.

Страните не спорят и за факта, че от страна ответника не е извършено плащане за доставения дървен материал.

Спорът се свежда до размера на дължимата сума.

Договорът за изработка по чл. 258 ЗЗД е неформален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати възнаграждение.

Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД поправяне на работата в даден от него подходящ срок, заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр.първо ЗЗД поръчващият дължи да заплати на изпълнителя стойността на приетата работа.

В случая се касае за изработен материал с недостатъци – неотговарящ на необходимата степен на влажност за изработка на мебели.

В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - Решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д.

№ 1135/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, с което настоящият състав на съда напълно се солидаризира, е прието, че „Недостатъците на престирания резултат предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното 3 възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното.“

В настоящия случай поръчващият е възразил още при приемането на доставения материал след извършено замерване на влажността и запознаването на законния представител на ищеца с резултата от замерването, че материалът не отговаря на зададената влажност. Това е наложило един път връщане на материала за досушаване, като вторият път е бил приет при направените възражения, с което е упражнил правото си на избор на третата възможност, предвидена в чл. 265, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът от своя страна не е уважил възражението и не е направил отбив от цената с оглед недостатъците на материала, а е заявил претенция за заплащане в пълния размер на стойността на материала като сушен.

В случая недостатъците на материала са били такива, че същият не е бил годен за изработка на мебели, т.е. по предназначението, за което е бил поръчан, но очевидно е бил използван от ответника за друго производство. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че ответникът не е върнал за втори път същия дървен материал за досушаване, нито пък е развалил договора, ако е считал, че материалът е изцяло негоден за каквото и да е производство. Следователно се касае за неточно изпълнение.

В съдебната практика - Решение № 23/04.08.2014 г. по търг. дело № 1938/2013 г. на ВКС на РБ, І т. о., ТК; Решение № 84/30.07.2015 г. по търг. дело № 1428/2014 г. на ВКС на РБ, ТК; Решение № 99/11.07.2017 г. по търг. дело № 2483/2016 г. на ВКС на РБ, І т. о., ТК;

Решение № 9/05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС на РБ, II т. о., ТК и др. е прието, че няма ограничение за формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя по чл.

265, ал. 1 ЗЗД и че това може да се извърши и чрез възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, какъвто е и настоящият случай.

Възражението на ответника е за намаляване на стойността на доставения дървен материал със стойността на услугата сушене. Освен, че в издадената фактура е посочена услугата сушене на дъски, която следва да бъде приспадната от цялата стойност на фактурата, съдът счита, че и стойността на доставените дъски следва да бъде такава като за несушени дъски и ребра. Видно от колоната „единична цена“ в процесната фактура несушените дъски са с цена 460 лв. на куб.м., а сушените дъски и сушените ребра са на 4 стойност 600 лв. на куб.м. Така стойността на дъски 3/15.5/4 следва да бъде определена като количеството се умножи по 460 лв. и се получава 709,78 лв.; стойността на дъски 3/20/4 следва да бъде определена като количеството се умножи по 460 лв. и се получава 99,36 лв. и стойността на ребра 3/13/4 следва да бъде определена като количеството се умножи по 460 лв. и се получава 423,20 лв. или дължимата стойност за всички доставени количества дървен материал се равнява на 1663,82 лв. без ДДС или 1996,58 лв. с ДДС. Разликата до пълния претендиран размер е 588,07 лв.

Тъй като възражението на ответника е за недължимост на по-малка сума от 480 лв. с ДДС – стойността на услугата сушене на дървения материал, калкулиран в стойността на доставения материал, то съдът приема, че от претендираната главница следва да се извади сумата от 480 лв. и искът като основателен и доказан да бъде уважен до получения размер от 2 104,65 лв.. В частта за разликата до пълния предявен размер от 2 584,65 лв. главният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.