Решение № 544 от 24.04.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Бургас, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500311 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А. С. И. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Митова, срещу Решение №471/29.12.22г., постановено по гр.д.№319/2022 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отхвърлен иска на въззивницата, за осъждане на Н. К. О. от град ***, да й заплати сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, причинени в резултат на ограничаване и смущаване ползване на собственото й жилище, представляващо апартамент №***, находящ се на *** етаж, вход ***, в сграда *** в к.к. *** в град ***, ведно с прилежащите 54.64/2380 идеални части от общите части в сградата, през периодите от месец юни до месец септември от 2013г. до 2021г. включително, дължащо се на шумове и силни викове, предизвикани от наематели, както и за заплащане на сума, в размер на 400 лв., представляваща направени по делото разноски, съгласно списъка на разноските.

Въззивницата излага оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Счита, че съдът не е обсъдил представените доказателства – рекламни табели и обяви в интернет, от което е видно, че ответницата развива нерегламентирана хотелиерска дейност, в качеството си на собственик на няколко обекта в почивния комплекс, отдавайки ги под наем. Комплексът не е с ограничен достъп, няма охрана, поради което в него е възможно влизането и нощуването на външни лица.

Според въззивницата, през летния сезон търпи постоянно шум, силни викове от пияни посетители по всяко време на денонощието и особено след 22.00 часа, в непосредствено съседство със собствения й апартамент и описва конкретен случай от м.юли 2021г., довел до причиняване и на имуществени вреди.

Според въззивницата, дейността, извършвана от ответницата е нерегламентирана – в нарушение разпоредбите на Закона за туризма. Претендира съдът да постанови забрана за ползване, чрез отдаване под наем на обекта на ответницата.

Въззивницата извършва анализ на предпоставките за реализиране на деликтна 1 отговорност по реда на чл.45 ЗЗД, както и досежно предпоставките за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, за да обоснове тезата си, че е претърпяла неимуществени вреди от поведението на ответницата, които подлежат на обезвреда, в размер на исковата сума.

На последно място излага фактически твърдения, относно сключен между нея и „Филими“ – ООД – в ликвидация договор за управление, по който заплаща 500 евро годишно липса на договор от ответницата със същия предмет, поради което последната не заплаща никакви разходи и претендира съдът да вземе предвид тези факти и обстоятелства..

Въззиваемата – ответник Н. К. О. представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. Според въззиваемата, ищцата не е доказала предпоставките за реализиране на деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД. Счита, че твърденията й, че ответницата отдава под наем свои имоти, както и че наемателите извършват действия, с които вдигат шум, противоправно проникват в имота на ищцата, не са подкрепени с доказателства.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК; жалбоподателят е лице с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно качеството на страните по делото на етажни собственици в сграда с идентификатор ***в почивен комплекс ***, като ищцата е собственик на апартамент №*** на*** етаж във вход ***, а ответницата – на четири апартамента в същия комплекс, категоризирани от Община Бургас като апартаменти за гости „Стефанели -1“ и „Стефанели – 2“ за периода 19.02.2020г. – 19.02.2025г. Установил е сключен между етажните собственици и трето лице договор за поддържане и управление на общите части, в който се съдържат клаузи за възможността на етажните собственици на отдават под наем своите обекти и възможност на управляващото дружество да ограничи достъпа на лица – собственици и наематели, които нарушават обществения ред в сградата. Установил е, че на 31.08.20г., ищцата е подала жалба до Община Несебър относно отдаване под наем на обектите на ответницата и нарушаване на тишината и спокойствието от наемателите. Поради това и на осн. чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК намира, че не са налице пороци, водещи до нищожност и недопустимост на същото, поради което то е валидно и допустимо.

Като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно и въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния в тази им част на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се каже:

Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на чл.45 – чл.54 ЗЗД. Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа в нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД – “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Следователно деликвентът носи имуществена отговорност за своето поведение – действие или бездействие, довело в причинно – следствена връзка до причиняване на вреди на друго лице. В настоящия случай твърденията на ищцата са, че виновното поведение, с което ответницата й е причинила неимуществени вреди е отдаване под наем на обекти в нарушение на закона. В тази връзка представените по делото писмени доказателства сочат, че обектите, собственост на ответницата се предлагат за отдаване под наем, при спазване разпоредбите на Закона за туризма – чл.3, ал.2 б.“в“, чл.111, чл.113, чл.121 и др. Поради което дейността не се извършва противоправно. На второ място, не са налице дори твърдения, а още по-малко – доказателства, че ответницата е едно от лицата, за които се твърди, че смущават спокойствието на ищцата при ползване на собствения й апартамент, за да се приеме, че същата извършва дейност, която в пряка причинно – следствена връзка води до причиняване на неимуществени вреди.

Извън общата хипотеза на чл.45 ЗЗД - отговорност за виновно поведение, законът предвижда и обективна имуществена отговорност при непозволено увреждане, в т.ч. чл.48 – 2 отговорност на родители и настойници за вреди, причинени от техните деца или подопечни; чл.49 – отговорността на работодателя или възложителя на определена работа, в изпълнение на която е причинено непозволено увреждане; чл.50 – отговорност за вреди от вещи.

Настоящата хипотеза – отговорност на наемодател за вреди, причинени от наематели, не е предвидена в закона. Нещо повече – в конкретно твърдяния от ищцата случай, изразяващ се в нахлуване в дома й на малко дете, последвано от родителя и възникналия конфликт, в хипотезата на чл.48 ЗЗД за вредите, причинени от детето отговарят неговите родители (каквато не е ответницата), а за вредите, причинени от родителите, отговарят те лично.

Ето защо не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата за обезвреда, т.к. същата не извършва противоправно дейност, от която в пряка причинно – следствена връзка да са причинени вреди на ищцата. Искът е неоснователен.

Поради това решението на Районен съд Несебър, с което е отхвърлен, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат съдебно – деловодни разноски, предвид липсата на доказателства такива да са направени във въззивното производство.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №471/29.12.22г., постановено по гр.д.№319/2022 г. по описа на Районен съд Несебър.

Настоящото е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3