Решение № 76 от 27.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Стара Загора, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. К.а като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530102585 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит от разстояние № ... от 25.08.2023 г. и чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит от разстояние №... от 25.08.2023 г.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за нищожност на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит от разстояние №... от 25.08.2023 г.

Постъпила е искова молба от Й. М. К., в която заявява, че на 25.08.2023 г. между него и ответника „Стик - Кредит“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № ... при следните параметри: заем в размер на 600 лева, срок на погасяване 14 месеца, като видът на вноската била месечна. размер на годишната лихва - 36%, а размерът на годишния процент на разходите 42,58%, размерът на общата сума, която следвало да върне - 779,55 лева.

В чл. 17 от процесния договор било уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

В чл. 27 страните се били уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея 1

(три дни от сключване на договора), заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като в договора било уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинявало вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплащала от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

На ищеца била начислена неустойка в общ размер на 240 лева, тъй като не бил представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следвало да върне била 1 019,55 лева.

Й. К. погасил сумата по сключения договор, като за срока на договора бил заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително и неустойката.

Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.

Излага аргументи, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да били описани и основните данни, които послужили за неговото изчисляване.

Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно били включени в него и как се формирал посоченият в договора ГПР, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водели до различен размер на ГПР от посочения.

Цитира Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС, че на непосочването па ГПР в договор за кредит трябвало да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържала само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предостави необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не можело да се счита, че потребителят бил напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполагал с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.

На следващо място смята, че в договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в размер многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В процесния договор било уговорено, че заемателят се задължил да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, които да отговарят на условията, посочени в договора.

В процесния договор било уговорено, че в случай, че заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, заемателят дължи 2 на заемодателя неустойка, която ще да бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.

Смята, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора. Ето защо счита, че била налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.

В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Въпреки това на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът бил отпуснат, като ако не сторил това дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала.

Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) било типичен пример за неустойка, която накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Счита, че било налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато била обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приемело, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката” да не се дължи, то смята, че това плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това било така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението” за предоставяне на обезпечение, не били типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвиждал, а напротив, договорът продължавал да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита тази клауза за изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т.

5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

3

Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК „Стик кредит” АД не било включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР бил законосъобразно описан, действителният такъв ще възлиза не както бил посочен в договора, а многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП. Ето защо счита, че било налице нарушение на разпоредбата па чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Във връзка с горното смята, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не можел да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР била чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Обстоятелството дали било правилно изчислен и посочен ГПР се установявало на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата имала и нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената „неустойка”/ безспорно попадали в изискванията на Директивата — те били предвидими общи разходи, които обуславяли сключването на договора при тези условия и били предварително заложени.

Смята, че от гореизложеното било единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, представлявал „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл било и Решение от 15.03.2012 г. по дело (2—453/10 на СЕС).

Счита, че договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ била нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Смята определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената „неустойка”) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва водела до нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК.

Евентуално, ако съдът приеме договора за валиден и действителен, смята, че били нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност 4

Дори и целият договор да не е нищожен, то твърди нищожност на отделни негови клаузи, а именно клаузата, с която е начислена процесната неустойка, в размер на 0.9%.

Ето защо счита, че бил налице правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД за претърпените имуществени вреди.

Искането е да се признае за установено, че договор за потребителски кредит № ..., сключен между Й. М. К. и „СТИК - КРЕДИТ” АД, с ЕИК: 202557159 е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

Разпечатката съдържа 47 от 152 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0886e677-7a18-423f-a192-0170004c14ab