Определение № 225 от 17.06.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Бургас , 17.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело № 20212100200410 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода С. Г. М.

ЕГН ********** от гр. Стралджа, ул. „***“ № ***, област Ямбол, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 12 години, наложено му с Присъда № 67 от 18.12.2014г., постановено по НОХД № 479/ 2014г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, потвърдена с Решение № 46 от 17.04.2015г., постановено по ВНОХД № 35/ 2015г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в сила от 21.05.2015г.

В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че понастоящем не е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т.

2 от НК, тъй като осъденият все още не е изтърпял 2/3 от срока на наложеното му с присъдата наказание. Наред с това се позовава на установения чрез изследване риск от рецидив и вреди, които стойности сочели риск все още в обхвата на средните стойности, както и констатираната от служителите на Затворническата администрация продължаваща необходимост от корекционно въздействие върху осъдения при условията на лишаване от свобода. Предлага молбата на осъдения М. да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за неоснователна, по съображенията, изложени от представителя на Затвора-Бургас.

Споделя довода, че понастоящем осъденият не е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание, тъй като под фактическо изтърпяване се разбира само срокът на лишаване от свобода, без той да бъде редуциран поради положения от осъдения труд. Излага съображения и за липса на категорични доказателства за поправянето на осъдения, предвид констатираните стойности на риска от рецидив и вреди при последния му текущ доклад. Предлага молбата да бъде оставена без уважение.

Назначеният на молителя служебен защитник – адвокат поддържа молбата.

Счита, че са налице всички предвидени в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки, както по отношение фактическото изтърпяване на 2/3 от наложеното на М. наказание, така и доказателства за неговото трайно и необратимо поправяне вследствие изтърпяната част от наказанието. Моли искането му да бъде уважено и той да бъде условно предсрочно освободен.

1

Осъденият С. Г. М. участва в производството лично, поддържа молбата си, изразява съжаление за извършеното престъпление и убеденост, че в затвора много се е променил, осъзнал е извършеното и се е поправил. Изразява желание да бъде предсрочно освободен и да живее със семейството си, като се въздържа от извършването на престъпления. В последната си дума моли да бъде условно предсрочно освободен.

Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

С Присъда № 67 от 18.12.2014г., постановено по НОХД № 479/ 2014г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, потвърдена с Решение № 46 от 17.04.2015г., постановено по ВНОХД № 35/ 2015г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в сила от 21.05.2015г, молителят бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим. От срока на наказанието на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК бил приспаднат периодът от 26.05.2014г. до влизане на присъдата в сила, през който осъденият бил задържан по стража като подсъдим по същото дело.

За начало на наказанието била определена датата 26.05.2014г., когато М. бил задържан под стража, и започнал изтърпяване на наложенотто му наказание първоначално в Затвора-Стара Загора. На 03.08.2017г. осъденият бил приведен в ЗО „Дебелт“ при Затвора-Бургас за доизтърпяване на наказанието. Осъденият продължава да търпи наказанието в същото общежитие при „строг“ режим.

От документите, приложени в затворническото досие на Г. Г., и от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост се установява, че преди последната присъда молителят е осъждан 10-кратно за извършени престъпления от общ характер, като по четири от делата е изтърпявал ефективни наказания „лишаване от свобода“ за различни периоди от време. До момента М. не се е ползвал от института на условното предсрочно освобождаване.

Към 17.06.2021 г. молителят фактически е изтърпял 8 години, 1 месец и 20 дни, т.е. над две трети от наложеното му наказание, включително чрез зачитане на положения в затвора труд в размер на 1 година и 29 дни. Остатъкът от наказанието към същата дата възлиза на 3 години, 10 месеца и 10 дни.

След привеждането му в ЗО „Дебелт“, от м.май 2018г. до м. април 2020 година осъденият полагал доброволен неплатен труд в групата си. От м. май 2020г. до края на м. септември 2020 г. полагал доброволен труд като „***“ в затворническата кухня, а със заповед на началника на сектор ЗО „Дебелт“ от 30.09.2020г. е назначен на работа като работник в затворническа кухня, която работа изпълнява и понастоящем. На тази работна позиция, осъденият проявявал старание и отговорно отношение към възложените му трудови ангажименти.

Спрямо осъдения М. към момента са налице общо седем оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Според първоначалните три, изготвени в Затвора-Стара Загора на 29.06.2015, 29.06.2016 и 28.12.2016г.., величината на риска от рецидив и вреди е фиксирана на 94 точки, във високите стойности с идентифицирани проблемни зони – настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението, образование и обучение, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. След преместването му в 2

Затвора-Бургас на 18.10.2017г. е извършена четвърта оценка, която констатирала снижаване на резултата до 68 точки (в горната част на средните стойности), с актуални зони на дефицит - отношение към правонарушението, трудова заетост и умения за мислене. На 03.10.2018 г. е изготвена пета оценка с резултат от 59 точки (в средата на средните стойности), със средни стойности на риска от вреди и продължаваща необходимост от въздействие в зоните отношение към правонарушението и умения за мислене. Съгласно извършената на 11.10.2019г. поредна оценка е установено понижаване на риска от рецидив до 56 точки (средна стойност) със зони за въздействие – отношение към правонарушението и умения за мислене, и с констатирано подобрение в зоните трудова заетост, начин на живот и обкръжение и отчасти в умения за мислене. Последната оценка на риска от рецидив и вреди е извършена на 26.10.2020г. с резултат от 54 точки (средни стойности), като понижението с 2 точки спрямо предходната оценка се дължи на зоната трудова заетост, при запазване показателите в останалите зони на дефицит.

На 23.05.2019г. спрямо М. е извършено диференцирано психологическо изследване, от чието заключение се установява, че осъденият е бил диагностициран през 2015г. с „***********“ с давност от юношеските му години, което не се отразява на вменяемостта му. Същото изследване е достигнало до изводи, че осъденият е с ниско ниво на социална зрялост, има неадекватна самооценка, трудно разбира емоциите на другите и липсват емпатийни и асертивни умения. В конфликтни ситуации трудно контролира гнева и е склонен към гневни изблици. Установяват се дефицити в самоконтрола и уменията за решаване на проблеми, дефицити в управлението на гнева, слаби социални умения, ниско ниво на интелигентност и неустойчива мотивация за преосмисляне на криминалното поведение, съпроводени от недостатъчни адаптивни умения и заложени в семейните отношения на осъдения допълнителни криминогенни фактори. Констатирано е високо ниво на криминогенните потребности и по-скоро позитивни нагласи на осъдения към криминално поведение.

Дадени са препоръки за целенасочени корекционни и консултативни действия за подобряване и развиване социалните и адаптивните умения на молителя с цел развитие на просоциални ценности и мироглед.

За извършени при изтърпяването на наказанието дисциплинарни нарушения осъденият М. е наказван със заповеди №№ Б-251 от 30.08.2016г. и Б-251 от 27.09.2016г. на началника на ЗО при Затвора-Стара Загора, с наложени наказания „Изолиране в наказателна килия за 5 денонощия“ както и със заповеди № 741 от 23.07.2019г. на началника на Затвора-Бургас и № 369 от 09.10.2020г. на началник сектор ЗО „Дебелт“ при Затвора-Бургас, с наложени наказания „Изолиране в наказателна килия за 5 денонощия“ и съответно „Писмено предупреждение“.

Същевременно, до настоящия момент осъденият е награждаван 7-кратно с „Писмена похвала“, „Извънредна хранителна пратка“, „Удължено свиждане за срок от 2 часа“, „Заличаване на дисциплинарно наказание“ за подчертана дисциплинираност, постигнати високи трудови резултати и спортни постижения. Включва се активно в организираните общопенитенциарни мероприятия, с акцент на участие в спортни състезание, където се представя успешно.

Съгласно обобщените наблюдения на ангажираните с работата с осъдения инспектори, психолози и други служители, М. е добре адаптиран към условията в местата за лишаване от свобода, изпитва формален респект към авторитети и спазва изискуемото поведение по отношение на пенитенциарния персонал. Ориентира общуването си към лишени от свобода от същия етнос, възраст и интереси, заема 3 средни нива в затворническата йерархия, не проявява лидерски претенции. От м. октомври 2020г. поведението му е изцяло съобразено с режимните изисквания в общежитието, но преди тази дата е допускал няколко нарушения на вътрешния ред и трудовата дисциплина, описани по-горе в изложението, за които е бил съответно санкциониран.

При ежедневната работа с осъдения и извършените оценки на риска от рецидив и вреди е констатирано, че осъденият С.М. осъзнава в определена степен факторите, допринесли за извършване на правонарушението, отчасти приема отговорност за собственото си криминално поведение, счита наложеното наказание за справедливо, склонен да заяви мотивация за промяна на поведението си. Въпреки постигнатия при изпълнение на присъдата видим напредък по отношение уменията му за мислене, във всички текущи доклади, включително психологическото изследване, са отразени констатации за продължаваща необходимост от целенасочени корекционни действия в тази зона, с оглед изграждане у осъдения на умения за ефективно общуване, недопускане и превенция на конфликтни ситуации и развиване на позитивни, обществено приемливи и законосъобразни форми и начини на мислене и способи за преодоляване на проблемни ситуации и отношения. И според последната оценка, рискът от рецидив и вреди за обществото в условията на свобода е определен като среден, и са идентифицирани зони с необходимост от продължаваща подкрепа в процеса на изтърпяване на наказанието.

Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения С.М. – изтърпяването на повече от 2/3 от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.2 от НК). Съдът категорично счита, че при изчисляване на остатъка към датата на съдебното заседание в справката на Началника на затвора Бургас от 14.06.2021 г. правилно и в съгласие със закона е било отразено и времето зачетено от работа за сметка на срока на присъдата.

Основанието за това е установено в чл. 41, ал. 1 от НК, съгласно който изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, създаването и повишаването на тяхната квалификация, а съгласно ал. 3 на същия текст положеният труд се зачита за намаляване на срока на наказанието като два работни дни се считат за 3 дни лишаване от свобода. В този смисъл при условие, че лишеният от свобода при изтърпяване на наказанието полага общественополезен труд, зачитането на този труд в съотношението по чл. 41, ал. 3 от НК следва да се извършва своевременно, и така да се редуцира размера на оставащото му за изтърпяване наказание лишаване от свобода.