Решение № 205 от 28.11.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Б., 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20231810100831 по описа за 2023 година

С исковата молба от „***“ ЕООД срещу Ц. И. Г. са предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на Ц.

И. Г., че същата дължи на „***“ следните суми: 1.) 2447,22 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.; 2.) 1292,20 лв. – възнаградителна лихва върху така посочента главница за периода от 20.11.2021 г. до 04.12.2022 г.; 3.) 529,74 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 4.) 1493,09 лв. – възнаграждение за закупена слуга „Флекси“ 5.) 607,88 лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2019г. до 04.12.2022 г.; 6.) 142,24 лв. – законна лихва за периода от 04.12.2022 г. до 27.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС – Б..

В исковата молба се сочи, че на *** г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между страните по делото. Ответникът подписал договора за заем, като приел общите условия към същия. Главницата по кредита била 4000 лв., годишният процент на разходите – 48,97 %, годишният лихвен процент – 41 %. На *** г. ищцовото дружество превело сума в размер на 1605,71 лв. по банкова сметка на ответника, а 2394,29 лв. послужили за рефинансиране на друго по – старо задължение на ответника към дружеството. Заемът следвало да се погаси за 36 месеца на равни погасителни вноски от по 300,34 лв. с падеж 20-то число от месеца. Ответникът се 1 възползвал и от две допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“. Услугата „Фаст“ представлявала приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и струвала 1000 лв., а услугата „Флекси“ представлявала отлагане на определен брой вноски и струвала 2800 лв. Въпреки преструктурирането на кредита с няколко поредни анекса, ответникът не погасил изцяло задълженията си. Изпаднал в забава на 21.12.2019 г., а кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. По същество искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се и разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Изразява становище за неоснователност на исковете, поради погасяване по давност. По същество моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира и сторените съдебно – деловодни разноски.

В откритото съдебно заседание страните ищецът, редовно призован, не се представлява. Същият взема становище по същество в предварително депозирана писмена молба. Ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно с приложените към същия погасителен план, декларации, Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Анекс № *** г. за отлагане на вноски, ведно с погасителен план; Анекс № *** г. за намаляване на вноски, ведно с погасителен план; Анекс № *** г, ведно с погасителен план, подписани от двете страни по делото. Съгласно клаузите на индивидуалния договор за потребителски кредит, отпуснатата сума е в размер на 4000 лв. и следва да се погаси за 36 месеца, годишният лихвен процент е 41,00 %. Уговорени са и възнаграждения за закупен пакет от допълнителни услуги – 1000 лв. за услуга „Фаст“ и 2800 лв. за услуга „Флекси“.

Съгласно Извлечение по сметка от *** г. към Договор за потребителски кредит ***/*** г., са посочени остатъчните вноски по договора според ищеца.

В Уведомително писмо от 12.12.2022 г. ответникът се известява, че поради просрочени плащания, кредиторът се възползва от правото си да обяви неиздължения остатък от кредита за предсрочно изискуем. По делото няма доказателства уведомителното писмо да е връчено на ответника и по този начин да е доведено до негово знание.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

2

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „***“ ЕООД; 2.) изпълнение от страна на „***“ ЕООД по договора, т. е., че е предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) настъпване на предсрочната изискуемост; 5.) период и размер на всяка от претендираните суми.

Между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на двустранно подписания индивидуален Договор за потребителски кредит № *** от *** г. По отношение усвояването на кредита, в договора изрично страните са уговорили, че по желание на ответницата, като допълнителна възможност и по програма „Клуб на добрия клиент“ значителна част от отпуснатата сума от 4000 лв. ще послужи за рефинансиране на други задължения на ответницата, а именно задължения за 2394,29 лв. Остатъчната сума от 1605,71 лв. е преведена на ответницата по банков път на датата на сключване на договора, предвид наличния на л. 26 от делото документ и доколкото липсва изрично оспорване на факта на усвояване на кредита. Следователно ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на главницата по кредита. Наред с това, по последния са извършвани погашения, което от своя страна представлява частично изпълнение и извънсъдебно признаване на дълга чрез конклудентни действия. Както се признава в исковата молба и съгласно извлечението по сметка към *** г., по процесния кредит ответницата е погасила общо сума, която възлиза в размер на 5404,80 лв. Следва да се отбележи, че в представената разпечатка на л. 26 от делото в графата „основание за превода“ не се сочи, че се касае за договор за кредит, нито пък се сочи дата на сключване на договора за кредит. Въпреки това при съвкупното разглеждане на писмените доказателства, предвид частичното изпълнение от страна на ответника и липсата на оспорване от негова страна на факта на предоставяне на кредита, съдът приема, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора, а именно процесната сума главница е предоставена, респ. кредитът е усвоен от ответника.

Ищецът претендира главница в размер на 2447,22 лв. от целия предоставен размер (4000 лв.), тъй като част от главницата е погасена, съгл. коментираното по – горе извлечение по сметка. Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, но такава няма доказателства да е настъпила, тъй като по делото няма доказателства уведомителното писмо да е връчено на ответника и по този начин да е доведено до негово знание. Поради изложеното, съдът приема, че уведомлението от ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост не е достигнало до ответника. Въпреки това, претенцията за главница е основателна, тъй като към датата на формиране на силата на пресъдено нещо (датата на приключване на съдебното дирене – 28.09.2023 г.) са падежирали всички вноски по последния Анекс № 3/14.01.2021 г., ведно с актуалния погасителен план. В този смисъл е ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК, ВКС, съгласно което е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК 3 иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предявеният по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В заключение искът за главница следва да се уважи в пълния предявен размер от 2447,22 лв.

Наведеното от ответника възражение за погасяване на главницата по давност е неоснователно. Това е така, тъй като задължението за главница се погасява с общата 5годишна давност. Обстоятелството, че изпълнението по договора за кредит се извършва разсрочено на вноски, не придава периодичен характер на самото задължение (в този смисъл Решение № 50173/13.10.2022 г. по гр. д. № 4674/2021 г. по описа на ВКС, III Г.О., ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС, ОСГТК и др.).

Служебно, съдът следва да се произнесе по въпроса за нищожността на клаузата в т. VI от договора, с която е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 41,00 %, както и лихвен процент на ден в размер на 0,11%. Така уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл клаузата се явява нищожна. Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния случай, уговореният лихвен процент е 41,00%, и надхвърля трикратния размер на законната лихва, която е приета съгл. основния лихвен процент на БНБ за твърдения период на действие на договора, увеличен с 10 пункта, поради което представлява нарушение на добрите нрави (в същия смисъл са Решение №4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение № 1270/2009г. по гр.д. №5093/2007г., Определение №877 по т.д.

№ 662/ 2012г. и др. на ВКС). Ето защо, искът за договорно възнаграждение следва да се отхвърли изцяло, поради нищожност на клаузата, от която произтича.

Наред с това, уговореното в т. VI от договора и чл. 15.1. и чл. 15.2. от ОУ заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1000 лв. и „Флекси“ в размер на 2800 лв. също е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в какъвто смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията, заложени в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК: „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно 4 определени в договора за потребителски кредит." Отделно от това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. В договора в частта относно въпросните допълнителни услуги е уговорено, че задължението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изначално включено в размера месечните погасителни вноски по кредита. За услугата „Фаст“ в чл. 15.1. от Общите условия е посочено, че представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди тези на други клиенти, които не са избрали и заплатили тази допълнителна опция по договора, както и усвояване на кредита до 24 часа след подписване на сделката. Чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит обаче забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По подобен, противоречащ на закона начин, в чл. 15.2. от Общите условия е разписано, че услугата „Флекси“ представлява възможност за клиента да променя погасителния си план – възможност, която произтича директно от закона и от принципа за свобода на договарянето (в т.ч. и предоговарянето), която не е необходимо да се уговаря с изрични клаузи, а още по малко да бъде възмездна, доколкото е иманентно присъща за предмета на дейност на кредитните институции. В заключение уговорките за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“ също се явяват нищожни, като противоречащи на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Сочените неравноправни клаузи водят до осезаемо неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя с оглед на взетия заем, което само по себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.