Определение № 16135 от 28.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16135 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505971 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С определение с рег.№ 17 755 от 12.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 3 305/2026 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав е върната исковата молба на В. А. и е прекратено производството по това дело, поради недопустимост на иска по чл.56, ал.1 ЗН.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба от ищеца В. Д. А., в която се поддържа, че същият е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Инвокирани са доводи, че от изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, е видно, че ищецът е кредитор както на С.Б., така и на двете му дъщери; че в случая са налице предпоставките на иска по чл.56 ЗН; че съдебната практика се е ориентирала около разбирането, че страната, поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, респ. унищожаването по чл.56 ЗН, има за задача да установи само качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.

Моли атакуваното определение да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд като взе предвид становището на жалбоподателя, изискванията на закона и приложенията по делото намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу валиден и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

С разпоредбата на чл.130 ГПК законодателят е предвидил, че когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща същата. За да постанови атакувания акт първоинстанционният съд е приел, че не е изправен пред хипотеза, в която ищецът е кредитор на ответниците по смисъла на чл.56, ал.1 ЗН и искът е недопустим. Въпросът дали ищецът има качеството на кредитор, касае една от материалноправните предпоставки от фактическия състав на иска по чл.56, ал.1 ЗН, по който съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

В случай на наличие на нередовна искова молба е необходимо на ищеца да бъдат дадени по реда на чл.129, ал.2 ГПК ясни, точни и пълни указания за отстраняването на констатираните конкретни недостатъци по чл.127, ал.1 ГПК и чл.128 ГПК, като при тяхното неизпълнение е приложима нормата на чл.129, ал.2 ГПК.

С оглед изложените обстоятелства настоящата инстанция намира, че в конкретния казус не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.130 ГПК, поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на 1

СРС за продължаване на процесуалните действия по него.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение с рег.№ 17 755 от 12.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 3 305/2026 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав, като неправилно.

ВРЪЩА гр.д.№ 3 305/2026 г. – на СРС, ГО, 78 състав за продължаване на процесуалните действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2