Решение № 1403 от 18.08.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 222/2021
- Вид
- Решение № 1403
- Подписан
- 18.08.2021
- В сила
- 06.02.2023
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл.77 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1403 гр. В. , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20213100500222 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 287523/07.12.2020г. от В. СТ. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. „Ч.“, бл.5, вх.Г, ет.2, ап.25 и Б. СТ. СТ., ЕГН ********** от с.
Тополи, общ. В., ***, срещу решение № 261151 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело № 18325/2019г. на ВРС, Х LI-ви състав, с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу Д. ЛЮБ. СТ., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. „В. В.“, бл.407, вх.5, ет.3, ап.64 искове за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр.
В., ж.к. „В. В.“, бл.407, вх.5, ет.3, с площ от 59,54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет, коридор, два балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №*** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***, под обекта:
*** и над обекта:
***, ведно с принадлежащата изба с площ от 3.12 кв.м., както и 1,2729% ид.ч. от общите части на сградата при квоти и съделители: Д.Л. С. – ½ ид.ч., В. СТ. В. – ¼ ид.ч. и Б. СТ. СТ. – ¼ ид.ч.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, както и необосновано. Оспорва се извода на съда за липса на съсобственост между страните, поради осъществено недобросъвестно владение от ответника по отношение на 1/2 ид.ч. от процесния имот, собственост на праводателя на ищците. Като процесуални нарушения се сочат, неправилно разпределение на доказателствената тежест и неправилна преценка на събраните доказателства. Въззивниците считат, че въззиваемият е бил само държател на частта на техния наследодател. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството по гр. дело № 18325/2019г. на ВРС е образувано по предявени от В.
СТ. В. и Б. СТ. СТ. срещу Д. ЛЮБ. СТ. искове с правно основание чл.34 ЗС за допускане до делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. В., ж.к. „В. В.“, бл. 407, вх.5, ет.3, с площ от 59,54 кв.м., при квоти и съделители: Д.Л. С. – ½ ид.ч., В. СТ. В.
– ¼ ид.ч. и Б. СТ. СТ. – ¼ ид.ч.
Ищците излагат в исковата молба, че с договор № 9318/14.10.1987г. за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти Л. С. Д., с ЕГН *** и В. Д.а Д.а, с ЕГН *** са придобили собствеността върху апартамент №64, находящ се в гр.В., ж.к. „В. В.“, бл.407, вх.5, ет.3. Л. С. Д. е починал на 26.11.1993г., а В. Д.а Д.а е починала на 19.09.2004г., като са оставили за наследници синовете си С. Л.ов С., с ЕГН *** и Д. ЛЮБ. СТ., с ЕГН ********** – ответник в настоящето производство.
Ищците са наследници на С. Л.ов С., починал на 08.11.2015г. Сочат, че към момента на предявяване на иска, имотът се владее от ответника и неговото семейство и ищците не са допускани до имота. Тъй като страните не можели да постигнат доброволно уреждане на прекратяването на съсобствеността, то за ищците възникнал правен интерес от предявения иск.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че около 1977г. се нанесъл в процесния апартамент заедно със своите родители и брат си.
След като ответникът завършил училище започнал да работи като докер в пристанище В. и получавал заплата от по 1200 – 1400 лева на месец. Ответникът събрал и дал на родителите си пари, с които те заплатили част от цената на апартамента. Ответникът предоставил на родителите си сума от около 6000 лева, с която платили задължението си към ДСК за закупуване на апартамента. Ответникът влязъл в казармата, а брат му се оженил и напуснал апартамента около 1985г. Тъй като родителите им имали лихвоточки за апартамент на стойност около 20000 лева, те ги прехвърлили на бащата на ищците и той доплатил и купил къща в с.Тополи. Бащата на ищците живял в къщата си в с.Тополи, заедно със семейството си и никога не живял в апартамента. Ответникът останал да живее в апартамента заедно с родителите си и ги гледал там до смъртта им. Волята на родителите му била апартамента да е за него, а лихвоточките на брат му. Ответникът твърди, че е владял апартамента като собственик изцяло, заплащал е всички сметки и данъци, всички съседи знаят само ответника като единствен собственик на целия апартамент. Това намерение за своене било манифестирано спрямо всички от 1987г. до подаване на отговора на исковата молба, с което придобил собствеността върху имота изцяло. Моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и прави искания по доказателствата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че липсва съсобственост между съделителите, поради което е отхвърлил иска за делба.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представения като доказателство договор за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.10.1987г. се установява, че Л. С. Д. и В. Д.а Д.а са придобили собствеността върху апартамент №64, находящ се в гр.В., ж.к. „В. В.“, бл.407, вх.5, ет.3, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет, 2 коридор, два балкона и изба със застроена площ от 59,54 кв.м., с принадлежащото му избено помещение с полезна площ 3.12 кв.м., както и 1.2729% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
От удостоверения за наследници е видно, че Л. С. Д. е починал на 26.11.1993г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга В. Д.а Д.а и синовете си Д. ЛЮБ.
СТ. и С. С.. На 19.09.2004г. е починала В. Д.а Д.а, а нейни наследници по закон са синовете Д. ЛЮБ. СТ. и С. Л.ов С.. Последният е починал на 08.11.2015г. и негови наследници по закон са децата му В. СТ. В. и Б. СТ. СТ..
От нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общинския народен съвет № 107, том XIX, н.дело № 6315/28.12.1989г. се установява, че С. Л.ов С. е определен за купувач на недвижим имот: дворно място, находящо се в с.Тополи, обл. В., *** с площ от 1070 кв.м. срещу заплащане на сума в размер на 14767 лева, която е внесена в ДСК – В. на 11.12.1989г., както и копия от лични карти на починалия им наследодател С. Л.ов С., в които като поС.ен адрес е вписан гр.В., ж.к. „В. В.“, бл.40, вх.5, ет.3, ап.64 /л.41-44/.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на водените от страните свидетели.
Свидетелят Яни Д. Н., вуйчо на ответника Д. ЛЮБ. СТ. и на бащата на ищците, твърди, че той и сестра му В. имали къща, която купили заедно на „Чаталджа“. Съпругът на В., Л., работел в ДАП-а и станала тежка катастрофа, при която пострадал и бил на 90% трудоустроен. Ръководителите на предприятието посетили В. и казали, че няма условия да гледа Л. в къщата и ще им дадат апартамент във В.ово, но трябва да се освободят от собственост. В. прехвърлила на свидетеля своя дял от къщата срещу три хиляди лева, които внесла за лихвоточки в Спестовна каса. Когато пораснали децата С. се оженил и на сватбата му дали книжката с лихвоточките за да си купи жилище и той си купил къща в с.Тополи. В. казала, че апартамента ще остане за по-малкия син Д., който останал при родителите си, а С. отишъл в с.Тополи със семейството си. Д. гледал родителите си до смъртта им. Всички разноски по погребението, за паметници и други били направени от Д.. Когато дошли промените през 1999г. В. се обадила на свидетеля по телефона и му казала, че има съобщение и трябва да се погаси заема и да се изкупи апартамента или ще отидат на свободен наем. Д. работел от три години в пристанището като общ работник и събрал 3-4 хиляди лева, за да погасят заема. В. казвала на свидетеля, че апартамента във В.ово ще остане за Д., а къщата в Тополите за С.. С. никога не споменал пред свидетеля, че има спорове за апартамента, като знаел, че той остава за брат му. С. не бил женен при закупуването на апартамента от неговите родители, 2-3 години живял в апартамента и като се оженил го изкарали на квартира. Свидетелят помагал на С. и на семейството му да преместят покъщнината си в две квартири. В. и Л. имали и други имоти – земи, но ги разделили. И двамата искали апартамента да остане за Д., но В. починала в болницата внезапно и не успяла да му го прехвърли. С. никога не казвал пред свидетеля, че има дял в апартамента. Бащата на свидетеля и на В. гледал телета и при продажба давал парите на децата си, а В. давала парите на синовете си. Когато закупили апартамента от предприятието, той не бил обзаведен. След 10-тина години Д. събрал пари и направил основен ремонт. Цялото обзавеждане било от Д.. След смъртта на родителите си С. не живял в апартамента. Д. му казвал, че може да му дойде на гости, но не го искал да живее там. В. казвала на С., че не може да бърка в хладилника, защото апартамента е на Д..
Свидетелят последно се виждал със С. след развода му. Тогава той излязъл от къщата, оставил я на децата и на жена си и имал намерение да си купи нещо. С. и Д. се разбрали за земята и я разделили, но за апартамента С. знаел, че е на брат му. Апартаментът бил купен за 6-7 хиляди лева, а за къщата в Тополи свидетелят няма информация. След смъртта на В.
С. отишъл веднъж на гости, да се изкъпят, но станала някаква дрязга и жената на Д. се обадила, че С. е дошъл с приятелката си. Д. се върнал с колата, скарал се със С., натоварил му багажа и го изгонил. Това се случило 1-2 години преди смъртта на С.. В апартамента към 3 момента живеели Д. със семейството си.
Свидетелката Д.Н.Г. твърди, че познава Д. и С. и родителите им, тъй като са съседи – вратите на апартаментите им били една до друга. Свидетелката живеела в апартамента си от 20.11.1980г., а родителите на Д. се нанесли в техния от преди това. Когато свидетелката се нанесла в апартамента си в съседния апартамент живеели Д. с родителите си, а С. се оженил, имал дете и живеел на квартирата. По думите на В., когато С. и семейството му тръгнали да си купуват къща в с.Тополи, родителите му помогнали като дали лихвочисла за закупуването на къщата. В. споделила на свидетелката, че Д. е дал около 8 хиляди лева, за да закупят апартамента. Свидетелката не е виждала С. да живее в апартамента. След смъртта на В. С. идвал с приятелката си да живее, защото се развел, но Д. бил против. Свидетелката била в апартамента да прибира месо заедно със съпругата на Д. в един фризер, който бил в стаята, в която бил С.. Съпругата на Д. го попитала дали може да влезе в стаята, а той казал:
„ако почукаш и ти кажат „да“ можеш да влезеш“. Скарали се, след което тя се обадила на Д., който се върнал и изгонил С. и приятелката му от апартамента. Закарал ги в Тополи. След смъртта на В. С. отишъл да живее в апартамента защото си намерил приятелка и му било неудобно да я води в къщата в с.Тополи, където живеели бившата му съпруга и децата му, но Д. го предупредил да не води приятелката си в апартамента. В. споделяла на свидетелката, че ще прехвърли апартамента на Д., но след като С. се развел се разколебала и се притеснила, че няма да има къде да живее и после починала. В апартамента живеели съпругата на Д., дъщеря им и приятеля ѝ.
Свидетелката И.Б.А., майка на ищците, заявява, че след като се омъжила за С. заживели в процесния апартамент. Дъщеря им се родила на 25.03.1987г. и по време на бременността и след раждането семейството живяло в процесния апартамент, заедно с родителите на С. и с брат му Д.. След това заживели известно време на квартира и по-късно си закупили къща в с.Тополи с банков заем. Бракът на свидетелката със С. продължил 17 години и бил прекратен с развод през 2003-4 година. Свидетелката била в добри отношения с родителите на С. и никой не е казвал, че апартамента е за Д., а къщата за С.. В. казвала единствено, че апартамента може да остане за дъщерята на свидетелката, защото много я обичала и я гледала до двегодишна възраст. След развода С. отишъл да живее в процесния апартамент с новата си жена, там била и адресната му регистрация. Свидетелката ходила за последно в процесния апартамент на погребението на В.. След развода свидетелката и С. останали приятели и поддържали непрекъснато връзка. С. отишъл да живее в апартамента с новата си жена, а там живеели жената на Д. и дъщеря му. С. искал да направи ново семейство и искал да си купи жилище, като разделят апартамента с Д. и вземе някакви пари.
Разпечатката съдържа 40 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0884ed0e-887c-43fb-9332-3738b96f0744