Определение № 177 от 10.05.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. См., 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20235400500223 по описа за 2023 година Производството е по чл.278 във вр. с чл.126 ,ал.1ГПК Постъпила е частна жалба с вх.№1075/10.04.2023г. от Н. Ц. А. от гр.

Д.,ул.»Осв.»-№ 1,обл.См.,ЕГН:**********-чрез пълномощника му адв. Здр.

Р. Ч. против определение-№90/04.04.2023г. постановено по гр.дело№339 /2022год.по описа на районен съдД.,с което е прекратено производството по гр.дело- №339/2022г. по описа на районен съд-Д. и се изпраща делото на районен съд-Асеновград по подсъдност Намира ,че това определение е неправилно и незаконосъобразно .Счита че районен съд Д. е направил неправилни изводи ,че подсъдността по съединените искове с брачния иск/какъвто е иска за развод/ искове за предоставяне на родителски права,лични отношения и издръжка за децата задължително се разглеждат в едно производство и подсъдността на това производство следва подсъдността на иска за развод ,която се определя по общото правило на чл.105 ГПК,пред районния съд ,в района на който е постоянният адрес на ответницата - в случая-с.Б. , общ.Асеновград и компетентен да разгледа иска за развод и съединените искове с него е Районен съд-Асеновград,а не районен съд гр.Д. Моли съда да обърне внимание на текста на чл.127,ал.2 СК ,съгласно който ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК . Намира ,че правилно районен съд –Д. в съдебно заседание на 03.01.2023г.относно произнасяне на привременните мерки със съдия- Зелева при направено възражение за подсъдността от ответника,че „спора се разглежда съгласно чл.127,ал.1 ГПК от районен съд по настоящ адрес на детето,а съгласно параграф 1,т.15 от ДР на Закона за закрила на детето настоящ адрес на детето е адресът,на който пребивава. Моли 1 въззивния съд да обърне внимание ,че безспорно детето пребивава на адреса на местоживеене на бащата -в град Д., поради което счита ,че независимо че в районен съд-Асеновград е постъпила по-рано искова молба счита ,че определяща е специалната подсъдност ,сочена в разпоредбата на чл.127 ГПК,надделяват интересите на детето, а и когато и съгласно ГПК производството е образувано с предмет, засягащ интересите на ненавършилото пълнолетие дете, намира ,че подсъдността е по настоящия адрес на детето В този смисъл сочи определение-№77 от 01.03.2021г. на Върховен касационен съд, постановено по ч.гр.д№254/2021г.Твърди ,че определението за привременните мерки не е обжалвано и по същество се изпълняват тези привременни мерки. Счита ,че определящо в настоящия случай, съгласно нормата на чл.8 от Регламента е „ обичайното местопребиваване“ на детето. Сочи ,че в този смисъл е Определение-№53/31.01.2018г., постановено по ч.гр.д-№3801/2017г. по описа на Върховен касационен съд Намира ,че в тази връзка е и Хагската конвенция от 1996 година за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.Поради това моли въззивния съд да постанови определение , с което да отмени обжалваното определение и постанови друго и върне настоящето дело за разглеждане от Районен съд-Д..

Претендира направени разноски по чл.38,ал.1,т.1 и 2 от ЗА.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№1293/02.05.2023г. от Е. В. А. от с. Б. общ .Асеновград ,чрез адв. Пл. Г.

,който намира ,че обжалваното определение е законосъобразно постановено.

Счита ,че правилно районен съд –Д. е определил, че прекратява производството по гр. дело № 339/2022 г. по описа на районен съд Д. и го изпраща на районен съд-Асеновград, по подсъдност на основание чл.126,ал.1 ГПК. Счита ,че съгласно чл.127, ал.2 СК споровете за родителски права се разглеждат от районния съд по настоящия адрес на детето. Счита ,че в случая законът няма предвид настоящ адрес по смисъла на ЗГР, а фактическото местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК. В този смисъл сочи практиката на ВКС обективирана в Определение № 185/23.04.201Зг. по ч.гр.д. № 2198/2013 г. на ВКС, II ГО, както и Определение № 77/01.03.2021г. по ч.гр.д. № 254/2021 г. па ВКС, III ГО. Счита ,че районния съд не може служебно да променя местната подсъдност без възражение на ответника. В настоящото производство ответницата е направила възражение за подсъдност с отговора си в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл.118, ал. 1 и 2 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Изборната местна подсъдност представлява предоставена от закона на ищеца възможност само и единствено по негов избор да предяви иска си и пред друг съд, който не е местно компетентен да разгледа спора по правилата на общата местна подсъдност, когато са налице посочените критерии, свързани с особения предмет на делото. Съгласно чл.112 ГПК исковете за издръжка /освен по постоянния адрес на ответника/, могат да се предявят и по постоянния адрес на ищеца. Намира ,че очевидно се касае за 2 специална процесуална привилегия по делата за издръжка, които от една страна винаги са подсъдни на районен съд, независимо от цената им, а от друга могат да бъдат и завеждани по постоянния адрес на ищеца. Тази привилегия е предвидена с оглед социалното значение на иска. Споровете относно родителските права, относно разногласие между родители относно съвместното живеене на родителите и децата им, относно разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, отношенията* на детето с близки, ограничаване на родителските права и лишаване от родителски права, както и издръжката на детето и мерките относно личните отношения между родителя и детето се разрешават от районния съд по настоящия адрес на детето - чл.

123 ал. 2, ч 124 ал. 3, чл.126 ал.2,чл. 127 ал.2, чл. 127а ал.2,чл.128 ал.1 и чл.

133 ал.1 от СК. Моли въззивния съд да обърне внимание , че детето и майката - ответницата са с регистриран настоящ адрес: с. Б., общ. Асеновград , обл.

Пловдив, а фактическото пребиваване на детето е в гр. Д., но по силата на Определение № 270/30.12.2022 г. на районен съд Д. Твърди ,че настоящото дело е образувано на 20.10.2022 г. в 12.03ч. в РС-Д.. Видно от приложените писмени доказателства се установява, към момента на завеждане на настоящето производство вече е налице висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане, а именно: на 20.10.2022 г. в 09.31 часа в Районен съд - Асеновград е заведена искова молба вх. № 1248/20.10.2022 г., по която е образувано гр. д. № 97/2022г. по описана районен съд - Асеновград. Съобразно чл. 322, ал. 2 ГПК подсъдността по съединените с брачния иск(какъвто е иска за развод) искове за предоставяне на родителски права, лични отношения и издръжка на децата задължително се разглеждат в едно производство. Счита ,че подсъдността на това производство следва подсъдността на иска за развод, която се определя по общото правило на чл. 105 ГПК - пред районния съд, в района на който е постоянният адрес на ответника, който в случая постоянният адрес на ответницата е в с. Б., общ. Асеновград и компетентен да разгледа иска за развод и съединените с него искове счита че е районен съд- Асеновград.

Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, покъсно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Пради това моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение като законосъобразно, правилно и обосновано и да присъди в полза на доверителката му Е. В. А. сторените разноски в настоящото производство, за които прилага договор за правна защита и съдействие, който да се приеме за списък по чл. 80 ГПК.

См.ският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок ,срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

См.ският окръжен съд констатира ,че е било образувано гр.д.

№339/2022г. по описа на районен съд гр.Д. по депозирана искова молба от ищеца Н. Ц. А. с вх.№2805/20.10.2022г.,на регистратура / против Е. В. А. от 3 с.Б. общ.Асеновград с правно основание чл.318 ГПК във вр. с чл.49СК –иск за развод без да се издирва вината между страните ,съединен с иск за родителски права по отношение на роденото от брака дете Здр. Н.в А.

,родено в гр.См. на 24.05.2022г. ,режима за лични контакти между детето и майката ,иск за заплащане на месечна издръжка от страна на майката Е. В.

А. в рамер на 200 лева ,иск за промяна на фамилното име на ответницата след прекратяване на брака

Въззивният съд констатира ,че по делото в законният срок у постъпил пред районен съд Д. писмен отговор на исковата молба от ответницата Е. В. А. чрез адв. Пл. Г. ,като изрично е направено възражение за местна неподсъдност на делото ,образувано в районен съд Д. и искане същото да бъде изпратено на местно компетентния съд –районен съд гр.

Асеновград, тъй като вече е налице висящо д гр.д. №2297/22г.между същите страни, на същото основание и за същото искане,образувано в 09.31 часа на 20.10.2022г. в РС-Асеновград по искова молба с вх.№1248/20.10.2022г., поради изложеното и на основание чл. 126 ал.1 ГПК,настоящото дело се явява по- късно заведено и следва да бъде служебно прекратено. Като доказателство към отговора на исковата молба е приложена исковата молба до районен съд гр.Асеновград .

Законосъобразно и обосновано районен съд Д. в мотивите на обжалваното определение е приел ,че на основание чл. 126, ал. 1 ГПК настоящото дело пред районен съд Д. се явява по-късно заведено и следва да бъде служебно прекратено.

В гражданското процесуално право брачният процес е уреден като особено исково производство. Една от неговите основни специфики е прогласеният в разпоредбата на чл. 322 ГПК принцип за изчерпателност и еднократност, т. е. страните са задължени да изчерпят всички основания за прекратяване на брака, всички брачни искове, както и да предявят исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Това предопределя и недопустимостта да бъдат висящи едновременно две брачни дела, образувани от всеки от съпрузите. Всички предявени от съпрузите брачни искове следва да бъдат разгледани в един процес и по тях следва да бъде постановено едно решение /в този смисъл е съдебната практика, залегнала в Определение № 558 от 10.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 423/2010 г., І т. о., ТК, Определение № 589 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 489/2010 г., ІV г. о., ГК, Определение № 349 от 22.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5891/2014 г., ІІ г. о., ГК/. В разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения,съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение.За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано покъсно заведеното дело,е длъжен да го прекрати служебно,след като 4 констатира недопустимостта на предявения иск.Посочените обстоятелства налагат извод за пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената с двете дела съдебна защита. Независимо,че страните участват в различно процесуално положение по всяко от делата,с исковете се цели идентичен резултат – постановяване на развод и предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето Здр. Н.в А.