Решение № 2848 от 09.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2848 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100508178 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20116171/16.02.2024 г., постановено по гр.д. № 31683/2020 г. на СРС, ГО, 71 състав, са отхвърлени предявените от Г. Н. Г., ЕГН **********, срещу „Примекс” ЕООД, ЕИК 127033207, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 00001241/19.05.2020г. за прекратяване на трудовия договор от работодателя на основание чл. 326, ал. 1 КТ за незаконно и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа на длъжност „носач товарач на стоки”; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3270 лв. за периода от 20.05.2020г. до 14.08.2020г. и по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 915 лв. за периода от 14.08.2020г. до 28.09.2020г.; с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 480,34 лв. - неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2020г. – 20.05.2020г.; с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 400 лв. представляваща неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2020 г. и сумата от 150 лв. представляваща неизползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2019 г.; с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди от незаконното уволнение. Със същото решение „Примекс” ЕООД, ЕИК 127033207, е осъден да заплати на Г. Н. Г., ЕГН **********, на основание чл. 150 КТ, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 1910,83 лв. бруто - неизплатено трудово 1 възнаграждение за положен извънреден труд за 38 съботи в периода 01.07.2016г. – 19.05.2020г., ведно със законната лихва от 17.07.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 5200 лв.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск по чл. 150 КТ, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Примекс“ ЕООД, в която се твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа се, че в трудовия договор с ищеца било уговорена 5дневна работна седмица с 8 часов работен ден, като в „Примекс“ ЕООД било установено сумирано изчисляване на работното време – месечно, за определени длъжности, вкл. длъжността на ищеца, за което срещу подпис бил запознат ищецът. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал изготвената СЧЕ и е приел, че ищецът е положил 210 часа извънреден труд, доколкото това били само изчисления, но не доказвали самото полагане на труд. Въззивникът навежда, че съгласно плановите графици и предоставените на експертизата форма 76 за присъствието на работника по месеци, не се формира извънреден труд, като ищецът е заработвал при сумирано отчитане на работното време за процесния период норматива часове за съответния месец и му е изплащана щатната заплата и изплатено възнаграждение за празнични дни. Поддържа, че не оспорва, че ищецът е полагал труд през съботни дни, но поради сумирано изчисляване на работното време, ищецът е бил компенсиран със законоустановени почивки през делнични дни, поради което и не е налице положен извънреден труд.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство Г. Н. Г., с който въззивната жалба се оспорва. Поддържа се, че от приетата СЧЕ безспорно се доказало размера на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение от страна на работодателя.

Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Г.

Н. Г.. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че работодателят е съставил и предоставил волеизявление, което формално, но не и фактически удостоверява волята му за прекратяване на трудовото правоотношение.

По отношение иска за извънредния труд се твърди, че съдът неправилно не е кредитирал приетата допълнителна ССчЕ, която установявала размера на неплатеното трудово възнаграждение. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове в цялост.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в 2 първоинстанционното производство „Примекс“ ЕООД, с който жалбата се оспорва. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по двете постъпили жалби, въззивният съд приема следното:

По исковете по чл.344,ал.1, т.1, 2 и 3 КТ

В исковата си молба ищецът Г. Н. Г. твърди, че на 01.07.2016 г. е сключил трудов договор № 950/ 01.07.2016 г. с ответното дружество.

Договорът е бил сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда, а именно - трудов договор със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Длъжността, която е заемал, е била „носач товарач на стоки”, с код по НКПД 93330002 съгласно чл. 1.1 от договора; договорът бил изменен с ДС от 11.01.2017г., с което се изменяло основното му трудово възнаграждение – на 1020лв., а впоследствие с ДС от 21.09.2017г. предизвестието за прекратяване било определено на 60 дни. Сочи, че при постъпване на работа е подписал молба - празна бланка, на която е трябвало да напише името си и да се подпише. Отдолу е имало текст, че дава съгласието си и празно поле по средата. Тази молба не е съдържала дата.

Попитал защо е нужно да подписва тази молба и получил отговор, че такъв е 3 редът. Подписал този лист хартия. Екземпляр от молбата не е получил.

За законосъобразността на уволнението по чл. 326, ал. 1 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание, а именно – отправено писменото предизвестие до работодателя за прекратяване на трудовия договор.

Същевременно съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му упражняване (в този смисъл решение № 665/1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555/9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011. IV г. о.; решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. на ВКС ).

Между страните не се спори, че страните са били обвързани от трудово правоотношение в периода от 01.07.2016 г. – 19.05.2020 г., в който период ищецът е заемал длъжността „носач товарач на стоки” с код по НКПД 93330002.

По делото е приета като писмено доказателство молба от 19.05.2020г. от страна на ищеца Г. Н. Г., с която на основание чл.326. ал.1 КТ същият е заявил волята си пред работодателя да бъде прекратено едностранно трудовото му правоотношение, считано от 20.05.2020г. Не е спорно между страните, че със Заповед № 00001240/19.05.2020г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 20.05.2020г. В заповедта е посочено, че трудовият договор се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 КТ, поради отправено предизвестие от страна на работника.

Правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя независимо каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие.

Трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.

В случая фактическите твърдения на работника са, че не е отправял писмено изявление за прекратяване на договора, т.е. че липсва заявено 4 съгласие от негова страна за прекратяване на договора по посочения ред, като при постъпването си на работа е подписал молба - празна бланка, на която е трябвало да напише името си и да се подпише, която впоследствие била дописана от работодателя и оформена като молба с искане за прекратяване на трудовия договор без предизвестие от 19.05.2020г. В тази връзка пред първоинстанционния съд е открито производство чл. 193 ГПК по отношение на оспорения документ /молба на работника за прекратяване на трудовия договор/, като от приетата съдебно-графическа експертиза се установява, че процесната молба, обект на експертизата, е с компютърно генерирано текстово съдържание, като е отпечатана с лазерен принтер, едностранно, върху бял нелиниран лист от многофункционална хартия формат А4, щрихите в печатните текстове от документа-обект са черни на цвят, релефни, те са сходни по вид и специфичен начин на отлагане и фиксиране/затопяване на тонера в щрихите, размер на тонерните частици, вид на контурите на щрихите и количеството на тонерните частици, разпръснати около контурите и в неотпечатаните полета. Вещото лице не е установило противоречия в смисловото съдържание на текстовете, нито признаци за: заличаване по механичен или химичен способ, преправка на буквени или цифрови знаци, дописване (допечатване) на текстове, печатните текстове са набрани и отпечатани с различна ширина на наборното поле, а редовете в печатните текстове са взаимно успоредни. Шрифтът, отразен в печатните текстове на документа, не се различава по общи признаци (вид, размер и конфигурация).

Всичко изложено е дало основание на вещото лице да достигне до извода, че молбата от 19.05.2020г. – обект на изследването, е отпечатана по едно и също време, при еднократно преминаване на листа през принтерното устройство.

Разпечатката съдържа 35 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0883675d-93c8-4117-bcb0-0e94c450b91f