Решение № 3724 от 23.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3724 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330121039 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Застрахователно дружество „Евро Инс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Христофор Колумб“ № 43, срещу Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 1488 лева – главница по регресна претенция, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” по застрахователен договор № ***, заведена относно ПТП от дата 13.07.2023 г., настъпило ***, при което са причинени щети на лек автомобил ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа, че на 13.07.2023 г. *** настъпило пътнотранспортно произшествие, при което били причинени щети по лек автомобил ***, вследствие на паднал на пътното платно клон от дърво, находящо се на пътен участък, стопанисван от Община Пловдив. По повод настъпилото произшествие бил съставен Протокол *** г. по описа на ОДМВР Пловдив.

Към датата на настъпване на ПТП за лек автомобил *** имало сключена валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца по застрахователен договор № *** г. с период на валидност 16.06.2023 г. – 15.06.2024 г. Във връзка с настъпилото събитие била предявена претенция за застрахователно обезщетение, по която при ищцовото дружество била образувана щета № *** г. След извършен оглед били установени следните 1 повреди по автомобила: предна броня, ляв фар, ляв мигач, ляв преден калник, лява предна врата, капак на двигателя и преден капак. Предвид констатираните увреди, за настъпилото застрахователно събитие, била заплатена сумата в размер на 1488 лева в полза на сервиз „Ауто Спирит“, извършил ремонта на процесния автомобил. Ищецът сочи, че с плащането на застрахователното обезщетение, като застраховател по имуществената застраховка, е встъпил в правата на застрахования и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисвал пътния участък – Община Пловдив. Предвид това, ищецът изпратил до ответника покана за заплащане на процесната сума, но последният отказал да заплати посоченото задължение. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се оспорва предявеният иск по основание и размер.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения относно механизма на настъпване на събитието, реализирането, вида и размера на вредите, наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и твърдените вреди. Според ответната страна, описаните вреди не са резултат и не могат да настъпят от паднало дърво или части от него. Оспорва се наличието на действащо и валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования, а при условията на евентуалност счита, че същото не покрива риск като процесния. Твърди се, че не е налице неизпълнение на задълженията на ответната община за поддържане и опазване на зелената система, предвид липсата на данни дървото, от което се твърди да е паднал клон на посочената дата, да е в лошо физиологично състояние, респективно на части от него.

Поддържа се, че не е налице задължение за предприемане на действия, съответно не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника.

На следващо място се твърди, че се касае за настъпило случайно събитие, поради което липсва основание за ангажиране отговорността на ответника.

Възразява се за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в евентуално неспазване правилата на ЗДвП от водача на автомобила. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът при условията на пълно и главно доказване следваше да установи, че между него и увреденото лице е съществувало валидно правоотношение по повод твърдяното имуществено застраховане на вещ по застраховка „Каско на МПС”, по застрахователен договор № *** г. на лек автомобил ***; да докаже, че в периода на застрахователно покритие по посоченото МПС са настъпили увреди в резултат на събитие, явяващо се покрит риск по застраховката; да установи естеството, размера и обхвата на вредите, механизма на тяхното причиняване, мястото на настъпване на твърдяното ПТП и стойността на ремонта за тяхното отстраняване; както и, че 2 твърдяната в исковата молба сума за застрахователно обезщетение е заплатена за отстраняване на увредите.

Съществуването на посоченото от ищеца между него и собственика на лек автомобил ***, застрахователно правоотношение се установява от представената застрахователна полица № *** (б.м. в други документи посочена с № ***, но касаеща едно правоотношение) по застраховка „Каско на МПС“ от дата 22.05.2023 г. с период на покритие от 16.06.2023 г. до 15.06.2024 г. Видно от клаузите в Общите условия, в частност Раздел ІІІ, чл. 4, т. 3, клаузата „А - Пълно каско“, каквото е и настоящото, покрива и щети от ПТП.

Такава именно щета се претендира в случая. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 368 КЗ, както и предвид обстоятелството, че застрахователят е заплатил дължимото по договора застрахователно обезщетение, за което ще стане въпрос по-долу в настоящите мотиви, съдът приема, че е налице валидно застрахователно правоотношение.

Застраховането МПС *** е собственост на застраховащия по полицата „Топаз Мел“ ООД, видно от представеното Свидетелство за регистрация Част ІІ. Автомобилът е бил технически изправен, видно от приложеното към исковата молба копие на Удостоверение за техническа изправност па ППС.

Лицето, управлявало автомобила към момента на инцидента – Х. С., е правоспособен водач, видно от представеното също с исковата молба СУМПС ***.

За настъпването на твърдяното застрахователно събитие и механизма на неговото осъществяване се съди от представените с исковата молба писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1757926 от 13.07.2023 г., Искане за завеждане на претенция по щета № *** по полица № ***, ведно с приложенията към нея, в това число и опис-заключение по претенцията след първоначален и след допълнителен оглед, както и от показанията на свидетеля Х. С. – водача на лекия автомобил.

Досежно протокола за ПТП, следва да се отбележи, че същият не може да се цени като официален документ в своята пълнота, а и автоконтрольорът не е възприел непосредствено инцидента. Независимо от това, в протокола е отразено състоянието на автомобила след инцидента, в това число и част от настъпилите по него увреди, което подкрепя ищцовата теза за настъпилия инцидент и причинените от него щети.

От другите писмени доказателства се установяват констатираните увреди по автомобила, които са били в неговата предна лява част, съобразно посоченото от ищеца, а именно предна броня, ляв фар, ляв мигач, ляв преден калник, лява предна врата, капак на двигателя и преден капак, които увредени елементи в една част са били в степен за подмЯ., а в друга – за боядисване.

От изложеното от свидетеля Х. С. се установява, че при управление през м.юли 2023 г., съгласно пълномощно, на собствения на „Топаз Мел“ ООД лек автомобил *** по ***, по посока ***, върху предния капак на автомобила бил паднал изсъхнал клон на дърво. Свидетелят не сочи да е карал в неправилно платно за движение, нито с несъобразена скорост. Видимостта на пътя била добра, но клонът се бил отчупил отвисоко, което препятствало възможността 3 за реакция на водача. Свидетелят сочи още, че сигнализирал на телефон 112 за инцидента, като на място дошъл патрул на пътна полиция, който съставил констативен протокол за ПТП. Изтъква, че автомобила е собственост на дружеството „Топаз Мел“ ООД, като свидетелят го управлява въз основа на пълномощно. Х. С. посочва още, че след инцидента, била заведена щета по застраховката „Каско“ при Застрахователно дружество „Евро Инс“ АД, като автомобилът бил отремонтиран в доверен сервиз. Показанията на свидетеля като преки, непротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал по делото, се кредитират изцяло от съда.

Твърденият в исковата молба механизъм на ПТП се подкрепя и от заключението на вещото лице по приетата САТЕ, което се цени от съда като пълно и компетентно изготвено. Според вещото лице могат да настъпят посочените от ищеца вреди, установени и по делото, при реализиране на механизъм на ПТП, описан от ищеца и съответстващ на свидетелските показания. От техническа гледна точка, според експерта, това е и найвероятният механизъм за настъпилото ПТП. Открива се пълно припрокриване на увредените зони и детайли, посочени от свидетеля и тези, описани в исковата молба и заведената щета, като въпросните увреди са технически възможни при осъществения механизъм на ПТП и типични за същия. В тази връзка вещото лице е установило и причинно-следствена връзка между ПТПто и увредите по автомобила. Стойността за части, материали, консумативи и труд, необходими за правилното и безопасно възстановяване на автомобила от тези увреди, съгласно заключението е общо 2 472,84 лв. с ДДС.

По делото са представени доказателства за извършен ремонта на автомобила в доверен сервиз – „Ауто Спирит“ ЕООД, въз основа на възлагателно писмо от Застрахователно дружество „Евро Инс“ АД от дата 14.07.2023 г. Ремонтът е осъществен съгласно опис-протокол по щета № *** г. и засяга увредените части по лек автомобил ***, констатирани от застрахователя по повод на претенция по щета № *** по полица № ***.

Ремонтът е на стойност 1488,44 лв., отново съгласно описа, както и съгласно издадена от сервиза фактура № ***/05.10.2023 г., копие от която е налично към исковата молба. За извършения ремонт е съставен доклад по щетата от застрахователното дружество, като е представено и платежно нареждане за изплатено на доверения сервиз възнаграждение по фактурата в размер на 1488,44 лв. Отремонтирането на автомобила се потвърждава още от разпита на свидетеля С..

С оглед на гореизложеното се установиха по делото предпоставките за възникване на регресна претенция на основание чл. 410, ал. 1 КЗ на застрахователя по имуществено застраховане срещу причинителя на вредите.

Отговорността на ответната Община Пловдив по предявения иск пък се основава на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, регламентираща безвиновната обезпечителна отговорност на възложителя на дадена работа, при извършването на която са причинени щети на трети лица. В случая за ответната община съществува задължение, чрез своите служители и длъжностни лица, да поддържа дърветата и декоративната растителност в *** 4 и да вземе мерки, че същите няма да застрашат или увредят живота или здравето на гражданите или тяхното имущество. Аргумент в тази насока се извежда от разпоредбите на чл. 63 ЗУТ, чл. 8, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.03.1993 г. за опазването на озеленените площи и декоративната растителност, и чл. 3, ал. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив. Падането на дървета, клони или други части от дървета, върху граждани или тяхна собственост – в случая върху лек автомобил, води до извода, че общината не е изпълнила законоустановените си задължения, съгласно цитираните нормативни актове да поддържа декоративната растителност на своята територия и да не допуска увреждане на гражданите от тази растителност. Безспорно е, че падналото дърво и инцидентът като цяло са се случи на територията на ***, което се установява и от събраните писмени и гласни доказателства. Следователно поради настъпилата вреда за застрахованото лице в резултат на лошо или пълно неизпълнение, т.е. на бездействие, от страна на Община Пловдив, чрез нейните служители и длъжностни лица, на посочените й по-горе задължения във връзка с поддръжката на растителността, то за ответната община се е породило задължението да обезщети тези вреди на основание чл. 49 ЗЗД.