Решение № 1691 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1691 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100511016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Ф. А., чрез назначения особен представител адв. И., срещу решение № 15154/06.08.2025г., постановено по гр. д. № 7153/2024г. на СРС, 126 с-в.

С обжалваното решение СРС е признал за установено по отношение на И. Ф. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. „********, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес Пърк София, сграда 6, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата в общ размер на 379,73 лева, представляваща главница за неизпълнени задължения за предоставени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги №625059627 от 19.08.2021г. и издадени в тази връзка фактура №7325760726/25.09.2021г., фактура № 7326977026/25.10.2021г. и фактура №7329680453/25.12.2021г. за периода 25.08.2021г. до 24.10.2021г., от която сума: сумата от 32,28 лева, представляваща неплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси; сумата от 347,45 лева, представляваща начислени неустойки поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 54450/2023 г. по описа на СРС.

1

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че не са събрани доказателства мобилната услуга да е реално предоставена, както и че са накърнени правата на потребителя поради невъзможност да се установи механизмът на начисляване на неустойката. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че страните са обвързани от договор за мобилни услуги, както и приложените фактури са правилно осчетоводени.

Приел е, че събраните доказателства са достатъчни за установяване на реално ползване на услугата.

По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното.

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД се обуславя от установяването от въззиваемия ищец на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В тежест на ответника (при установяване 2 на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

От представения по делото договор за мобилни услуги, съдържащ подпис на представител на мобилния оператор и на ответника, и чийто подпис не е оспорен от последния, се установява, че между страните са съществували облигационни отношения.

В случая следва да бъде направено разграничение между задължението за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, сега въззиваем, и задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата.

Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия /приложени в заповедното производство/. Потребителят дължи цена за месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се заплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се дължи от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се заплаща, съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.

Предвид изложеното, въззивният съд приема за установено по делото, че въззиваемият ищец е изпълнил задълженията си по процесния договор, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последния, което обстоятелство и не се оспорва от ответника. Оспорва се единствено реалното ползване на мобилната услуга.

Дали въззивникът е потребявал предоставената услуга или не, не го освобождава от задълженията му по сключения договор. Потребителят е имал възможност да ползва всички услуги, които са били включени в абонаментния му план. Дали същият е използвал тези услуги, е ирелевантно за дължимостта на месечната абонаментна цена. Същата се дължи за това, че мобилният оператор е осигурил достъп на потребителя до мобилната си мрежа, поради което потребителят може във всеки един момент, ако желае, да използва услугите, включени в месечния абонаментен план.

Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите 3 от задълженията им за заплащане на дължимите суми. Въззивникът ответник, като потребител не е ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати начислените уговорени абонаментни такси и цена на потребените услуги. Ето защо, искът за сумата от 32,28 лева правилно е бил уважен от СРС.

По исковете за неустойка с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД следва да се установи, дали са налице валидни клаузи за неустойки при прекратяване на договора за мобилни услуги, изразяващи се в дължимост на абонаментите такси по договора за мобилни услуги, ограничен до 3 месечни такси, както и в дължимост на разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната цена, с оглед сключения договор за мобилни услуги.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Същевременно, в задължителната практика, обективирана в ТР на ОСТК № 1/2009 г. /т. 3/, е дадено разяснение, че съдът следи служебно за валидността на неустоечните клаузи, както и че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. (Така и в Решения № 178/26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС).

Ответникът в исковото производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен да следи както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор резултат.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С26/13 с С96/14, Van Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и 4 евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии, произтичащите за него икономически последици". Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство по цитираните по-горе норми на ЗЗП.

Видно от представения договор за мобилни услуги, сключен между страните, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число и приложимите общи условия, последният дължи неустойка за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:

(а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси. В допълнение на неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатените от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Съгласно чл. 75, вр. чл. 19б, б. "в" от общи условия на "Йеттел България ЕАД (с предходно наименование "Теленор България" ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, при неспазване на което и да е задължение по част XIII от ОУ или в случай че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, "Йеттел България“ ЕАД има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.