Решение № 492 от 07.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Пловдив, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330205985 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. АНГ. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** против Наказателно постановление № 21-1030-007556/06.08.2021 г., издадено от М.В.М. – Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 1 (един) месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В жалбата навеждат общи доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), без да се сочат конкретни негови пороци.

Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка. Моли се наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с адв. К.Б., с пълномощно по делото. Повереникът поддържа жалбата, като пледира жалбоподателят да не е извършил вмененото му във вина деяния. Взема становище Й. навреме да е уведомил контролните органи за настъпилото произшествие, а между участвалите в ПТП водачи да е имало съгласие относно свързаните с него обстоятелства, тъй като другият водач да е признавал, че е ударил отзад автомобила на жалбоподателя. Поддържа още в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) да липсва констатация за наличие на разногласия между участниците в произшествието. Претендират се разноски.

Жалбоподателят в хода на съдебните прения се съгласява със становището на 1 своя повереник.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 52225/15.09.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. АНГ. Й., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 17.08.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 24.08.2021 г., поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 14.07.2021 г. около 20:05 часа в гр. Пловдив жалбоподателят Д. АНГ.

Й. управлявал лек автомобил „БМВ 328 И“ с рег. № ***, като се движил по бул. „Санкт Петербург“, откъдето направил ляв завой и продължил движението си по бул. „Менделеев“. Жалбоподателят заел крайната лява пътна лента, като преди следващото кръстовище намалил скоростта си на движение по съображения за безопасност. В този момент автомобилът, който Й. управлявал, бил ударен в задната си броня от лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** управляван от свид. Н. Г. Анг.. В резултат от удара между двата автомобила настъпили единствено материални щети. Тъй като по-рано, на предходното кръстовище, двамата водачи си били разменили подаване на звукови сигнали и обидни думи, то след удара жалбоподателят и свид. А. не излезли от автомобилите си, като продължили движението си по бул.

„Менделеев“ в посока град Асеновград. Пръв се движил автомобилът на свид.

А., а жалбоподателят решил да го последва. Автомобилът „Фолксваген Голф“ с рег. № *** изминал малко разстояние, като спрял на следващото кръстовище, на намиращия се там паркинг. Жалбоподателят видял това и също спрял на същия паркинг. Й. се обадил на ЕЕН: 112, като разказал за случилото се и обяснил къде се намират двата автомобила, поискал 2 съдействие от контролните органи. Жалбоподателят отправил две обаждания, второто от които в 20:06 часа. И Й., и А. останали на паркинга до идването на автопатрул от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, който пристигнал след около двадесет и пет минути. През това време жалбоподателят и свид. А. разговаряли за случилото се, като между двамата нямало спор, че е настъпил удар между управляваните от тях автомобили, но всеки от тях не бил съгласен с твърденията на другия за обстоятелствата по първоначално възникналия спор между тях, още преди момента на произшествието.

Около 20:30 часа на паркинга на магазин „Хоуммакс“ в град Пловдив, където се намирали жалбоподателят Й. и свид. А., пристигнал свид. Ст. Г. Т. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

Свидетелят разговарял с двамата водачи и установил, че щетите били минимални, поради което им предложил доброволно да уредят отношенията си чрез съставянето на двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Жалбоподателят Й. не бил съгласен.

Тогава на място свид. Т. съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. № 789053 за напускане на настъпилото местопроизшествие против жалбоподателя Й., в негово присъствие и в присъствието на свид. А..

Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Ст. Г. Т.. От тях се установяват мястото, на което е настъпило пътнотранспортното произшествие, мястото, на което свидетелят е установил двамата водачи при пристигането си по подадения сигнал, както и какви са били техните версии за случилото се.

Свидетелят изяснява, че въз основа на беседите с двамата водачи е установил, че произшествието е настъпило на бул. „Мендеелев“ след извършването на маневра завиване наляво от бул. „Санкт Петербург“ в град Пловдив. Посочва и че двамата водачи са се намирали на паркинг, находящ се на бул.

„Менделеев“ № 2, като и двамата са присъствали към момента на пристигане на автопатрула от сектор „Пътна полиция“. Установява се още от показанията на свид. Т., че между водачите не е имало разногласия за това, че е настъпил удар между двата автомобила, който е в задната част на управляваното от жалбоподателя МПС, но е липсвало съгласие за причините, довели до настъпването на произшествието, и за предхождащите го действия на двамата като водачи на пътни превозни средства. Свидетелят сочи, че е предложил на водачите доброволно да уредят отношенията си със съставянето на 3 двустранен констативен протокол, за което не е било постигнато съгласие.

Показанията на свид. Т. се ценят като добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел и се ползват с доверие от съда.

По делото в качеството на свидетел е разпитан и другият участник в пътнотранспортното произшествие Н. Г. Анг.. От показанията му по несъмнен начин се установява фактът на настъпилия удар между двете превозни средства, който е в задната част на автомобила, управляван от жалбоподателя, и в предната част на този, управляван от свид. А..

Показанията на А. са източник на доказателствена информация и за събитията непосредствено след момента на ПТП и до пристигането на служителите от сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. Свидетелят сочи, че и двата автомобила са продължили движението си след удара, след което се установява, че са спрели на паркинг към магазин „Хоуммакс“, на което място са останали до идването на полицейския патрул. Тези обстоятелства съдът приема за несъмнено доказани при съвместния анализ както на показанията на свид. А., така и на обясненията на жалбоподателя Й., които са годно доказателствено средство в процеса. Действително между обясненията на жалбоподателя и показанията на А. се констатират и противоречия в частта за какво са говорили след спирането си на паркинга, имало ли е отправяне на обиди, както и за събитията, непосредствено преди настъпването на процесния удар между двата автомобила. Тези противоречия обаче касаят все странични, ирелевантни за правилното приложение на материалния закон обстоятелства.

Това е така, тъй като предметът на настоящото производство не включва установяване чия е вината за настъпилото ПТП, като достатъчно е доказването по несъмнен начин на факта на самото пътнотранспортно произшествие. Какви и от кого са били изречените обидни думи също няма съществено значение за делото.

От протокол за ПТП с рег. № 437 от 14.07.2021 г. се установяват автомобилите, участвали в настъпилото ПТП, самоличността на техните водачи, както и претърпените материални щети. В тази връзка за автомобила, движещ се отзад, се установява да представлява лек автомобил с марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег. № *** а негов водач е свид. Н. Г. Анг..

Изяснява се, че този автомобил е претърпял вреди в предната броня. Досежно другото превозно средство се установява, че то представлява лек автомобил „БМВ 328 И“ с рег. № ***, негов водач е жалбоподателят Й., а претърпените щети са в задната броня.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д. АНГ. Й. се изяснява, че същият притежава издадено СУМПС с № 284531432, но има налични 0 контролни точки.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

4

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Посочената разпоредба регламентира материалноправното задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, водачите, без да напускат местопроизшествието, трябва да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания. По делото по несъмнен начин е доказано, че жалбоподателят Й. към датата на деянието – 14.07.2021 г., е имал едновременно качествата на водач на пътно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и на участник в пътнотранспортно произшествие съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, като за него се установява, че е управлявал лекия автомобил „БМВ 328 И“ с рег. № ***, който е единият от двата автомобила, между които е настъпило произшествието. В тази връзка съдът приема за доказан от обективна страна и фактът на настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.

Последното в случая представлява ударът между автомобилите, управлявани от жалбоподателя Й. и от свид. А., като по делото се установява, че съприкосновението между двата автомобила се е осъществило в задната броня на МПС „БМВ 328 И“ с рег. № ***, управлявано от Й., и в предната броня на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № *** управляван от свид. А.. В резултат от това пътнотранспортно произшествие не се установява да са настъпили вреди, по-тежки от имуществени щети.