Решение № 29 от 10.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. ********** 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********** V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530102116 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от Я. Н. И., в която заявява, че с ответника Б. И. И. били бивши съжители от 2015 г., като към момента всеки живеел в собствено жилище. Имали и едно дете - СиЯ. Б.ова И.. Двамата работели и на едно място в кухнята на хотел „Калиста“.

Твърди, че заради упражнено от ответника физическо и емоционално насилие била завела молба за защита от домашно насилие. Образувано било гр.дело № ******* по описа на СтРС и й била издадена заповед за незабавна защита. Впоследствие и Заповед за защита от домашно насилие спрямо ответника, съгласно Решение № ********** г. по описа на РС Стара Загора.

Освен това било образувано и наказателно производство. Сочи, че с влязло в сила Протоколно определение № 224/02.05.2024 г. по Административно Наказателно дело № ********** по описа за 2024 година Старозагорски Районен съд признал ответника Б. И. И. за виновен в това, че на 22.11.2023 г. в гр. ********** в условията на домашно насилие, причинил на Я. Н. И. - лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, охлузвания по лицето, шията и двата горни крайника, кръвонасядания по двата горни крайника и дясната подбедрица, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в 1 размер на 1500 лева, която да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд - Стара Загора.

Съгласно чл. 413 от НПК (2) влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ищцата счита за установени неимуществените вреди и причинната им връзка с деянията, за които бил осъден ответникът.

Вследствие на деянията, за които ответникът бил осъден, на 22.11.2023 г. ищцата била получила травми подробно описани в СМЕ на живо лице № 223/2023 г. по механизма на причиняване на телесните увреждания изразяващи се в мозъчно сътресение, охлузвания по лицето, шията и двата горни крайника, кръвонасядания по двата горни крайника и дясната подбедрица, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Приета е била в Спешно отделение на МБАЛ Д-р Стоян Киркович, което е отразено в лист за прием на пациент № 2431211002.

Ищцата била отключила и протрахирана адаптационна реакция с прояви на тревожност, безсъние, лабилно настроение, ограничително поведение. Възприела случилото се с него като заплаха за здравето и живота си и е изпитала страх за физическата си неприкосновеност. Причината била инкриминираната ситуация.

В началото, след инцидента тя изпитвала силни болки в описаните зони в СМЕ зони.

Спряла с излизанията с приятелки, което било също силно травмиращо, тъй като я лишавало от формираните социални контакти. Ограничени били за около месец контактите й с приятели и познати.

Гореизложеното сочело, че ищцата Я. Н. И. имала основание да поиска да бъде образувано съответното съдебното производство, в което да претендира обезщетяване от ответната страна на нанесените му от непозволеното увреждане неимуществени вреди.

Искането е съдът да осъди Б. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ******* и адрес по настоящо местоживеене ********** да заплати на Я. Н. И., ЕГН **********, с адрес ********** чрез адв.С. М. М. - АК - ********** сумата от 5000 (пет хиляди) лева за обезщетение за претърпени от престъплението (за което ответникът е осъден с влязло в сила споразумение) неимуществени вреди, описани в обстоятелствената част и изразяващи се в мозъчно сътресение, охлузвания по лицето, шията и двата горни крайника, кръвонасядания по двата горни крайника и дясната подбедрица, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, следствие на които са получени тревожност, безсъние, лабилно настроение, ограничително поведение, страх за физическата си неприкосновеност и ограничение на социалните контакти, ведно със законната лихва върху цялата сума от деня на увреждането 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

2

Претендира за разноските по делото. Сочи банкова сметка на ищцата, по която да се изплати обезщетението.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Б. И. И..

В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител моли съда да уважи исковите претенции.

В първото по делото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Във второто по делото съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който оспорва исковата претенция по размер.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, установява следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното по делото АНД № ********** г. по описа на РС ********** с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 02.05.2024 г.е одобрено споразумение по чл. 382, ал.7 НПК, с което, ответникът Б. И. И., роден на *******. в гр. *******, с постоянен адрес: ********** българин, с български гражданин, със средно образование, неженен, работи като готвач в „Гора“ ЕООД, неосъждан, ЕГН **********, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.11.2023г. в гр. ********** в условията на домашно насилие, причинил на Я. Н. И. - лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, охлузвания по лицето, шията и двата горни крайника, кръвонасядания по двата горни крайника и дясната подбедрица, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ лева, която да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора.

По образуваното досъдебно производство № ЗМ 848/2023г. по описа на Първо РУП е изготвена съдебно-медицинска експертиза, която съдът може да цени като писмено доказателство, доколкото същата е изготвена по друго дело. В същата са описани леките телесни повреди, така както са записани и в Споразумението по АНД № ********** г., както и че същите отговарят на медико-биологичния признак за лека телесна повреда и възстановителния период е по-кратък от 30 дни.

Видно от Болничен лист № Е********** г., на ищцата е била поставена диагноза мозъчно сътресение, във връзка с което й е бил предоставен отпуск поради временна неработоспособност за периода 23.11.2023 г. – 06.12.2023 г., в размер на 14 календарни дни.

Впоследствие е издаден втори болничен лист, с който на ищцата е даден отпуск за временна неработоспособност за периода от 07.12.2023г. до 26.12.2023г.

С оглед установяване обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства.

От разпита на свидетеля Златина Н. И. /сестра на ищцата/ се установява, че на 3

22.11.2023г. седмица преди рождения ден на детето на Я. имали уговорка с нея да ходят заедно на родителска среща, но въпреки уговорката ищцата не дошла. Впоследствие свидетелката разбрала, че Я. е в болница и е претърпяла инцидент от Б. /бащата от детето й/.

Я. била пребита и изглеждала доста зле.

Свидетелката е видяла лично нараняванията на Я. непосредствено след инцидента с ответника. Я. била цялата насинена и не се чувствала никак добре, не искала да излиза и да осъществява контакт с никой. Свидетелката описва ищцата като доста общителна и като личност, която постоянно излиза навън с приятелки, но след тази случка дори не искала да празнува рождения ден на детето си. Я. изпитвала страх да не се появи от някъде Б.. До ден днешен тя продължавала да изпитва страх и се оглеждала инстинктивно настрани, когато е навън. Лицето на Я. било подуто след нанесения й поной, с подута и деформирана уста поне две седмици. Ръцете й били сини поне месец. Нямала желание да ходи на работа. След Нова година тръгнала на работа (т.е. след около два месеца). Причината била, че изпитвала страх и не се чувствала добре. Я. и Б. работели заедно в ресторант Калиста на Старозагорски минерални бани. Я. била в „болнични“, ходила на лекарска комисия.

Златина И. описва ответника по принцип като агресивен човек. Не веднъж е влизал в конфликт не само с Я., но и със семейството на свидетелката. Я. се страхувала от това Б. да не й вземе детето и че може пак да я нападне и да я пресрещне някъде. Споделяла, че се страхува да не бъде нападната отново и да не бъде буквално убита. Сега лятото била малко по спокойна (лятото на 2024г. т.е. около половин година след побоя). Били заедно на море тази година, но не в България. Б. не се е появявал след инцидента.

По думите на самата ищца контакт с детето Б. е имал вероятно лятото на 2024г., когато ищцата изпратила детето на море с родителите на Б..

От показанията на свидетеля ********** (приятелка на ищцата) се установява, че след инцидента Я. тотално се променила и се затворила в себе си, отказвала да излиза.

Излизанията й били свързани с ходене по лекари, търсене на помощ, подаване на сигнали и т.н. Я. била в болничен две седмици и после й удължили болничните. Не изглеждала добре нито психически, нито физически. Физическите травми на Я. отшумяли до месец.

Психическите травми ги имало до ден днешен и дори днес преди да влязат в съда тя изпитвала ужас дали ответникът ще дойде. Изпитвала страх от него, примерно ако той бил в града и тя трябвало да го срещне какво би се случило. Свидетелката счита, че Я. е получавала паник атаки, които се изразявали в стряскане, неспокойство, тревожност да не й се случи нещо. Я. обяснявала на свидетелката, че тази тревожност се е отключила след инцидента.

Съдът кредитира така изложените свидетелски показания, като последователни, непротиворечащи и кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства по делото.

От приложеното по делото досъдебно производство и от разпита по него на ответника Б. И. И. (вж. л. 36 от ДП зм 848/2023г.) се установява, че побоят е станал в светлата част на денонощието, на публично място и Я. е потърсила помощ в близката банка 4 в момента, в който от последния удар от страна на ответника е потекла кръв от лицето й. В разпита си Б. И. признава, че е пил алкохол, както и че е изпитвал ревност към ищцата. Тези показания на ответника могат да бъдат кредитирани като извънсъдебно признание на неизгодни за ответника факти.

От досъдебното производство се установява, че свидетели на насилието и състоянието на ищцата са станали случайни минувачи (един е подал сигнал на 112) и охраната на банката, където ищцата е потърсила помощ, непосредствено след побоя.

Страните не спорят и че за инцидента от 22.11.2023г. е била издадена и е влязла в сила заповед за защита от домашно насилие.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по общия състав на чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно, главно доказване, кумулативното наличие на следните елементи: осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда и причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.