Решение № 141 от 28.04.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Русе, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20214500100635 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.

Ищцата М. Й. Ц. твърди, че на 13.11.2019г около 20.30 часа след прибиране от работа и пазаруване в кварталния магазин в гр.Русе, пред първия тунел на блок „А.Ц.“, бул.“Л.“ № 52, ответникът в условията на опасен рецидив, с особена сила и жестокост, й нанесъл удари по тялото- в коремната област и по-специално в областта на диафрагмата, с цел да отнеме дамската й чанта. В резултат на това е претърпяла и търпи неимуществени вреди в резултат на нанесените й телесни увреждания, а именнокръвонасядания на предна коремна стена; охлузване и кръвонасядане на дясна предмишница; оток и кръвонасядане на трети пръст на дясната ръка; епигастрална херния на предна коремна стена и преживян стрес. Във връзка с инцидента е образувано ДП № 597/19 по описа на ОД на МВР-Русе, пр.пр.№ 3937/19 по описа на РОП. Ответникът е бил предаден на съд по повдигнатото му обвинение и по образуваното НОХД № 137/20 по описа на РОС е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.199, ал.1,т.3, пр.2 и т.4 вр чл.198, ал.1, вр чл.26,ал.1 НК- като отнемането на чуждите движими вещи е било съпроводено с употреба на сила и нанасяне на удари на ищцата, грабежът е бил придружен със средна телесна повреда. От тогава в продължение на месеци наред , една част от болките не са отшумели,а напротив станали са по-силни, като причина за това са кръвонасяданията в областта на корема, които са се разрастнали и са обзели цялата коремна област. Болките и дискомфорта продължавали и до завеждане на иска, като предстои да бъде извършена хирургична операция, за да се възстанови коремната стена и да се предотврати излив на органи, като това е единствения медицински начин на лечение. До момента на завеждане на иска това не е направено, тъй като от преживения стрес, ищцата е отключила хипертония, която преди това не е имала, а това създава допълнителен риск при операцията. И към момента на завеждане на иска изпитвала сериозни затруднения в ежедневието си и обичайните си ангажименти към 1 семейството, както и при изпълнение на професионалните си задължения, придружени с чести командировки. Забранено и е да носи или повдига предмети с тегло над два килограма, поради което ангажира с обичайните си задължения по пазаруване и поддържане на чистота в дома на семейството сисъпруга й или дъщеря й когато й идва на гости. Това допълнително я травмирало и и създавало неудобство, тъй като не се чувства пълноценна за семейството си, а е зависима и слаба. Лекарите, които са я консултирали, считат, че болките, които изпитва ще продължат и за в бъдеще, постоянни, силно чувствителни, пронизващи и ще я съпътстват през целия й живот. И към момента на завеждане на иска периодично продължавала да посещава медицински специалисти-хирурзи, с оглед контролиране на размера на състоянието на епигастралната херния на предна коремна стена. Твърди, че психологическият травматичен шок-травма не е отшумяла и до днес и за в бъдеще.Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 26 000лв обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от инцидента, ведно със законната лихва от 13.11.2019 до окончателно плащане. Претендира и разноските по делото.

Ответникът П.Л.И.. не е депозирал писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.11.2019г П.Л.И.. отнел от владението на М. Й. Ц. дамска чанта, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, причинена на М. Й. Ц., изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.За извършването на това престъпление П.И. бил признат за виновен с Присъда № 15 от 20.05.2020г. по НОХД № 137/20 по описа на РОС.

Присъдата е влязла в сила на 05.04.2021г.

На 15.11.2019 Отделения “Съдебна медицина” при УМБАЛ “ Канев” АД-Русе, издава съдебномедицинско удостоверение, според което към момента на прегледа от съдебен лекар М.Ц. е имала кръвонасядания на корема, охлузване и кръвонасядани на дясна предмишница, оток и кръвонасядена на трети пръст на дясната ръка.

Според приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по съдебна медицина и специалист по хиругия, М.Ц. освен тези увреждания е получали е епигастрална перния на предна коремна стена. Според заключението в конкретния случай, имайки предвид обективната находка за коремна травма/ кръвонасядания на предна коремна стена в областта на хернията/, оплакванията на Г., появили се непосредствено след нанесената й коремна травма и най-често срещания механизъм за образуване на хернии на предната коремна стена, а именно рязко повишаване на вътрекоремното налягане, следва да се приеме, че установената при Г. епигастрална херния е в резултат на травматично увреждане и може да бъде получена при удар с юмрук в областта на предна коремна стена на 13.11.2019г. Установената при ищцата херния не търпи спонтанно възстановяване и в бъдеще е възможно да остане със същите размери или да се разшири. Тази херния е предпоставка за уголемяването й при физически натоварвания или нови травми в областта на корема. Останалите получени от ищцата травми, обичайно търпят пълно възстановяване в рамките на 1 до две седмици. При прегледа на ищцата, иззвършен от вещите лице през м.март 2

2022г, е установено че епигистралната херния персистира като не е увеличила размера си от предходния преглед през м.12.2019г. Хернията на търпи спонтанно възстановяване. Същата е възможно да бъде хирургично възстановена, което е свързано с оперативна интервенция със срок за следоперативно възстановяване около 10-15 дни. Възстановяването на работоспособността е в зависимост от вида на оперативната корекция и професионалната дейност на пациента, но обикновено варира между 15 и 90 дни. Според вещите лице, хирургичното лечение при такъв вид хернии обикновено е с прогноза за пълно функционално възстановяване, като остават белези с различна големина в зависимост от подхода за оперативна интервенция- открита операция или лапароскопска операция. Понякога и след оперативно лечение е възможно пациентите да се оплакват от дискомфорт и/или теглеща болка в корема при движение и физическо натоварване. Подобна херния е възможно да бъде оперирана с локална или обща/пълна/ анестезия, като за предпочитане е втората, но тя е свързана с повече възможни усложнения от страна на дихателната система, сърдечносъдовата и отделителната системи. При хронични заболявания като артериалната хипертония, като профилактика на усложненията е достатъчен редовния прием на предписаните медикаменти и мониториране на артериалното налагане, както е необходима и профилактика на тромботични инциденти с нискомолекулярни хепарини.

От показанията на св.Р.Р. и св.С.Б. се установява,че през м.ноември 2019г, веднага след инцидента Ц. отишла на работа в неузнаваемо положение, цялата треперела, била психически срутена, въпреки че за колегите ги е силна жена, била притеснена и имала и физически оплаквания. Тъй като със св.Р., който е нейн колега, живеели в една посока, двамата се прибирали след работа заедно с неговата кола. След случилото се Ц. го молела, след като слезе от колата, да я изчака да влезе във входа и едва тогава да си тръгне. Тя изпитвала периодично пристъпи на страх, които се изразяват в това, че плаче на работното място. Преди инцидента не е имала здравословни проблеми и не се разболявала. След инцидента когато отишла на работа била със синини, а за останалите си проблеми ходела редовно на лекари. Св. Б. също установява, че през м.декември 2019г когато я видял вървяла по-бавно и носела чанта.

Вече не можела да вдига тежко заради получената херния. Вече постоянно се пазела и ритъма и на живот бил нарушен. Трябва да и се помага при пазаруване и носене на тежки неща. Освен физическите неразположения и болки, те била и стресирана, защото грабежа се случил във входа й докато отключвала вратата. Тя не можела да проумее как може да се случи такова нещо на централна улица. Този стрес и понастоящем, според свидетелите, не е преминал.

При преглед на ищцата на 17.01.2022г също е установено наличие на болка в областта на корема при палпация и болка при дълбока палпация в илеоцекалната област.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Ищцата е предявила иск за заплащане на обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, вследствие на средната телесна повреда, която и е причинена от ответника П.Л.И.., при извършеният от него на 13.11.2019г грабеж.

Горното може да се подведе под фактическият състав на “непозволено 3 увреждане”, който като сложен юридически факт включва в следните елементи: деяние/действие или бездействие/, което е противоправно; вреда, причинена от това деяние; причинна връзка между деянието и вредата и на последно място вина на деликвента.За да се ангажира отговорността на последния тези елементи следва да се налице кумулативно. В настоящият процес с оглед наличието на влязла в сила присъда № 15 от 20.05.2020г по НОХД № 137/2020 по описа на РОС и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, деянието- неговото извършване, противоправност и виновност на дееца се установени по категоричен начин. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, се установява, че М. Й. Ц. е получила кръвонасядания на предна коремна стена, което е довело след това до еписгастрална херния на предна коремна стена, както и е имала охлузвания и кръвонасадяне на дясна предишница, оток и кръвонасядане на трети пръст на дясната ръка. Последните увреждания са отшумели в рамките на 1 до 2 седмици, но заради получената еписгастрална херния на предна коремна стена ищцата и до настоящият момент продължава да ходи на прегледи, за изпитва болка в тази област, както и ежедневно да търпи неудобства, тъй като трябва да се пази и да не вдига тежки предмети, което означава, че дори и при ежедневно пазаруване на повече продукти, тя се нуждае от помощ. Според вещите лица, тази херния не може спонтанно да се възстанови. От 2019 до настоящият момент същата не е увеличила размера си, но същата персистира, т.е продълава да е налична. Според вещите лица единственият начин ищцата да се възстанови е да и бъде извършена операция. Освен тези увреждания ищцата е била и продължава да бъде стресирана както и внезапното нападение, на което е била подложена от страна на ищеца, прибирайки се в дома си, така и от мисълта, че това се случва на централна улица. Същата и понастоящем не е преодоляла този си страх. Според свидетелите тя видимо се променила и вече не била така психически устойчива каквато била преди нападението. Съдът намира, че тези болки и страдания, който ищцата е получила вследствие извършеният от ответника спрямо нея грабеж съпроводен с нанасянето и на средна телесна повреда, която и към настоящият момент / при изминали повече от две години от инцидента/ е налице и от която ищцата ежедневно търпи негативи, свързани с болки и физически ограничения, както и ограничения в обичайния й начин на живот, сочи за висок интенцитет на болките и страданията, които има вследствие на противоправното поведение на ответника. Справедливото обезщетение, което би репарирало тези и болки и страдания, при извършена преценка от страна на съда на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и отчитайки реалните физически и психически увреждания, които ищцата е получила, факта, че същата и към настоящият момент не се е възстановила и че без оперативна интервенция същата няма да може да възстанови здравословното си състояния вследствие на получената еписгастрална херния на предна коремна стена, е в размер на 26 000лв.

Разпечатката съдържа 20 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0881b805-d13c-4780-be8d-a23d68c1f863