Решение № 114 от 01.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Д. Калчева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600247 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 16/27.02.2024г., постановена по НОХД № 117/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият М. Р. М. е признат за виновен и осъден както следва:

1. в това, че в периода от 15.02.2022г. до 26.02.2022г. в гр.П, при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и при условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи от владението на другиго - на С. П.В., ЕГН **********, от гр.П, на обща стойност 160 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, както следва:

- на 15.02.2022г. е отнел чужди движими вещи - раница, червеночерна на цвят, на стойност 10 лв. и преносима тонколона на стойност 20 лв., 1 всички вещи на обща стойност 30 лв. от владението на С. П.В., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване;

- на 26.02.2022г. е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „С.“, с ИМЕИ ****************, на стойност 80 лв. и пари - 50 лв., всичко на стойност 130 лв. от владението на С. П.В. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода;

2. в това, че на 15.02.2022г. в гр.П е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - С. П.В., ЕГН **********, от гр.П, като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.157, ал.1 от НК вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода;

3. в това, че на 26.02.2022г. в гр.П е принудил другиго - С. П.В. от гр.П да претърпи нещо противно на волята му - след като го набил и му причинил лека телесна повреда, е принудил С. П.В. да свали тениската си и след като уринирал върху нея, да избърше лицето си и я изхвърли в коша, както и да не съобщава на родителите си за случилото се, поради което и на основание чл.143, ал.1 от НК вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. е наложено едно общо най-тежко наказание осем години лишаване от свобода, което съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Със същата присъда подсъдимият А.Е. С. е признат за виновен за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК и е осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно с три години изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.С.Х., защитник на подсъдимия М., с оплакване за неправилност и несправедливост. Излагат се доводи, че размерът на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от 2 свобода е завишен.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимия М. е неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и трябва да се потвърди. Наложените наказания са справедливи и с тях ще се постигнат целите на чл.36 от НК.

Подсъдимият М. и неговият защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Молят атакуваният съдебен акт да се измени, като се намали размерът на санкцията лишаване от свобода.

Подсъдимият М., в последната си дума, иска да му се намали наказанието.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите М. и С. са признали и з ц я л о фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. е роден на ********г. в гр.П. Живее в същия град.

Завършил е трети клас. Не е женен. Не работи. Осъждан е многократно за различни престъпления, включително и против собствеността. Изтърпявал е наказания лишаване от свобода ефективно.

Подсъдимият С. е роден на *******г. в гр.С.. Живее в същия град.

Със средно образование е. Не е женен. Работи. Не е осъждан. Към инкриминирания период е бил непълнолетен. При разглеждане на делото от 3 първата инстанция е навършил пълнолетие.

Свидетелите С. В., Г.К., К.К., С.П., М.Я., Я.А., Г.К., Й.П. и Л.А. се познавали от години и били в една компания. Някои от тях живеели в кв.П., гр.П, а други учели в едно и също училище.

Към края на 2021г. към тях се присъединил и подсъдимият М.. Той бил доста по-голям от тях и с богато криминално минало. Многократно бил в затвора, поради което останалите свидетели били респектирани от него, а някои от тях дори се страхували. В компанията им се говорело, че пострадалият С. В. имал на мобилния си телефон снимки на голи момичета, че давал наркотични вещества на малки момичета с цел да прави секс с тях.

Тези слухове не били потвърдени.

На 15.02.2022г. пострадалият срещнал свидетелите К.К., Г.К., С.П. и подсъдимия М. по прякор „котката“. Те се намирали в кв.Х.С., до студентските общежития в гр.П. Тръгнали по ул.„Ц.“ и достигнали до района на Основно училище „Е.П.“. В близост до учебното заведение, както вървели подсъдимият М. попитал свидетеля С. В. защо дава наркотици на малки деца и го запитал: „Ти ли си педофила?“. Пострадалият отрекъл. Това ядосало подсъдимия М. и той започнал да му крещи. Нанесъл му удар в лицето и в корема с юмрук, от който свидетелят С. В. паднал в един храст. Подсъдимият М. му заповядал да застане на колене, след което извадил половия си член и накарал пострадалия да го лапне. Последният бил изплашен от нанесения му побой, но въпреки това се съпротивлявал. Подсъдимият М. го хванал за главата и го притиснал към себе си. Свидетелят С. В. въртял главата си наляво и надясно, но въпреки това подсъдимият М. извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - пострадалия С. В., като хванал главата му и прилагайки сила, я натиснал към себе си, при което отъркал лицето му в половия си орган. Междувременно подсъдимият М. накарал останалите присъстващи да извадят мобилните си телефони и да снимат.

Свидетелят К.К. заснел с мобилния телефон на свидетеля Г.К. случилото се.

Свидетелят С.П. не одобрил това, което вижда, и се намесил, като бутнал подсъдимия М. и прекратил действията му. След това подсъдимият М. отново нанесъл два удара на свидетеля С. В., издърпал раницата, която последният носел, изсипал съдържанието й и я взел заедно с намиращата се в нея преносима тонколона. После заплашил пострадалия да не казва на никого за 4 случилото се, тъй като имало хора, които щели да се погрижат за него.

Свидетелят С. В. си тръгнал. Тръгнали и другите, които присъствали на описаната по-горе случка, с изключение на свидетеля Г.К., когото подсъдимият М. накарал да го придружи до някоя заложна къща на бул.„Р.“ в гр.П. Двамата отишли до заложните къщи с цел подсъдимият М. да заложи тонколонката, отнета от пострадалия. Тъй като никой не пожелал да я вземе, подсъдимият М. я дал с раницата на свидетеля Г.К.. Последният, заедно със свидетеля М.Я., посетил дома на свидетеля С. В. и му върнали вещите чантата и тонколоната.

През месец февруари 2022г. пострадалият, тъй като бил заложил мобилния си телефон, ползвал чужд мобилен телефон „С.“, с ИМЕИ ****************, даден му от негов познат, свидетеля Б.Я..

На 26.02.2022г. свидетелят С. В. имал 50 лв. у себе си. Обадил се на свидетеля Г.К., за да му поиска още пари, за да си откупи телефона, който бил заложил. Разбрали се да се видят в района на парк „Б.“ в гр.П, където свидетелят Г.К. се намирал заедно с подсъдимия М. и свидетелите С.П., Й.П. и Л.А.. Подсъдимият М. чул, че пострадалият ще дойде и ще има пари в себе си, и решил да му ги вземе. Скрил се наблизо. Когато свидетелите С. В. и Г.К. се срещнали в близост до пресечка на бул.„Р.“, срещу парк „Б.“ в гр.П, подсъдимият М. изскочил пред тях и заповядал на свидетеля Г.К. да се дръпне. След като останали двамата с пострадалия, извадил шарен сгъваем нож, отворил го и го насочил към него, като му казал да извади всичко, което има у себе си. Свидетелят С. В. бил много изплашен и извадил мобилния си телефон „С.“, с ИМЕИ ****************, даден му за ползване от свидетеля Б.Я., както и портфейл с 50 лв. Подсъдимият М. прибрал телефона и парите, а портмонето върнал на пострадалия. След това го завлякъл зад паметника на В.Л. в парк „Б.“, където имало бомбоубежище и където били останалите свидетели, към които се присъединили свидетелят Я.А. и подсъдимият С..

Подсъдимият М. продължил да се гаври със свидетеля С. В., като му нанасял удари по лицето и тялото. Свидетелят Я.А. и подсъдимият С. също започнали да удрят пострадалия. Междувременно подсъдимият М. взел дървен кол и започнал да удря свидетеля С. В. с него в областта на торса и бедрата, като му задавал въпроси защо праща съобщения на малки момичета. Като се уморил да го бие, подсъдимият М. извадил носения от него нож и поискал да му реже 5 ушите и да остави белези по лицето му, но свидетелят С.П. го спрял. Всички излезли от бомбоубежището. Подсъдимият С. също ударил пострадалия, казал му да свали якето си и му го взел, като го накарал пет пъти да повтори, че му го дал по собствено желание. Лицето на свидетеля С. В. било цялото в кръв, вследствие на нанесения му побой. Подсъдимият М. му казал да свали тениската си и след като уринирал върху нея, го накарал да избърше кръвта по лицето си, след което му заповядал да я изхвърли в кош за боклук.

Пострадалият бил бит и силно уплашен, и безпрекословно изпълнявал нарежданията му. След това двамата подсъдими го заплашили да не казва на родителите си какво е станалото. Наредили му да си тръгва, като тича към рейса.

Свидетелят С. В. се прибрал в дома си, заключил се в стаята си, след което влязъл да се изкъпе. Тъй като бил подут и го боляло цялото тяло, споделил на родителите си, въпреки че се страхувал от отправените спрямо него заплахи да не съобщава какво се е случило. Родителите му сигнализирали полицията. Закарали го в болнично заведение, където било констатирано, че е със счупени носни костици и му била извършена операция за наместването им.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че на С. П.В. е било причинено фрактура на носни кости с кръвонасядания на долните клепачи на двете очи по типа „травматични очила“. Описаните травматични увреждания са причинени от най-общото действие на твърд, тъп предмет и по своята давност, вид и морфология е възможно по начин и време да са получени при нанесен му побой на 26.02.2022г. с удар/и с твърд, тъп предмет, какъвто по своята характеристика може да бъде долната част от човешкия горен крайник /респ.ръка/, изпъната или свита в юмрук. Налице е причинно-следствена връзка между станалия инцидент и получените от С.

П.В. травматични увреждания. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.