Решение № 1094 от 19.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. Сливен, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230102150 по описа за 2025 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.

415 от ГПК.

В молбата се твърди, че съгласно запис на заповед, издаден на 29.09.2023 г. ответницата безусловно и неотменно се е задължила да заплати на ищцовото дружество „Моят кредит“ ЕООД, сумата в размер на 324 лв.. Записът на заповед е платим на предявяване без протест, предявен е за плащане на 04.07.2024 г.

Твърди се, че тъй като ответницата частично е била погасила сумата, за която е издаден записа на заповед. При предявяването му ищцовото дружество е претендирало само оставащата дължима сума в размер на 209 лв.

Тъй като не била заплатена сумата кредитора подал заявление за издаване на запис на заповед, въз основа на което е образувано чл. гр.д. № 4205/2024 г. по описа на СлРС по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сума в размер на 209.00 лв. по запис на заповед, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 19.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноски в общ. Размер на 425 лв., от които 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса.

Заявяват, че ответницата е платила сумата в общ размер на 185 лв.

Сочат, че ответницата дължи 15 лв. на ищцовото дружество сумата от 15 лева, представляваща част от дължимата по записа на заповед главница, а не цялата сума в размер на 15 лв.

Предвид гореизложеното, молят съда да осъди ответницата да заплати сумата в размер на 15 лв., представляваща част от дължимата по запис на заповед главни.

Претендират за присъждане на сторените разноски в настоящото производство, както и направените разноски в заповедното производство.

След като прие, че исковата молба е редовна, съда връчи препис от нея на ответницата.

1

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата.

Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ,т. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. В писмено становище моли да бъде уважен предявеният иск.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично и моли да се отхвърли предявения иск. Заявява, че е въведена в заблуждение и в пълно незнание, че съществува такава услуга Комфорт и уведомяване за бъдещи промоции, което никога не е получавала, нито е знаела при подписване на договора. Излага твърдения, че е болна,което беше очевидно в о.с.з. и че ежемесечно са и необходими средства за лечение, тъй като живота и е в риск от сериозно заболяване. От друга страна ищцата под формата на обяснение разяснява, че е изтеглила само 200 лв., които е заплатила и представител на дружеството и е разяснил, че няма повече задължения, но никога не са и давали бележки за ежемесечното погасяване от 10-15 лв. Освен това твърди, че никога не е получавала уведомление, че има още да изплаща сума по този кредит от 200 лв. Недоумява каква е тази услуга Комфорт, като екземплярите от договорите не са и връчени, а се намират в дружеството и не е имала такива. Счита, че е налице неравноправна клауза, тъй като нито и е съобщаване от ищцовото дружество за такава услуга Комфорт, поради което моли да се отхвърли иска, като се прогласи договора като нищожен в противоречие на закона за потребителски кредит.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установеното следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 29.09.2023 г. в гр. Сливен е сключен договор за заем между „Моят кредит“ ЕООД, в качеството на заемодател и Я. Г. Д., в качеството на заемополучател. По силата на договора за кредит заемополучателят е предоставил на заемодателя сумата от 102.26 евро, а заемополучателя се е съгласил да ги върне на 24 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 4.68 евро – 9,15 лв. В договора за заем е посочено, че общия размер на всички плащания по заема е 112.28 евро или 219.60 лв. Уговорен е лихвен процент в размер на 39,62%, уговорен е ГПР на заема в размер на 40.60 %. Съгласно чл. 1.1 от Договора за заем, заемателя декларира, че е поискал да му бъде предоставена една от изброените услуги, които не са задължителни и не представляват условие за подписване на настоящия договор, а именно: Услуга за участие в допълнителни томболи и промоции; услуга „Комфорт“, а в чл. 1.2 е записано, че възнаграждението за поисканата услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ е 31.32 лв. В чл. 1.3 възнаграждението за услуга „Комфорт“ е 73.08 лв.

В съдебно заседание ответницата твърди, че тези услуги не са реализирани от ищцовото дружество като нито са и предлагали да участва в томболи и промоции, нито са и предоставили този тип услуга наречена Комфорт и недоумява в какво се състои всичко това, което са написали в договора без да я уведомят, а едва в съдебно заседание разбира, че Комфорт означава да заплаща услугите на домашния си адрес, а такова нещо не е имало.

Видно от издадения запис на заповед на 29.09.2023 г. в гр. Сливен, съгласно който ответницата се е задължила безусловно и неотменно да заплати на ищцовото дружество „Моят кредит“ ЕООД, сума в размер на 324 лв. Записът на заповед е платим на предявяване без протест, предявен за плащане на 04.07.2024 г. Записа на заповед е подписан от Я. Г. Д..

Ищцовото дружество подало на 19.08.2024 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Я. Г. Д. за сумата от 209.00 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 29.09.2023 г.

На 11.06.2024 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по 2

ЧГД № 2882/2024 г. на СлРС, по силата на която Я. Г. Д. е осъдена да заплати на Моят кредит ЕООД сумата от 209.00 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 29.09.2023 г. в гр. Сливен, предявен на 04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 425 лв., представляваща направените по делото разноски. Изпълнителния лист е получен от представител на ищцовото дружество на 23.10.2024 г.

Поканата за доброволно изпълнение не е връчена лично на Я. Г. Д.. Съдът с Определение № 726/05.03.2025 г. е установил редовно връчване на 14.02.2025 г., като е спрял принудителното изпълнение и е указал на Моят кредит ЕООД, че може да предявят иск в едномесечния преклузивен срок.

В предоставения срок е предявен положителния установителен иск, предмет на разглеждане на настоящото производство за сумата от 15 лв., а не за цялата сума от 209 лв.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д. на СлРС, които са ясни, непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, а именно да бъде признато за установено, че ответницата дължина ищцовото дружество сумата от 15.00 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 29.09.2023 г.

Съдът приема, че така предявеният иск е допустим с оглед на изричната разпоредба на чл. 422 , ал. 1 от ГПК и чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Безспорно се установи в настоящото производство, че ответницата е подписала записа на заповед, с който се е задължила към ищцовото дружество да заплати сумата от 324.00 лв.

Безспорно се установи в производството, че записа на заповед е издаден във връзка със сключен договор за заем между страните, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответницата сумата от 324 лв., а ответницата се е задължила да върне на ищцовото дружество, в срок от 24 седмични вноски месеца сумата от 219.60 лв. Установи се в производството, че в сумата, посочена в записа на заповед са включени, както главницата, така и договорната лихва, два броя такси за услуги.

Ищцовото дружество, подавайки заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на записа на заповед, в който са сумирани всички посочени в договора за заем суми, е поискало и издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението. Законната лихва е поискана не само върху главницата, а върху всички посочени суми в договора за заем - такси, неустойки, договорна лихва и по този начин ищцовото дружество е поискало извършване на анатоцизъм, а именно начисляване на лихва върху лихва, лихва върху неустойка и лихва върху главница.

С оглед представеният договор за заем и посоченото, както в исковата молба на ищцовото дружество, съдът следва да се произнесе служебно по отношение на нищожността на договора за заем. Настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК договора за заем е нищожен, като ищцовото дружество неправилно е посочило ГПР в размер на 40,60%, а реално прилаганото ГПР е в размер над 250%, поради което съдът приема, че ответницата дължи на ищцовото дружество само и единствено сумата за главница.

3

Съгласно тежестта на доказване - кредитора, в качеството му на активно легитимирана страна, съобразно правилата на ГПК следваше да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че този договор не е погасен, както и че не е нищожен.

Напротив липсва доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза и с цел да се докаже обективната истина съдът е задължил ищцовото дружество да представи пълното кредитно досие, като по делото е постъпило такова, от което не се установи кога точно и по какъв начин са заплащани отделните погасителни вноски, съгласно представения погасителен план.

По делото не е спорно, че са налице погасителни вноски от страна на кредитополучателката. Няма доказателства относно дължимост на още погасителни вноски.

От обяснения на ответната страна става ясно, че същата има тежко автоимунно заболяване, което налага закупуване на скъпи медикаменти и лечение, която при подписване на договора е била въведена в заблуда, че следва да заплаща само таксата по кредита, а едва в о.с.з. разбира, че са я натоварили и с други такси, като такса за уведомяване за бъдещи промоции, и още една за услуга Комфорт. Въпреки указанията на ищцовото дружество, не са представена нужната документална отчетност за реализираните погасени вноски от ответницата, въпреки че признават, че е изплатен почти пълния размер на предоставения кредит като главница. Тежестта на доказване е на активно легитимираното дружество, следователно остава без доказване твърдението, че все още има неплатени вноски по този договор. Не е налице искане за съдебно-икономическа експертиза, но предвид представените няколко листа от кредитното досие, дори да беше реализирано такава в процеса, то би било обективно невъзможно да се установи кога, какви погасителни вноски има и съществува ли непогасена част от договореното.

От друга страна, съдът следва да следи служебно относно наличието на неравноправни клаузи, съгласно изискванията на ЗПК. Безспорно се установи и доказа, че такива са налице, поради което на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК, приема че предоставената сума по договора за заем, издадения запис на заповед по договора за заем, дължимите суми по договора за заем за главница, лихва, допълнителни услуги, предявяването на записа на заповед на ответника договора за заем е нищожен, като ищцовото дружество неправилно е посочило ГПР в размер на 40,60%, а реално прилаганото ГПР е в размер над 250%, поради което съдът приема, че ответницата дължи на ищцовото дружество само и единствено сумата за главница.

Следователно предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.