Решение № 2159 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2159 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100501579 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на молителя Ю. А. М., срещу решение № 14796 от 30.07.2025 г., постановено по гр. дело № 35561/2024 г. на СРС, ГО, 89 състав, с която счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени и да разгледа спора по същество, като уважи молбата за защита на Ю. А. М. срещу П. А. Д.. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна П. А. Д., в законоустановения срок, не е подал възражение срещу въззивната жалба.

В съдебното заседание по делото въззивникът поддържа жалбата.

За съдебно заседание по делото въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от молителя в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим 1 съдебен акт.

С молба от 14.06.2024 г., уточнена с молба от 26.06.2024 г. и от 12.07.2024 г. Ю. А. М. е поискал да се издаде заповед за защита срещу П. А.

Д.– негов първи братовчед, описвайки в какво се се изразявали актовете на насилие, извършени спрямо него на 15.05.2024 г., на 05.06.2024 г. и на 13.06.2024 г .

С решение № 14796 от 30.07.2025 г. , постановено по гр. дело № 35561/2024 г., СРС, ГО, 89 състав е отхвърлил молбата на Ю. А. М., ЕГН******** срещу П. А. Д., ЕГН********** за твърдяни актове на домашно насилие от 15.05.2024 г., 05.06.2024 г. и 13.06.2024 г., като е отказал да издаде заповед за защита. Отменил е, на основание чл. 19, ал. 1 ЗЗДН издадената по делото заповед за незабавна защита от 15.07.2024 г. Осъдил е на основание чл.

78, ал. 3 ГПК Ю. А. М., да заплати на П. А. Д., сумата от 660,00 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдил е, на основание чл.

11, ал. 3 ЗЗДН Ю. А. М., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева. Осъдил е, на основание чл. 77 ГПК Ю.

А. М., да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 200,00 лева– допълнително възнаграждение по съдебно- техническа експертиза.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Въззивникът навежда доводи, че макар и по-накратко, в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят е изложил реална фактическа обстановка, във връзка с извършено спрямо него домашно насилие Изложеното в декларацията съответства по смисъл и съдържание на доводите, посочени в молбата за издаване на заповед за незабавна защита, поради което несъстоятелно е съждението на СРС, че имало разминаване в декларацията и посочените от молителя факти и обстоятелства в молбата му от 14.06.2024 г.

Необосновано съдът е кредитирал единствено показанията на свидетелите на ответника, а е приел за неясни и недостоверни показанията на свидетелите на молителя. Не може да се направи извод, че не е имало извършено насилие спрямо молителя на посочените в молба от 14.06.2024 г. дати, само защото не се пазят записите им във флаш паметта, изследвана от вещото лице в СТЕ.

Липсата на записи на камерата не дерогира доказателствената сила на 2 декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Тези доводи настоящата инстанция счита за неоснователни, поради следните съображения:

Твърдят се следните извършени от ответника актове на домашно насилие: На 15.05.2024 г., на стълбището в къща с адрес гр. София, кв.

********, в късния следобяд (след 16,00 ч.) ответникът е повишил тон на молителя и е употребил по негов адрес следните изрази: "боклук", "измекяр", "нещастник", "лайнар", заплашил го е, че ще го ликвидира, ще го принуди да напусне къщата и ще го превърне насила в "клошар и просяк", нарекъл го е "прошляк" и му е заявил, че "някоя вечер може да не се събуди"; На 05.06.2024 г. и на 13.06.2024 г. на двора в къща с адрес гр. София, кв. Факултера, ул.

"********, в късния следобяд (след 16,00 ч.) ответникът е повишил тон спрямо молителя и отново е употребил по негов адрес същите изрази:

"боклук", "измекяр", "нещастник", "лайнар", заплашил го е, че ще го ликвидира, ще го принуди да напусне къщата и ще го превърне насила в "клошар и просяк", нарекъл го е "прошляк" и му е заявил, че "някоя вечер може да не се събуди", както и го е напсувал майка и го е нарекъл "долен педераст".

В първоинстанционното производство са ангажирани следните доказателства: декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, разпитани са свидетели, изслушано е заключение на СТЕ.

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като в настоящия случай за твърдяния акт на насилие са налице свидетели, присъствали по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието, т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Но същественото в случая е, че декларацията не индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите следва да бъдат описани в една редовна молба за защита - описание на акта, дата, час, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при извършването му, конкретните действия и т. н.). В декларацията, за част от процесните актове- 15.05.2024 г. и 05.06.2024 г.(без 13.06.2024 г.)-за които е декларирано извършването им, не е посочено място на извършване на 3 насилието, още по-малко- са посочени твърдяните обидни изрази "боклук", "измекяр", "нещастник", "лайнар", изречени от ответника по адрес на молителя. Напротив- в нея е декларирано, че на 15.05.2024 г. г-н Д. се е ограничил само със закани, както и е декларирано, че подобен акт се е случил и на 06.06.2024 г.- братовчед му П. отправил към молителя изразите, които е казал на 15.05.2024 г., като в допълнение го е напсувал на майка- твърди се извършено на 05.06.2024 г., а не на 06.06.2024 г. насилие.

Разпитана в качеството й на свидетел С. М.а- сестра на молителя и братовчедка на ответника, дава показания, че „на 15.05. е станал боят-П. се е качил при Ю., скарали са се, съборил го е по стълбите. П. е псувал Ю.“, казал е, че ще го пребие, че той няма да живее там. Казал е „да ти еба майката, ще те разкарам, боклук“. Свидетелката е присъствала, била е непосредствено да тях, дърпала е П., казала е на П. да си ходи и да не прави повече проблеми. На 13.06. П. отново е дошъл и е започнал да вика на свидетелката и на майка й, бил е пиян, започнал е да вика, да пита защо пускат жалби. Тези псувни са били отправени към Ю.. Ю. има монтирана камера на входната си врата- към мястото, където се е случило. Ю. е хвърлил нещо по П., но свидетелката не е видяла какво. Племенника на П.-Траян също е присъствал. И настоящия съдебен състав счита, че с показанията на тази свидетелка не може да се докаже извършване на твърдяното насилие, като същите не следва и да бъдат кредитирани-при преценката им на основание чл. 172 ГПК, СГС счита, че са дадени в услуга на молителя по делото, който е близък роднина на свидетелката. Единствено тази свидетелка твърди за случил се бой на 15.05.молителят не навежда такива твърдения. Показанията на свидетелката М.а са и неясни-от тях не може да се установи кой кого е съборил по стълбите.

Разпитаният в първоинстанционното производство свидетел, воден от ответника-Т.Т.-племенник на ответника и втори братовчед на молителя, говори за случило се на 05.05., за която дата молителят не претендира защита от насилие, извършено от ответника спрямо него. Свидетелят заявява, че не е присъствал на датите 15.05.2024 г., 05.06.2024 г. и 13.06.2024 г. Установява, че е виждал монтирана на входната врата на Ю. камера.

СРС е разпитал в качеството му на свидетел и Д.Б.-племенник на ответника и втори братовчед на молителя. Същият дава показания за случилото се на стълбите на къщата на Ю. между последния и П. на 05.05. Не 4 знае на 05.06. и 13.06 да е станало нещо. И неговите показания не могат да послужат за изясняване на фактическите обстоятелства, относими към предмета на делото.

От заключението на изслушаната в СРС съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, не се установява в представения от молителя цифров носител-флаш памет, върху който са възпроизведени записи от монтирана в дома на молителя видеокамера, за който запис вещото лице не установява данни за манипулиране на съдържанието, наличие на записи на твърдяните процесни актове, извършени от ответника спрямо молителя. Поради изложеното, и СТЕ не може да послужи като доказателство за основателността на молбата за защита.

В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът изисква да се намират или да се намирали в определена връзка- това е предметът на делото. С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба, покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса.

При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение- както правилно е процедирал и първоинстанционния съд.

И пред въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, които да разколебаят убеждението на съда в правилността на първоинстанционното решение.

Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивникът, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв., а искането му за присъждане на разноски, като неоснователно, с оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

5

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №14796 от 30.07.2025 г. , постановено по гр. дело № 35561/2024 г. на СРС, ГО, 89 състав.

ОСЪЖДА Ю. А. М., ЕГН******** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю. А. М., ЕГН******** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6