Решение № 427 от 12.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Бургас, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. К. като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100501204 по описа за 2025 година

С Решение № 1061/12.05.2025г., постановено по гр. дело № 8040/2024г., Районен съд – Бургас е отхвърлил исковете на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр. София против Т. И. Т. за установяването дължимостта на следните суми: 997, 93 лева – главница, 79, 03 лева, представляващи договорна лихва за периода от 11.08.2021г. до 16.01.2024г., 136, 01 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 17.01.2024г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението по частно гр. дело № 6019/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно с искането за присъждане на направените по делото разноски.

Против постановеното решение, е депозирана въззивна жалба от ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

1

В депозираната въззивна жалба се изразява несъгласие с извода на районния съд, че ищецът в първоинстанционното производство не e представил доказателства относно твърденията за изпълнение задължението на ,,Аксес Файнанс“ ООД за предоставяне на сумата от 1000 лева по договора за кредит. Излага се становище във връзка с приложение принципите на гражданския процес, като се навеждат доводи досежно задължението на съда да изготви доклад по делото, да разпредели доказателствената тежест и да даде указания на страните относно това, за кои факти не сочат доказателства.

Подчертава се, че ответника в първоинстанционното производство е оспорил единствено погасяване на задължението чрез изплащане, но не и предоставянето на сумата и сключването на договора. В жалбата се посочва, че неправилно районният съд е приел, че по делото не е представен възпроизведен на хартиен носител екземпляр от договора, общите условия и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Твърди се, че в конкретния случай се касае за револвиращ кредит без фиксиран размер на месечна погасителна вноска, поради което е невъзможно да се изготви погасителен план.

С жалбата се отправя искане за присъждане на строените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350 лева.

При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, при съобразяване дадените разяснения с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

В съдебно заседание въззивната страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по депозираната жалба – Т. И. Т. не депозира писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността й.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Т. И.

Т. чрез своя процесуален представител – адвокат Гърков оспорва жалбата и счита, че атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

2

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София против Т. И. Т., с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответната страна – Т. И. Т. му дължи следните парични суми, произтичащи от сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с № 944325 между „Аксес Файнанс“ ООД и Т. И. Т.:

- 997, 93 лева – главница;

- 79, 03 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.08.2021г. до 16.01.2024г.;

- 136, 01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.01.2024г. до датата на подаване на заявлението в районния съд, както и - законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се посочва, че на 11.08.2021г. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с № 944325 между „Аксес Файнанс“ ООД и Т. И. Т., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 1 000 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателят задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Посочва се, че заедно с подписване на договора за кредит, кредитополучателят е получил платежен документ – кредитна карта. В исковата молба се посочва, че на кредитополучателя е начислена договорна лихва за периода от 11.08.2021г. до 16.01.2024г. в размер на 79, 03 лева, както и лихва за забава в размер на 136, 01 лева.

Посочва се и обстоятелството, че на 17.01.2024г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата – 30.11.2023г. между „Аксес Файнанс“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № 944325 от дата – 11.08.2021г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД изцяло с всички привилегии, 3 обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви.

Ответната страна по предявения иск – Т. И. Т. депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор, в който посочва, че счита предявения иск за неоснователен, тъй като е изплатил своите задължения по него през 2023г. Към писмения отговор се представят 21 броя разписки за платени суми по кредитната карта към „Аксес Файнанс“ ООД за периода от 01.09.2021г. до 01.06.2023г. на обща стойност от 4 536, 92 лева. В писмения отговор се посочва, че съдът следва да се произнесе по повод на клаузите в чл.

20 и чл. 21, т. 4 и т. 5 от Договора за кредит „Бяла карта“.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционния съд е посочил, че за установяване на вземането си в настоящото производство, ищецът не е представил писмени доказателства, от които да се установи, че вземането е действително. Съдът е посочил, че от представените по делото доказателства не става ясно на коя дата, въз основа на какво по размер вземане е блокирана и предоставената карта, а от друга страна – ответника представя неоспорени документи за плащане на суми в размер от 4 538, 92 лева. Съдът в своето решение приема, че ищецът не е предоставил възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото от договора за кредит, общите условия и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд – Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По отношение на наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, съдът намира следното:

По делото е безспорно, че въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Т. И. Т., Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 3074 от 03.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 6019/2024г., по силата на която е постановил длъжникът Т. И. Т. да заплати следните суми: - 997, 93 лева – главница, - 79, 4

03 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.08.2021г. до 16.01.2024г., - 136, 01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.01.2024г. до датата на подаване на заявлението в районния съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

След депозиране на възражение от страна на Т. И. Т., че не дължи суми на заявителя, съдът е постановил Разпореждане № 11404 от 16.10.2024г. по частно гр. дело № 6019/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, като е указал на заявителя – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си против Т. И. Т.. Съобщение за постановеното разпореждане е получено от заявителя на дата – 23.10.2024г. и на 25.11.2024г. (понеделник – първият работен ден след изтичането на срока) е депозирана исковата молба в съда, поради което и настоящата инстанция намира предявения иск за допустим и счита, че следва да се произнесе по съществото му.

Действително – както към депозираното заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, така и в първоинстанционното производство пред Районен съд - Бургас е представен Договор за кредит „Бяла карта“ от 11.08.2021г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Т. И. Т., по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 300 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта – Бяла карта, а кредитополучателя се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Видно от представения договор, на кредитополучателя е предоставена платежна карта с № 944325, като кредитът е предоставен при следните условия – фиксиран годишен лихвен процент от 43, 2%, като върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0, 12% и лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница и годишен процент на разходите в размер на 45, 9%.

Следва да се отбележи, че в депозираното заявление се посочва единствено, че е сключен договор за кредит и че на длъжника е начислена както договорна, така и лихва за забава, но не се посочва какъв е размера на главницата, за какъв период от време длъжника е изпаднал в забава и как е 5 формиран претендирания размер на главницата (предвид обстоятелството, че се касае за револвиращ кредит). Нещо повече – в исковата молба се твърди, че предоставения кредит е в размер на 1 000 лева, а в представения договор се посочва, че максималния размер на кредита е в размер на 300 лева и предвид това противоречие, ищцовото дружество не посочва по какъв начин е формирана претендираната главница и как е достигнат размер на платена главница повече от три пъти.

От друга страна – по делото ответника е представил доказателства за платени вноски в размер на 4 536, 92 лева, но ищцовото дружество не е взело становище дали тези суми са отчетени в счетоводството на дружеството, какви суми са ползвани през кредитната карта, за какъв период от време и кои вноски са погасени със сумите, които са представени по делото – твърдения в тази насока не са въведени от ищцовото дружество, за да може тези твърдения да се докажат чрез предвидените в ГПК способи, поради което и настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Окръжен съд – Бургас намира, че то следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на спора, настоящата инстанция намира, че е основателно искането на ответната страна по въззивната жалба за присъждане на направените по делото разноски. По делото – пред настоящата инстанция са представени Договор за правна защита и съдействие и пълномощно (лист 23 от въззивното производство), от които е видно, че за въззивната инстанция са направени разноски в размер от 400 лева – възнаграждение за адвокат и цялата дължима сума е заплатена в брой.