Определение № 915 от 25.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 915 гр. София, 25.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

П. Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601181 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от И. Н. Д., чрез адв. И. Ж. срещу определение № 429 от 29.07.2026 г. на Окръжен съд – София по НЧД № 229/2025 г., с което е потвърдено постановление от 07.03.2025 г. на прокурор при СОП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №624/2018 г. по описа на РУ – Ботевград, пр. пр.

№ ТОЕ-39/2022 г по описа на РП – Ботевград, ТО – Етрополе, пр. пр. №454/2025 г. по описа на СОП.

С частната жалба се прави искане за отмяна на атакуваното определение и постановлението от 07.03.2025 г. на прокурор при СОП за прекратяване на наказателното производство по делото и връщане на делото прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона и всестранен и пълен анализ на доказателствените материали.

Развиват се доводи, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Изтъква се, че определението е постановено при непълен, едностранчив и вътрешно противоречив анализ на събраните доказателства, при фактическо предпочитане на защитната версия на П. Ц. Н. пред останалата доказателствена съвкупност и при неправилно приложение на чл. 12, ал. 1 НК. Сочи се, че първоинстанционният съд не е осъществил дължимата пълна проверка на обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт по чл. 243, ал. 5 НПК, а по същество е възприел основните му фактически и правни изводи, без да отговори на съществените възражения в жалбата и без да преодолее противоречията, които се установяват от материалите по досъдебното производство.

Софийският апелативен съд, като се запозна с обжалваното определение, с доказателствените материали по делото, и като обсъди доводите, изложени в частната жалба, намери за установено следното.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има правата на пострадало лице от престъплението, за което наказателното производство е водено.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Видно от материалите по делото, досъдебно производство № 624/2018 год. по описа 1 на РУ - Ботевград, пр. пр. № ТОЕ-39/2022 год. по описа на РП - Ботевград е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК на 29.12.2018 год. и е водено за това, че в гр. Ботевград, на паркинг в двора на бившето военно поделение, при управление на моторно превозно средство, са били нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на И. Н. Д. от *** - престъпление по чл. 343, ал. 1, 6. „б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на разследването по досъдебното производство са извършени редица процесуално - следствени действия, като няма привлечено, при условията на чл. 219, ал. 1 от НПК, в качеството му на обвиняем, лице.

Хронологията по делото показва, че многократно същото е било спирано и прекратявано, на различни основания.

С постановление от 24.03.2020 год. на наблюдаващия прокурор от РП - Ботевград досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6, като е прието, че извършеното съставлява престъпление по чл. 132, ал. 2 от НК. За да постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че на мястото, където е осъществено деянието - вътрешен двор на търговско дружество, не следва да са приложими правилата на Закона за движение по пътищата, както и че извършеното от П. Н.

- нанесената телесна повреда на И. Д., е при форма на вина - умисъл, а не непредпазливост.

Това постановление на РП - Ботевград е било потвърдено по реда на съдебния контрол с определение № 588/05.06.2020 год. постановено по ч.н.д. № 142/2020 год., по описа на РС Ботевград.

В законоустановения срок и на основание чл. 80 от НПК от пострадалия е подадена тъжба срещу П. Н. и е образувано н.ч.х.д. № 366/2020 год. по описа на РС - Ботевград. С разпореждане на съдията докладчик делото е прекратено и материалите са изпратени на РП - Ботевград с оглед преценка наличието на данни за извършено от П. Н. престъпление хулиганство или престъпление по глава единадесета, раздел втори от НК - „Престъпления против транспорта".

След връщане на досъдебното производство не са извършвани никакви действия по разследването.

С постановление на районен прокурор от РП - Ботевград от 10.12.2020 год., производството е прекратено, като отново решаващият извод е, че извършеното не съставлява престъпление от общ характер. С определение № 260079/22.01.2021 год., постановено по ч.н.д. № 532/2020 год. по описа на РС - Ботевград, постановлението е отменено, а делото върнато на РП - Ботевград. Съгласно мотивната част на горепосоченото определение, след връщането на делото, са извършени допълнителни действия по разследването.

С постановление от 19.01.2023 год. на РП - Ботевград, ТО - Етрополе, производството по делото е спряно, като отново е прието, че от обективна и субективна страна П. Н. е реализирал състава на престъплението по чл. 132, ал. 2 от НК, тъй като липсвали доказателства за виновно нарушени от последния конкретни норми на ЗДвП, които да са в причинна връзка с деянието и последиците от него - условие, необходимо за квалифициране на деянието по чл. 343, ал. 1,6. „б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК или по чл. 342, ал. 1 от НК.

Също така е прието, че телесните повреди са причинени на И. Д. при превишаване пределите на неизбежната отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НК, доколкото действията на П. Н. били провокирани от упражненото върху него физическо насилие. Поради необоснованост на фактическите изводи и липса на доказателствен анализ, постановлението е отменено, а делото върнато на РП - Ботевград, от районния съд с определение от 03.02.2023 година.

Производството отново е спряно с постановление от 10.02.2023 год. на РП - Ботевград, ТО - Етрополе. В него представителят на държавното обвинение, въпреки че касателно мястото на инцидента приема, че са приложими нормите на ЗДвП, намира извършеното за несъставомсрно по чл. 343, ал. 1, б. „б", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК или по чл. 342, ал. 1 от НК.

2

С мотиви, идентични с тези по горепосоченото постановление от 19.01.2023 год., е прието, че П. Н. е извършил престъпление по чл. 132, ал. 2 от НК, като е превишил пределите на неизбежната отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НК. И това постановление е отменено при извършения съдебен контрол от РС - Ботевград с определение от 03.04.2023 год., с подробно позоваване на практика относно института на неизбежната отбрана.

В постановление от 10.04.2023 год. е прието от наблюдаващия прокурор, че в конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК и извършеното от П. Н. не съставлява престъпление, поради липсата на обществена опасност, като на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, досъдебното производство е прекратено. За да стигне до този решаващ извод, държавният обвинител е преценил, че показанията на всички свидетели, с изключение на свидетеля П. Н., са противоречиви най-вече относно действията и реакциите на последния. Приел е, че И. Д., като пострадал от инцидента, се явява лично заинтересован от изхода на делото, а всички останали свидетели (отново с изключение на св.

Н.) са до известна степен зависими от Д., тъй като са негови близки, роднини или подчинени. Поради това прокурорът не е кредитирал свидетелските показания в тази им част. Възприетата за доказана фактическа обстановка и в частност - наличието на започнало и недовършено противоправно нападение от страна на свидетеля Д. срещу свидетеля Н., е довела до правния извод, че извършеното от П. Н. деяние не е общественоопасно и не съставлява престъпление, а деяние, разкриващо признаците на неизбежната отбрана.

С определение от 16.08.2023 год. на РС - Ботевград, постановено по и ч.н.д. № 252/2023 год., по описа на същия съд, по реда на чл. 243, ал. 4 - 6 от НПК е потвърдено изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

С определение № 380 от 30.10.2023 год., постановено по в.ч.н.д. № 547/2023 год. по описа на СОС, горепосоченото определение на РС - Ботевград е било отменено, като е прието, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на прекратяващото наказателното производство постановление, като не е констатирал, че постановлението на прокуратурата от 10.04.2023 год. е необосновано и незаконосъобразно. Съдът е отменил определението на първоинстанционния съд и постановлението на прокурора и е върнал делото на прокурора за изготвяне на ново постановление.

С постановление от 04.01.2024 год. на зам. районен прокурор при РП - Ботевград досъдебното производство № 624/2018 год. по описа на РУ- Ботевград, пр. пр. № ТОЕ39/2022 год. по описа на РП - Ботевград, е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК - поради изтичане на предвидената в закона давност. Прокурорът е посочил, че за деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б", вр. чл. 342, ал.

1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода" до три години или пробация, давностният срок за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК е 5годишен и е изтекъл на 29.12.2023 год.

С определение № 64 от 01.04.2024 год., постановено по ч.н.д. № 139/2024 год. по описа на Районен съд - Ботевград, първи наказателен състав на съда е отменил горепосоченото постановление, като е приел, че се касае за умишлено причиняване на пътнотранспортно произшествие и е върнал делото на РП - Ботевград с указание по приложението на закона.

Това определение е било предмет на съдебен контрол по в.ч.н.д. № 376/2024 год. по описа на Софийски окръжен съд. С определение № 401 от 29.08.2024 год., постановено по посоченото дело, определението на РС - Ботевград е било отменено, като съставът на СОС е приел, че предвиденият в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК давностен срок не е изтекъл, поради което и крайният извод на прокурора за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство е неправилен, и е върнал делото за изпълнение на дадените указания.

С постановление от 05.11.2024 год. наблюдаващият делото прокурор при РП - Ботевград, ТО - Етрополе /зам. районен прокурор на РП - Ботевград/ е констатирал, че по делото не е 3 имало спиране или прекъсване на давността, което да обуславя приложението на чл. 81, ал. 3 от НК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, следователно давността за наказателно преследване по отношение на това деяние е изтекла. С тези аргументи наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство.

Това постановление е обжалвано от пострадалия И. Н. Д., по повод на което е било образувано ч.н.д. № 715/2024 год. по описа на РС - Ботевград. С определение № 1 от 09.01.2025 год., влязло в сила на1 28.01.2025 год., съставът на РС - Ботевград е отменил постановлението, като е изложил съображения, че е осъществено деяние по чл. 342, ал. 3, б. „б", вр. ал. 1 от НК, и е върнал делото на прокурора.

С постановление от 04.02.2025 год. наблюдаващият делото прокурор от РП - Ботевград, ТО - Етрополе е изпратил материалите по досъдебното производство на СОП по компетентност, съобразявайки подсъдността на деянията по чл. 342 от НК.

С постановление от 07.03.2025 год. на прокурор при СОП по новообразуваната пр. пр. № 454/2025 год. по описа на СОП /ДП № 624/2018 год. по описа на РУ - Ботевград, пр. пр. № ТОЕ - 39/2022 год. по описа на РП - Ботевград), делото е било прието по компетентност с оглед данните за осъществено деяние по чл. 342, ал. 3, б. „б", вр. ал. 1 от НК.

С обжалваното понастоящем постановление от 07.03.2025 год. наблюдаващият прокурор от СОП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което е аргументирал със становището, че деянието е осъществено при условията на неизбежна отбрана - при наличие на нападение срещу П. Ц. Н., което е било източник на пряка заплаха за здравето му и е довело до емоционалното състояние, в което се е намирал, а именно уплаха и тревожност по отношение на физическата си сигурност.