Решение № 601 от 05.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Варна, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20243100500709 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 389/26.01.2022 год. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. М. срещу Решение № 229/13.12.2021 г. постановено по гр. д. № 621/2021 год. по описа на РС – Девня, поправено по реда на чл. 247 от ГПК и допълнено в частта за разноските с определение№ 263/19.04.2022г., което определение е поправено по реда на чл. 247 от ГПК с определение №583/18.08.2023г., което на свой ред е поправено с определение № 766/26.10.2023г., с което след съдът е приел за установено, че М. Д. С. не дължи на жалбоподателя сумата от 13 942.67 лв. - главница по договор за кредит от 21.04.2010 год., 243.04 лв. - договорна лихва за периода 25.03.2012 год. - 17.10.2012 год., 728,19 лева, представляваща наказателна лихва за периода 25.03.2012г. до 17.10.2012г., за които суми е издадено изпълнително основание по ч.гр.д.№1075/2012г. по описа на РС-гр. Девня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.10.2012 год. до окончателното й заплащане, както и сумата от 913.47 лв. - разноски по делото.

Доводите в жалбата се свеждат до неправилно приложение на материалния закон. Счита, че съдът не е съобразил, че давността по изпълнителното дело № 9/2013г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова е многократно прекъсвана с извършване на съответни изпълнителни действия.

Така на 29.02.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банкова 1 сметка на длъжника. На 13.07.2017г. взискателят е поискал изготвяне на справки и е посочил нов изпълнителен способ. След прекратяване на изп. дело, въз основа на същия изпълнителен лист, на 07.04.2020г. е образувано ново изпълнително производство по ИД 263/2020г. С образуването на делото, съпътствано с възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, давността е била отново прекъсната. Въз основа на приложените изпълнителни способи по това дело, на 25.09.2020г. е постъпила сума. Дори и да се приеме, че последното изпълнително действие е извършено на 16.07.2015г., с което въззивникът изразява несъгласие, до образуването на новото ИД давността не е била изтекла. Оспорва доводите на първостепенния съд относно ирелевантността на действията след 16.07.2015г., акцентирайки на различните правни последици на погасителната давност и перемпцията. Възразява срещу приложението на кратката погасителна давност. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на решението в обжалваната част за и отхвърляне на предявения иск.

В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна М. Д. С., чрез адв. Д..

Излага съображения срещу определението на първостепенния съд за възстановяване на срока за обжалване, поради което намира и че жалбата е депозирана извън срока. По същество оспорва жалбата. Излага, че последно по изпълнителното дело е постъпила сума на 16.07.2015г., след което длъжникът не е извършвал погасявания.

Изпълнителните действия, извършени след изтичане на две години от последното изп. действие ( 16.07.2015г.) счита, че нямат правно значение. Следователно не може да се съобрази и действието по конституиране на нов взискател. Тъй като след 16.07.2015г. давността не е спирана и прекъсвана, същата е изтекла на 16.07.2020г. Новото изпълнително производство е образувано след изтичане на давността. Счита, че за акцесорните вземания е приложима кратката тригодишна погасителна давност. Въз основа на изложеното настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемият М. Д. С. се представлява от адв. Д.. Счита се обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Акцентира се върху незаконосъобразността на акта на първостепенния съд, с който е възобновен срока за отстраняване нередовността на депозирана в срок въззивна жалба.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Преюдициален се явява повдиганият от въззиваемия въпрос относно срочността на жалбата.

Страната се позовава, че неправилно администриращият жалбата съд е възстановил срока за отстраняване на нередовността на обжалването по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Счита се, че посочените в молбата по чл. 64, ал. 1 от ГПК основания за възстановяване на срок не могат да се квалифицират като основателни причини за това.

2

Настоящият състав на въззивния съд приема, че преценката на съда по чл. 66, ал. 1 от ГПК относно възстановяване на срока не може да се преразглежда от въззивния съд, сезиран по същество с жалбата. По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ГПК определението, с което молбата по чл. 64, ал. 2 от ГПК се уважава не подлежи на инстанционен контрол. Този акт на съда не спада към никоя от категориите по чл. 274, ал. 1 от ГПК- не е преграждащ производството и не е изрично посочен за обжалваем.

Тъй като с въпросното определение не се разглежда материалноправен въпрос, то същото не може да се контролира и по повод обжалване на решението.

С възстановяване на срока по чл. 262, ал. 1 от ГПК за отстраняване на нередовността по жалбата последиците от пропускане на срока за внасяне на такса са отпаднали. Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, се явява подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане за отричане съществуването на право на принудително изпълнение за погасено по давност вземане след приключване на съдебното дирене в производството, в което е установено. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред РС-гр.Девня е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не разполага с право на принудително изпълнение за вземания, за вземания по изп. лист, издаден по ЧГД №1075/2012г. по описа на РС Девня.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на издадения изп. лист полза на „ОББ“ АД, на който ответникът е частен правоприемник, е образувано ИД № 201137110400009 по описа на ЧСИ Даниела Петрова -Янкова. По това дело длъжникът извършвал доброволни плащания, като последно е извършено погашение на 16.07.2015г., след което длъжникът спрял плащането. След тази датата, в период по-дълъг от две години, по изп. дело не са извършвани плащания, поради което същото е перемирало. Извършените след двегодишния срок изпълнителни действия са без правно значение. През 2018г. с договор за цесия „ОББ“ АД прехвърлил вземането си на „ЕОС 3

Матрикс“ ЕООД. На 27.03.2020г. с постановление на съдебния изпълнител изп. производство е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Като се позовава, че давността не е прекъсвана или спирана след 16.07.2015г., счита, че правото на принудително изпълнение е погасено поради давност на 16.07.2020г. Образуваното второ изпълнително дело№ 20207110400263 по описа на ЧСИ Даниела Петрова Янкова е след изтичане на петгодишния давностен срок, поради което извършените там изпълнителни действия не следва да се зачитат като прекъсващи давност. Въз основа на изложеното настоява за уважаване на иска.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че датата на последното валидно изп. действие по ИД № 201137110400009 е 13.07.2017г., когато с молба взискателят е поискал приложение на нов изпълнителен способ. След прекратяване на това изпълнително дело, въз основа на същия изп. лист, е образувано изпълнително дело№ 20207110400263. Това е сторено преди изтичане на давността. В молбата за образуване на това дело се съдържа възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да прилага по своя преценка изпълнителни способи. С подаване на молбата за образуване на това второ изп. дело погасителната давност се счита за отново прекъсната. По това дело са приложени изпълнителни способи, в резултат на което на 25.09.2020 г. е постъпила сума за разпределение. Настоява за отхвърляне на иска.

Изведеният пред въззивния съд спорен въпрос е свързан с изясняване на значението на извършените изпълнителни действия при настъпила перемпция.

В конкретния случай правото на принудително изпълнение на вземането на кредитора „ОББ” АД спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№1075/2012г. по описа на ДРС, въз основа на която е издаден изпълнителният лист от 14.11.2012г. По молбата на този кредитор от 15.01.2013г. е образувано ИД № 201137110400009. Ведно с образуването взискателят е поискал налагане на запор върху вземания по трудово възнаграждение на длъжника.

Същевременно по това изпълнително дело са постъпвали поне веднъж месечно доброволни погашения – първото от които на 15.02.2013г.(л. 30), а последното на 16.07.2015г.

На 30.01. 2014г. с разпореждане на ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Телепол“ ЕООД, а на 8.07.214г. запор върху възнаграждението му в „Стройпродукт Крайчев Стил“ ООД, на 19.05.2015 г. на възнаграждението в „Лайт Импекс М“ ЕООД, на 28.10.2015г. на възнаграждението в „Астрейд Варна“ ЕООД. С молба от 26.02.2016 г. взискателят е поискал извършване на опис и насочване на изпълнението върху движимо имущество на длъжника, на 13.07.2017г. - запор върху банковите му сметки.

На 16.11.2018г. е депозирана молба от ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД за конституирането му като взискател в изпълнението, легитимиращ се с 4 договор за цесия, сключен с ОББ” ЕООД.

С постановление на съдебния изпълнител от 17.12.2018г. по ИД № 201137110400009 делото е прекратено поради настъпила перемпция, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години.

Въз основа молба от 8.04.2020г. от взискателя „ЕОС Матрикс” ЕООД, въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело№ 20207110400263 по описа на ЧСИ Даниела Петрова Янкова. С молбата кредиторът е направил искане за налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника и опис на движими вещи. Видно от данните по делото съдебният изпълнител е насрочил описи на движими вещи на длъжника. С постановление от 9.09.2020г. е наложен запор върху вземанията на ищеца в „Юробанк България“ АД.

Искът с правно основание чл. 439 от ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправните предпоставки за провеждане на изпълнителния процес. Отрицателната претенция може да се основава само на факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права.

Доколкото процесното принудително изпълнение по ИД № 201137110400009 е образувано преди 26.06.2015 г.( когато е прието ТР №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), то съгласно разрешение в ТР №3/28.03.2023 г. по т. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, за него давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980 г. Преди тази дата, съгласно ТР 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, се приема за приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., с което се е приемало, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането. След посочената дата следва да намерят приложение постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.