Решение № 830 от 15.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110145238 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [*****], ЕИК [*****], срещу К. Н.

Ц., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 13.09.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42258/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*****], [*****], аб. № [*****] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Ответникът оспорва исковете при доводи за недопустимост на производството и неоснователност на претенциите. Твърди, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца 1 противоречат на правото на ЕС и решения на Съда на ЕС, които посочва в отговора.

Релевира доводи, че заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявеният иск е недопустим, което обосновава с практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Позовава се на решение по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на ВАС. Поддържа, че не е доказана продажба на топлинна енергия, както и че в случай, че е начислена енергия за сградна инсталация, същата е недължима. Сочи, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Твърди, че Общото събрание на Етажната собственост не е компетентно да сключва сделки на потребление от името на собственици/ползватели, както и че едностранното определяне на цена от доставчика на топлинна енергия, дори и при наличие на писмен договор е неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора; неравноправни се сочи да са клаузите по чл. 22, ал.

2 и чл. 36 от ОУ на ищеца. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност.

Позовава се на нарушения на европейското законодателство, подробно посочени в отговора на исковата молба. Признава разходите за подгряване на топла вода в имота по показанията на водомера. Позовава се на практика на ВАС /Решение № 5973/10.05.2010 г.,/ съгласно която начисляването на лихви върху прогнозните сметки е нищожно, съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия е противозаконна. Счита, че сумите по прогнозните вноски не са ликвидни, съответно не следва да се олихвяват. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

С определението по чл. 140 ГПК съдът се е произнесъл по възражението на ответника за недопустимост на производството по предявените искове, като не са налице основания вече изложеното становище да бъде ревизирано.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

2

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

За общоизвестни, безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото съдът е отделил на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [*****], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че същият е бил топлоснабден, че по силата на ЗМДВИП, обявено с Решение на НС на 13.03.2020 г. давността за вземанията е спряла да тече от посочената дата за период от 2 месеца и 7 дни.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на собственост върху недвижимия имот. Не е установена писмена форма за действителност на този вид договор, а в случая ищецът и не твърди писмено съглашение между страните да е било сключено.

Във връзка с възраженията на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като за имота бил сключен договор за наем с трето за спора лице, съдът следва да посочи, че не са налице данни облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ да е възникнало с наемателя по наемния договор. Следователно и отношенията между наемател и наемодател във връзка с цената на ТЕ за имота за времето на ползването на имота от наемателя следва да се уредят в рамките на това договорно правоотношение, което не е предмет на настоящото дело.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, доколкото с отговора на исковата молба е признат фактът, че в имота през периода е потребявана ТЕ за подгряване на вода.

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

3

Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.

№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.

Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството".

Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

По делото са представени протокол от проведено на 25.07.2002 г. общо събрание на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с [*****], както и договор № [*****] с предмет доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на общи и индивидуални изравнителни сметки.

Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от [*****]. През исковия период съгласно заключението на СТЕ е осигуряван достъп до уредите в имота за извършване на отчет. В апартамента е имало три отоплителни тела, присъединени към инсталацията с монтирани на тях 3 бр. разпределители, 1 бр. щранг лира, както и 1 бр. водомер за топла вода, по показанията на който е изсчислено количеството ТЕ, разходвана за подгряване на вода в имота.