Решение № 90 от 07.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Плевен, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600177 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на РП Плевен срещу Присъда № 11 от 23.10.2024 г. Постановена по НОХД № 20234420200085 по описа за 2023 година на Районен съд Никопол. В протеста се навеждат доводи за допуснато неправилно приложение на материалния закон, като при правилно установена фактическа обстановка, районният съд стигнал до неправилния извод, че предаденото на съд лице не е осъществило елементите от обективната страна на престъплението, за което е предсадено на съд.

С протестираната присъда Никополският районен съд е признал подсъдимия М. И. В. - роден на ***г. в гр.Белене, обл.Плевен, живущ в гр.Белене, ул.“***, обл.Плевен, българин, български гражданин, с висше образование, не работи, разведен, осъждан, ЕГН********** за невиновен в това, че: През периода 20.08.2021г.-19.09.2021г. в село *** и в град Белене, област Плевен, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел 1

178бр. овце от породата Аваси и Асаф на обща стойност 44500лв., собственост на „Сакаджи и Ко“ ЕООД ЕЖ ***, 21бр. крави на обща стойност 29400лв., 5бр. телета на стойност 4500лв. и 1бр.мъжко теле за разплод на стойност 1800лв. собственост на ЗП „***“ от гр.Никопол или всичко на обща стойност 80200лв., като обсебването е в големи размери, а отделните деяния са извършени както следва: През периода 20.08.2021г.-19.09.2021г. в село *** противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел 70бр. овце от породата Аваси и Асаф на стойност 17500лв. собственост на „Сакаджи и Ко“ ЕООД.

1 През периода 20.08.2021г.-19.09.2021г. в село *** противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел 80бр. овце от породата Аваси и Асаф на стойност 20000лв. собственост на „Сакаджи и Ко“ ЕООД.

През периода 20.08.2021г.-19.09.2021г. в гр. Белене противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел 28бр. овце от породата Аваси и Асаф на стойност 7000лв. собственост на „Сакаджи и Ко“ ЕООД.

През периода 20.08.2021г.-19.09.2021г. в село *** противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел 21 бр. крави на обща стойност 29400лв., 5бр. телета на стойност 4500лв. и 1 бр.мъжко теле за разплод на стойност 1800лв. собственост на ЗП „***“ от гр.Никопол, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.»а» и чл.26, ал.1 от НК. Районният съд се произнесъл във връзка с разноските от наказателното производство по реда на чл.190, ал.1 от НПК.

Във въззивният протест се навеждат доводи, че присъдата е неправилна следва да се отмени и подсъдимия да се признае за виновен по повдигнатото му обвинение, което било доказано както от обективна, така и от субективна страна.

Подсъдимият и неговата защита ангажират становище, че присъдата е правилна и като такава следва да бъде потвърдена. Поддържа се становище от първоинстанционното производство, а именно че между страните действителните отношения било извършването на съвместна дейност, при която подсъдимият активно участвал с лични парични средства, че последният е разполагал с права дори по писмения договор сключен между страните да се разпорежда със вещите – животните, както и че собственика на дружеството е 2 знаел за извършваното фактическо разпореждане, като не е манифестирал по никакъв начин несъгласието си с тези действия на подсъдимия. От друга страна се сочи, че по същество в хода на наказателното производство не се установява по един категоричен начин колко и какви точно са били животните, за които пострадалите са дали съгласие да бъдат отлеждани от подсъдимия. В този смисъл се сочи, че практически вече е невъзможно да се установи конкретния брой и стойност на животните както към момента на началото на дейността на В. в обектите, така и към евентуалния момент на разпореждането с тях.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, като от събрания доказателствен материал се установява съставомерността на деянието.

Подържат се оплакванията по протеста, че районния съд по същество не е обсъдил по надлежния начин събрания доказателсвен материал, а изводите му представляват правни съображения по престъпния състав, по който е повдигнато обвинението.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в, протеста и становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество, протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

Районният съд приел за безспорно установено, че св .А. М. С. се занимавал с животновъдство и към инкриминирания период бил управител и собственик на фирма „Сакаджи и Ко“ ЕООД гр.Никопол, като част от търговската дейност се осъществявал в стопански двор в с.*** , общ.Никопол, където се отглеждали овце от породата „Асаф“ и „Аваси“. В същият стопански двор имало и крави на св.*** , която била регистрирана като ЗП 3

„***“. *** била формален собственик, като търговската дейност и решенията по повод на нея се взимали от А. С.. Районният съд приел за неустановен факта на бройката на животните на С., както и конкретната бройка на другия стопански субект -„Сакаджи и Ко“ ЕООД, които използвали стопанския двор.

Районният съд приел за установено, че подсъдимият М. В. и св.А. С. се познавали от дълги години и през 2019г. двамата се договорили В. да стане търговски пълномощник на св.С., като се заеме с управлението на фермата в с.***. В реализация на това свое намерение на 03.10.2019г. между тях бил подписан договор, по силата на който В. бил назначен за търговски пълномощник на фирма „Сакаджи и Ко“ ЕООД, ЕИК ***., като в чл.4 на договора било постигнато съгласие, че търговският пълномощник имал право да взема решения за извършване на действията и сделките, за които е натоварен от търговеца. Съгласно чл.7 от същият договор, търговският пълномощник бил длъжен да предава на търговеца всичко, което е получил по сделките, извършени от негово име и за негова сметка, в срок от 10 дена.

Първоинстанционния съд приел за безспорно установено, че между св.*** и подсъдимия не бил сключван договор в писмена форма във връзка с извършваната в последствие дейност от страна на подсъдимия по грижа за животните на тази свидетелка, находящи се в същия стопански двор. Въпреки това от доказателствата по делото се установява, че последната е имала знанието и не е манифестирала несъгласие с поведението на подсъдимия до момента на подаване на жалбата. Подсъдимият В. полагал не само грижи за животните, но изцяло се занимал с дейността в стопанския двор, което включвало организация на работата, възнаграждение за работниците, подмяна на животните, закупуване на нови и т.н. Пострадалите лица идвали в обекта, особено св. С. и получавали преки и непосредствени впечатления от действията на подсъдимия. Търговската дейност обаче не се развила спрямо очакванията на страните, между тях започнали да възникват разногласия основно свързани с инвестициите, които подсъдимият направил и поискал да му бъдат заплатени, при което получил отказ. Районния съд приел за установено, че след влошаване на отношенията между страните, последвало разпореждане от страна на подсъдимия с част от имуществото – животни, като броя и видовете на животните не могат да бъдат установени със абсолютна доза категоричност, тъй като през периода на дейността не се водила коректна отчетност, пострадалия заявил, че вече не съхранява достъпна такава, а 4 документи във връзка с последните продажби извършени от подсъдимите, не били установени и няма други източници на информация, от където на този въпрос да бъде намерен отговор. Вещите били продадени на св.К. Г. от с.***, обл.Стара Загора, който се занимавал също с отглеждане на животни, като във времевия период от 20.08.2021г. до 19.09.2021г. той ходил три пъти до с.***, общ.Никопол. Първите два пъти той натоварил 150бр. овце, за които платил на В. между 190лв.-200лв. за 1бр. овца. Третият път когато отишъл, натоварил 21бр. крави, 5бр. телета и 1бр. мъжко теле-бик. Продажната цена варирала между 900лв.-1000лв. на брой. На товаренето на животните присъствали и двамата работници във фермата св.Т. И. и св.Г. С.. Пред двамата свидетели подсъдимия афиширал намерени за закупуване на нови животни от други породи. Пак на неустановен ден във времевия период 20.08.2021г.-19.09.2021г. подсъдимия закарал 28бр. овце, собственост на „Сакаджи и Ко“ ЕООД в гр.БЕЛЕНЕ, където предал животните на св.С. Т., към когото имал парично задължение. Двамата се договорили, че тези 28бр. овце ще покрият задължението на В., като всяко едно животно било оценено от двамата на 200лв. След като продал животните на св.К. Г. от с.*** и погасил задължението си към св.Т., В. освободил всички работници от фермата в с.***.

Към този момент отношенията му с пострадалите крайно се влошили поради непостигане на съгласие относно финансирането на дейността и вътрешните им отношения по повод на осъществяваната дейност по отглеждане на животните. За действията си подсъдимия не съобщил на св.А. С. и на св.***.

На 19.09.2021г. св.М. С. отишъл до стопанството на сина си в с.*** и установил, че в същото няма почти никакви животни. При разговор с работниците, една част от които вече били освободени от В. той разбрал, че подсъдимият е разпродал почти всички овце и крави. Непосредствено след това С. подал жалба, станала законен повод за образуване на наказателното производсво.

Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция, като обем от 5 факти установени по един безспорен и категоричен начин. Оценъчната дейност на районния съд по доказателствата е правилна, като е даден приоритет само на безспорно установените в хода на съдебното производство данни от значение за наказателното производство. Тук, възраженията по протеста, следва да се отбележи, че са напълно несъстоятелни. Действително в хода на съдебното производство се установява един доказателствен дефицит във връзка с един от основните факти подлежащи на доказване, а именно броя и вида на животните и най-вече установяване на такива факти, въз основа на които да се установи стойността на вещите спрямо които е насочена претенцията, както на пострадалите собственици. На първо място, не се установява броя на животните и тяхното състояние към момента на предаването им на подсъдимия. От доказателствата по делото се установява, че отношението между собствениците и подсъдимият са излизали извън рамките на споразумението приложено като писмено доказателство по делото.

По същество страните са развивали съвместна дейност, най-вероятно с общо финансиране, които отношения не са намерили никакво документално отражение, така че да може да се направи един категоричен извод относно личното участие на подсъдимия при закупуването им. От друга страна се установява, че е налице динамика в развилата се търговска дейност излизаща извън обичайното функциониране на подобен род стопанска дейност.