Решение № 74 от 23.02.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Търговище, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20253530101436 по описа за 2025 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.

Ищецът „АУТО ГУ-МАКС” ЕООД, ЕИК 205243652, гр.Сопот, представлявано от управителя П. Т., действаща чрез съдебен адресат адв.Н.

К.- АК Пловдив, твърди в исковата молба, че с ответното дружество „СИЯ СПЕДЛОГ" ЕООД, ЕИК 207680476 гр.Търговище имали трайни търговски отношения по повод покупко- продажба на автомобили внос предимно от Холандия и Белгия, като ответникът изпращал оферти на ищеца за различни автомобили и уговорката между страните била, че представителят на ответното дружество И. М. ще изпраща на ищеца чрез неговия представител П. Т. оферти за автомобили, а когато г-н Т. избере автомобил, който управляваното от него дружество да закупи, ответникът „СИЯ СПЕДЛОГ“ ЕООД ще му издава фактура за продажбата и когато владението на автомобила бъде предадено на „АУТО ГУ-МАКС“ ЕООД, последното ще осъществява плащането по банков път, по посочена във фактурите банкова сметка и по този начин ищецът закупил от ответното дружество няколко автомобила. Излага, че в началото на месец януари 2025 г., както обикновено, съгласно уговорката между страните, г-н М., от името на „СИЯ СПЕДЛОГ“ ЕООД, изпратил на г-н Т., като управител и представляващ ищцовото 1 дружество „АУТО ГУ-МАКС“ ЕООД, няколко оферти за продажба на предлагани от ответното дружество автомобили, две от които г-н Тодоров потвърдил, след което ответното дружество „СИЯ СПЕДЛОГ“ ЕООД издало фактури за продажбата на одобрените от ищеца два автомобила с уговорката плащането да стане при доставката им, а именно: фактура № 0000000024/01.01.2025 г. за продажбата на Мерцедес Спринтер 518" специализирана пътна помощ, на стойност 14 000 лв. и фактура № 0000000025/14.01.2025 г. за продажбата на Фолксваген Транспортер“, пътнически 9 местен, шаси, WV2ZZZZ7HZGH122067, на стойност 19 600 лева. Сочи, че след издаването на фактурите обаче, г-н М., казал на г-н Т., че управляваното от него дружество „АУТО ГУ-МАКС“ ЕООД следва да плати продажната цена по цитираните фактури предварително, защото средствата били необходими спешно, във връзка с доставката на автомобилите, поради което и въз основа на съществуващите до този момент лоялни търговски отношения между страните, ищцовото дружество е извършило плащане на продажната цена за автомобилите по издадените от ответника „СИЯ СПЕДЛОГ“ ЕООД 2 (два) броя фактури с № 0000000025/14.01.2025 г. и № 0000000024/01.01.2025 г. преди да са му предадени автомобилите, съотв. на 01.01.2025г. е платена сумата от 14 000лв. и на 15.01.2025г. е платена сумата от 19 600лв. по посочените две фактури. След извършеното плащане и уверенията на представителя на ответника, че автомобилите са в страната, ищецът очаквал предаването им, но на 20.01.2025г. г-н М. писал в приложението „Вайбър“ на г-н Т., че е в болница, тъй като е претърпял инцидент и му била направена животоспасяваща операция. Г- н Т. проявил разбиране, но бил притеснен и за автомобилите, които бил платил и все още не получавал. Когато се обаждал да пита какво става с автомобилите, г-н М. отговарял, че е в болница след тежка операция, имало усложнения и все неща в този смисъл, като междувременно продължавал да му изпраща различни оферти.Твърди още, че в началото на м. април 2025г., тъй като платените от ищеца два автомобила все още не му били предоставени, с обяснението, че още не били отпътували от Белгия, управителят, г-н Т. предложил на „СИЯ СПЕДЛОГ“ ЕООД да изпрати двама шофьори със самолет от България до Белгия на негови разноски, за да докарат двата платени автомобила. Така двамата шофьори - Р. Г. О. и В. Ц. Д. отпътували на 03.04.2025 г. от България за Белгия, където трябвало да ги посрещне г-н М., но когато пристигнали в Белгия, на 05.04.2025г., двамата шофьори г-н О. и г-н Д., се обадили на г-н Т. да му кажат, че г-н М. не ги е посрещнал, съгласно уговорката, че телефона му е изключен и нямат връзка с него. Г-н Т. също направил опити да се свърже 2 с него, но и двата телефона били изключени, след което двамата шофьори се върнали в страната. Излага, че при така създалата се ситуация, ищецът решил да даде срок на ответника, в който да му предаде закупените автомобили и ако не направи това, да развали договора и да иска платените за автомобилите суми да му бъдат върнати обратно, при което на 22.07.2025г. ищецът изпратил на ответника чрез Нотариус П. А., рег.№ 496 с район на действие Районен съд Търговище, нотариална покана, с p e r. № №33, том 2, рег.№ 4487 от 22.07.2025г., с която е предоставил на ответника срок от 7 календарни дни, считано от датата на връчване на поканата да предаде на ищеца „АУТО ГУМАКС“ ЕООД владението на платените от него автомобили: „Мерцедес Спринтер 518“ - специализирана пътна помощ, на стойност 14 000 лева и „Фолксваген

Транспортер", пътнически

9 местен, шаси,

WV2ZZZZ7HZGH122067, на стойност 19600 лева и че ако в предоставения му срок, ответникът не изпълни задължението си да му предаде владението на двата автомобила, ищецът ще счита сключения между тях договор за покупкопродажба на двата броя автомобили за развален и в тридневен срок „СИЯ СПЕДЛОГ“ ЕООД ще дължи връщане на заплатената от „АУТО ГУ-МАКС“ ЕООД продажна цена за двата автомобила в общ размер на 33 600 лв., като нотариалната покана е връчена на ответното дружество от нотариуса по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, считано от 05.08.2025г.Поради изложеното и като сочи, че предоставения на ответника срок за изпълнение на задължението му да предаде на ищеца платените от него два автомобила е изтекъл на 13.08.2025 г., но ответникът не е изпълнил задължението си в посочения срок, то ищецът приема , че договорът е развален и доколкото ответникът и до момента не е върнал посочената по-горе сума от общо 33 600 лв. трябвало да върне на ищеца платената по разваления договор сума за двата автомобила, но до настоящия момент все още нищо не е върнал получената сума, то ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за връщане на сумата от общо 33 600 лв., като дадена на отпаднало основание по разваления договор между страните; претендира законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.08.2025 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв. Н. К.- АК Пловдив, която пледира за уважаването му, ведно със законните последици.

В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил, липсва становище по иска. В съдебно заседание ответникът, 3 редовно призован, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на ищеца, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представената по делото на хартиен носител кореспонденция между страните е видно, че между тях са били налице трайни търговски отношения по повод покупко-продажба на автомобили, като ответникът е изпращал оферти на ищеца и страните са уговаряли плащанията и предаването на автомобилите, като се установява още и изложеното в исковата молба относно процесните два автомобила, а именно-че въпреки извършеното от ищеца плащане на цената на всеки от тях, автомобилите и до момента не са предадени на ищеца от страна на ответника, като е видно също, че представителят на ответното дружество многократно е изтъквал различни причини за това, вкл. и за това, че не се е срещнал с изпратените от ищеца шофьори. От представените 2 бр. платежни нареждания за кредитен превод се установява, че на 01.01.2025г. ищецът е превел на ответника сумата от 14 000лв. с посочено основание фактура № 0000000024/01.01.2025 г., а на 15.01.2025г. му превел и сумата от 19 600лв. с посочено основание фактура № 0000000025/14.01.2025 г., като и двете фактури да приложени по делото. От приложената по делото нотариална покана рег.№ 3635/18.07.2025г. по описа на нотариус Р. К. с район на действие РС Карлово се установява, че ищецът е поканил ответника в седмодневен срок от получаване на същата да му предаде владението върху двата автомобила, като в противен случай, ищецът ще счита договора за покупко-продажбата им за развален и ще следва в тридневен срок ответникът да върне получената сума в размер общо на 33600лв. по посочената банкова сметка на ищеца. Нотариалната покана е връчена от нотариус П. А. с район на действие РС Търговище, видно от отбелязването върху същата с рег.№ 4487, том 2, акт 22, по реда на чл. 47,ал.1 вр. чл. 50,ал. 2 от ГПК на 14.08.2025г.

По делото са събрани и гласни доказателства, като св. Р. Г. О. твърди, че е приятел на управителя на ищцовото дружество, който го помолил да намери още един човек, с когото да отидат до Белгия и да докарат двата автомобила, които е купил. Твърди, че заедно с негов приятел Вълко заминали за Белгия ,като кацнали на летище Шарл ле роа в Брюксел на 03.04.2025г., където трябвало да ги посрещне представителят на ответното дружество, но той не се появил и въпреки опитите им да се свържат с него по телефона, установили, че и двата телефона, които им били дадени, са изключени. След 4 като се свързали с ищцовото дружество и след два дни опити да се свържат с ответника, двамата се прибрали в България.Св. Н. Д. В., фактическа съжителка на управителя на ищцовото дружество твърди, че през лятото на 2024 година управителят на ищцовото дружество намерил една обява в интернет за „Транспортет Т4“ и се свързал тогава с фирмата „СИА СПЕДЛОГ“ ЕООД, при което осъществили сделка и той го купил и от тогава те му предложили да закупува от тях товарни автомобили на добри цени, след което той купил още два автомобила- един „Мерцедес“ и един „Ман“.Твърди още, че декември (2024г. – бел. на съда) му отправили една оферта, когато свидетелката и съжителят й били на почивка, за един „Мерцедес Спринтер“ на стойност 14 000 лева, при което двамата се върнали по-рано, за да платят сумата на 01.01.2025г., а след това последвала и втората оферта за „Фолксваген Транспортер“ за 19 600 лева, платена около 15.01.2025 година, като уговорката била, че двата автомобила ще бъдат транспортирани покъсно, но това не се случило, а представителят на ответника изтъквал различни причини за забавянето, като продължавал да им праща оферти, но те се усъмнили и след проверка в интернет установили, че ответното дружество има заведени дела по аналогични причини и макар да изпратили и двама шофьори до Белгия да транспортират автомобилите, които вече били платени, те се върнали без автомобилите, тъй като нямали никаква връзка с представителя на ответника, поради което през лятото потърсили правата си чрез адвокат.Съдът, преценявайки свидетелските показания съобр. изискванията по чр. 172 от ГПК и с оглед съжителството на втората свидетелка с управителя на ищцовото дружество приема, че следва да кредитира изцяло показанията им, като логични и непротиворечиви и като отговарящи и на писмените доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявен е иск с пр. осн. чл. 55,ал.1,предл. трето от ЗЗД за връщане на сумата от общо 33 600лв., претендирана като платена на отпаднало основание-развалени неформални договори за покупко-продажба на два бр. автомобили, за което са издадени фактури. От събраните гласни и писмени доказателства по делото, съдът приема за установено, че между страните са били налице неформални трайни търговски отношения във връзка с покупко-продажби на автомобили, които ответното дружество придобивало от Кралство Белгия, като е установено и обстоятелството ,че ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 17 179,41 евро (33 600лв.) за два автомобила-„Мерцедес Спринтер“ на стойност 7 158,09 евро (14 000лв.) и 5