Решение № 228 от 23.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000503313 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 5702 от 21 октомври 2024г. по гр. д. № 14798/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. Т. И., ЕГН **********, чрез адв. В. Б., съдебен адрес: ***, ул. „***“ № *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образуваното и водено срещу него в периода от 28.02.2014г. до 29.09.2021г. наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2021г. до окончателното изплащане и сторените разноски в размер общо 1 410 лв., от които: „ 1 000 лв., 400 лв. депозит за в.л. и д.т. 10 лв.“.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ответника ПРБ срещу решението по гр. д. № 14798/21г. на СГС, ГО, 3 състав. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като в рамките на общата продължителност на делото само около година то е било във фазата на досъдебно производство, а в съдебната му фаза прокуратурата няма решаваща роля за движението на производството, а и ПРБ 1 не следва да носи отговорност за обвинението, така както е изменено в първоинстанционното производство, тъй като ако то не е било преквалифицирано, присъдата би била окончателна, което съдът не е обсъдил в мотивите си, а е приел за доказани вреди, които не се установени по делото, вкл. такива, отнасящи се до здравето на ищеца. Съдът, според жалбоподателя, не е отчел и съпричиняващо поведение на ищеца, свързано с неоснователното му обогатяване; съдът не отчел и, че мярката за неотклонение „домашен арест“ е търпяна поради невнасяне на определената гаранция, а след внасяне на обвинителния акт в съда, компетентен да определя мерките за неотклонение е съдът, който е постановявал и осъдителни присъди срещу ищеца; не е отчел и, че мярката „забрана за напускане пределите на страната“ не е довела до реални вреди за ищеца. Поддържа още, че ищецът е търпял неблагоприятни последици от водените срещу него изпълнително дело и искови дела, поради което не може да се приеме, че тези последици са причинени единствено от неоснователно обвинение по чл. 253 НК. Не са доказани, според ПРБ, и вреди в професионален план, накърняване на авторитета и доброто име на ищеца, както и сериозни емоционални преживявания, освен че не е доказано сериозно влошаване на здравословното състояние. Обобщено е, че ищецът не е доказал търпени неимуществени вреди, които не се предполагат, нито размера им, а СГС е определил обезщетение в прекомерно висок размер без да е посочил каква част от обезщетението се отнася за продължителността на наказателното производство и без да изложи мотиви защо определя обезщетението в присъдения размер. В тази връзка жалбоподателят евентуално поддържа, че решението е постановено и в нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на претендираното обезщетение. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, евентуално частична отмяна и съответно на това частично отхвърляне на иска. В открито заседание пред въззивния съд сочи, че справедливото обезщетение в случая е в размер, не по-голям от 7 000 лв.

И. Т. И. е оспорил въззивната жалба. Посочил е, че съдът дължи произнасяне само по релевирани в срока за отговор възражения от страна на ответника, и, че тези за съпричиняване, основано на негови противоправни действия, както и, че търпи неблагоприятни последици от други производства, водени срещу него, са преклудирани; налице е основание за ангажиране отговорността на ответника за незаконно обвинение в извършване на тежко 2 престъпление, при доказани вреди от него, в т. ч. психически последици и влошаване на физическото му здраве, за които законосъобразно е присъдено глобално обезщетение в размер на 40 000 лв.

За да постанови решението си, с което е определил и присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва от 29.09.2021г., първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че ищецът е привлечен като обвиняем на 22.05.2012г., взета му е мярка за неотклонение гаранция в пари, изменена в домашен арест, наложена му е и мярка забрана за напускане пределите на страната, два пъти ищецът е бил признат за виновен от първоинстанционния съд и при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, осъдителната присъда е била отменена и той е оправдан, като присъдата е оставена в сила от ВКС с решение от 29.09.2021г. по НОХД № 554/2021г.; неимуществените вреди са установени с показанията на близък на ищеца, изслушано е и заключение на съдебно-медицинска експертиза, в което е обобщено, че е налице комбинация от няколко неблагоприятни фактора, довели до мозъчния инсулт, нелекуваната хипертония, хипертоничната криза, както и хроничният стрес и психоемоционално натоварване във връзка с проведените следствени действия, по този начин съдът е обобщил, че е налице причинно–следствена връзка между действията на ответника и причинените неимуществени вреди сериозни емоционални и стресови преживявания, свързани с уронване на престижа, доброто име на ищеца пред обществото и семейството, накърняване на достойнството му, унижение, притеснения от евентуалната възможност да бъде осъден, довели до силно влошаване на здравословното му състояние, изолация, свързани с продължилия седем години процес.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за частично неправилно в тази част.

Предявен е бил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ПРБ, разгледан и от първоинстанционния съд, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което лицето е било оправдано. Ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за 3 неимуществени вреди от незаконното обвинение, образувано на 22.05.2012г., по което му било повдигнато обвинение на 28.02.2014г., прецизирано с постановление от 11.02.2015г.; бил признат за виновен по повечето обвинения и след отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, била постановена нова присъда, с която бил оправдан по обвинението за изпиране на пари и признат за виновен в обсебване в големи размери от Окръжен съд – Кюстендил, тази присъда била изменена от САС и отново бил признат за виновен за извършване на престъпление изпиране на пари и осъден да заплати в полза на държавата предмета на деянието – 745 970, 96 лв., като в осъдителната част актът на въззивния съд бил отменен и в тази част делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, който отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част и той бил оправдан за обсебване в големи размери, а в оправдателната част присъдата била потвърдена, като присъдата на САС била оставена в сила от ВКС с решение от 29.09.2021г. по нохд № 554/2021г. Определената му мярка за неотклонение гаранция в пари, била изменена в по-малък размер на гаранцията – 5 000 лв., която не успял да внесе изцяло и бил задържан за 72 часа, след което мярката му за процесуална принуда била определена на „Домашен арест“, изменена в гаранция в пари, окончателно определена на „домашен арест“, след което отново изменена на парична гаранция, внесена от него, изменена в „подписка“ на 18.01.2017г., като за периода 28.05.2014 - 04.11.2014г. бил под домашен арест, а на 06.03.2014г. му била наложена и забрана за напускане пределите на страната, отменена на 26.04.2016г. Наказателното производство по обвинение в тежко престъпление продължило 7 години и половина, през които изпитвал притеснение, несигурност и страх за бъдещето си, изолирал се от околните, като познатите му започнали да го избягват, пострадала репутацията му, чувството му за чест и достойнство, изпитвал унижение, мислите му били посветени само на делото, загубил съня си, вкл. и поради опасността да заплати сумата 700 000 лв., което обричало него и семейството му на доживотна задлъжнялост, чувствал се в безизходица, изпаднал в депресия от несигурността, бил изнервен и раздразнителен, целият му живот се променил, поради забраната да напуска страната не можел да посещава сестра си в Гърция и да вижда дъщеря си и внучето в Испания, както и да осъществява трудова активност зад граница. Шок представлявал за него и попадането му в място за лишаване от свобода, изолацията му била засилена от домашния 4 арест, през който бил лишен от доходи и доведен до ръба на отчаянието; лишил майка си, прекарала инсулт, и от дължимата синовна грижа; за да посещава зъболекар трябвало да сезира прокуратурата, което му причинявало допълнителни притеснения. Докато се намирал под домашен арест получил исхемичен мозъчен инсулт поради преживения стрес и бил хоспитализиран, била му определена 72 % трайно намалена работоспоспобност и поради прекарания инсулт. Съдът е бил сезиран с искане да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва върху сумата от

29.09.2021г. до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иска с възражения, че прокуратурата е повдигнала само едно обвинение, а правна квалификация по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е направена от първоинстанционния съд, който я е изменил при същите факти, поради което ПРБ може да носи отговорност само за едно обвинение и за периода до 24.02.2021г., когато е постановена оправдателната присъда по повдигнатото от прокуратурата обвинение, а след това до 29.09.2021г. не следва да носи отговорност, като продължителността на досъдебната фаза е била само около година, а съдилищата се произнасяли осъдителни присъди; възразил е, че делото е с фактическа и правна сложност поради усложнената престъпна дейност; възразил е още, че не е доказано, че ищецът е претърпял вреди в здравословен и професионален план, като не са представени изобщо доказателства за търпени неимуществени вреди в пряка причинна връзка с наказателното производство и от забраната да напуска пределите на страната, а за вредите от по-тежката мярка за неотклонение „домашен арест“ не следва да носи отговорност, както и за задържане под стража, тъй като ищецът сам се е поставил в положение да му бъде определена по-тежка мярка; възразил е и срещу размера на претендираното обезщетение с оглед твърдените за настъпили вреди и интензитета и продължителността на упражнената принуда срещу ищеца, както и с оглед икономическите условия в страната.

Спорът пред въззивния съд е пренесен за разрешаване на въпроса за вида и интензитета на търпените неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконното обвинение, съотв. относно дължимия размер на обезщетението за тези вреди над размера от 7 000 лв., на колкото според жалбоподателя възлиза справедливото обезщетение в случая.

5

За да се произнесе по посочения спорен въпрос и да приложи закона, уреждащ спорното право, въззивният съд взе предвид следните фактически положения по хода на наказателното производств о, преценени през призмата на оплакванията на жалбоподателя в рамките на проведената от него в срока за отговор на исковата молба защита по същество срещу иска, както и с оглед насрещните доводи в отговора на въззивната жалба:

Досъдебното производство срещу ищеца е било образувано с постановление от 22.05.2012г. на ОП - Кюстендил за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 НК – обсебване в особено големи размери. По ДП № 40/2012г. (ДП № 76/2012г.), с постановление от 28.02.2014г. на И. Т. И. е повдигнато обвинение по чл. 253. ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, пр.2, 3 и 4 вр. ал.1, пр.1 и пр. 2 вр. чл. 26. ал. 1 НК – за изпиране на пари в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като в постановлението е посочено, че през периода 06.08.2008 – 09.10.2009г. той е получил, държал, използвал и извършил финансови операции с имущество в особено големи размери – парични суми в размер на 745 970, 96 лв., за което към момента на получаването му е знаел, че е придобито чрез престъпления – злоупотреба с доверие по чл. 217, ал. 2 НК (уточнено в постановление за привличане на обвиняем от 27.09.2014г., че се касае за три престъпления по чл. 217, ал. 2 НК, извършени от П. Т., Т. Х. и И. Ш., действали като пълномощници съзнателно против законните интереси на представляваните от тях – положение, залегнало и в обвинителния акт), взета му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв., намалена с определение на съда до размера от 5 000 лв. Видно от мотивите към протоколно определение от 28.05.2014г. по ЧНД № 279/2014г., обвиняемият е успял да внесе само 2 000 лв. от гаранцията, поради което прокуратурата е поискала да му бъде наложена мярка за неоклонение „Задържане под стража“, като съдът е взел мярка за неотклонение „Домашен арест“. В постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.09.2014г. взетата мярка за неотклонение спрямо ищеца е „Домашен арест“. С протоколно определение от 04.11.2014г. по ВНЧД № 1005/2014г. САС, НО е изменил мярката за неотклонение на обвиняемия, като е отменил определение от 27.10.2024г. на КОС, - в „Парична гаранция“ в размер на 4 000 лв. С постановление от 06.03.2014г. на И. Т. И. като обвиняем му е наложена и „Забрана за напускане пределите на РБ“, отменена, след като е отменено определение от 26.04.2016г.