Решение № 445 от 09.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. П., 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500545 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №733/26.06.2022г., постановено по гр.д.№2716/2021г. по описа на РС- П. е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сключения между М. С. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.„Ц.“ №9, обл.П. и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к.“М. 3“, бул.„А.М.“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., Договор за потребителски кредит №721001 от 15.02.2019г.

Осъден е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к.“М. 3“, бул.„А.М.“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на М. С. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.„Ц.“ №9, обл.П., сумата от 300лв., за сторените от ищеца разноски по гр.дело №2716/2021г. по описа на РС- П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Осъден е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к.“М. 3“, бул. „А.М.“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на адв.Е. Г. И. от АК1 П., личен №**********, със съдебен адрес- гр.П., ул.„Х.К.“ №2, обл.П., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Фератум България“ ЕООД, представлявано от управителите си И.В.Д. и Д.В.Н., чрез процесуалния им представител юриск.Г. Г..

Твърди се в същата, че постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения.

Приема се на първо място, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е постановил обжалваното съдебно решение в обективно противоречие с разпоредбите на чл.12, чл.235 и чл.236, ал.2 от ГПК. Това е така, тъй като съдът е длъжен да обсъди в решението си всички правнорелевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора. Същевременно, съгласно правната доктрина и съдебната практика, за да обезпечи правилността на съдийското убеждение относно фактите, чл.12 от ГПК задължава съда да прецени всички доказателства по делото. Съдът е длъжен да прецени всички относими и допустими доказателства и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост). Не направи ли тази съвкупна преценка на всички доказателства, съдебният състав обективно ще наруши чл.12 от ГПК. А съгласно съдебната практика, стриктното приложение на чл.12 от ГПК, чл.236, ал. 2 от ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК е гаранция за постановяване на законосъобразно решение.

В този смисъл се цитира съдебна практика на ВКС.

С оглед на горното се визира, че правните изводи на съда, доколкото може да се приеме, че такива са налични, са немотивирани и напълно произволни, от което следва, че същите са и обективно неправилни. Това е и самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Във връзка с горното се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел в решението си, че договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд посочва в решението си, че „ако в ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство, то размерът му неминуемо би надхвърлил максимално 2 определения праг на ГПР от 50%. В случая се счита, че сумата, която е предмет на договора за гаранция, не следва да се включва в годишния процент на разходите по кредита, тъй като се касае за правоотношение с друга страна, различна от довереното ми дружество и избрана от ищеца.

Искането е да се постанови решение, с което се отмените изцяло Решение №733 от 26.06.2022г., постановено по гр.д.№2716/2021г. по описа на РС- П. и вместо това се отхвърли, като неоснователен и недоказан предявения иск от М. С. Б..

Моли се за присъждане в полза на Дружеството сторените по делото разноски пред първата и пред настоящата инстанция.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- М. С. Б., чрез пълномощника й адв.Е. И. от САК.

Твърди се в същия, че постановения съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен съгласно материалния и процесуалния закон и трайно установената съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК.

Приемат се за неоснователни възраженията изложени във въззивната жалба, като се излагат съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика.

Искането е за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, постановено съгласно материалния закон и процесуалния закон и трайно установената съдебна практика.

В съдебно заседание, жалбоподателят „Фератум България“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. За същият се явяват юриск.Георгиев и юриск.Е.. От последните се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени обжалваното решение, като се претендират разноски. Съображения в насока това искане се излагат подробно в представени в срок писмени бележки.

Ответникът по жалбата- М. С. Б., редовно призована, не се явява. От страна на процесуалния й представител- адв.И.- Мирчева е постъпило писмено становище, в което се иска да се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди обжалвания съдебен акт.

Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски.

3

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Пред първоинстанционният съд производството е образувано по повод на предявена искова молба от М. С. Б., срещу „Фератум България“ ЕООД, с правно основание на предявения иск по чл.26 от ЗЗД, във вр. с чл.143 от ЗЗП.

В същата е поискано, да бъде прогласена нищожността на договор №721001/15.02.2019г. като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Иска се, в случай, че не се уважи иска за прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит, в условията на евентуалност на този главен иск, да се прогласи нищожността на клаузата на чл.5 от същия, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща императивните разпоредби на чл.10, ал.2, на чл.10а, ал.4, на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК.

Твърди се в исковата молба, че на 15.02.2019г., ищцата е сключила с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД Договор 721001/15.02.2019г. по силата, на който са й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500лв., при лихвен процент- 11.99%, годишен процент на разходите- 49,05 %.

Сочи се, че по силата на чл.5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита, като кредитополучателката дължи заплащането на възнаграждение на дружеството- гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 150лв. за срока на действие на кредитния договор.

Твърди се, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва, за допълнителен пакет от услуги и за услугата финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия, тъй като договорът за кредит е нищожен, поради следните съображения: Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК.

Сочи се, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния 4 процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,05 %/. Във величината на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретният случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл.19, ал.1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема- 11.99 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.

Визира се, че съгласно чл.10. ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,05 %. ГПР се определя по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл.19, ал.1 и по силата на ал.2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл.10. ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК/.

Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по- силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи.

Сочи се, че съгласно императивните изисквания на горепосочените 5 норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР, таксата за осигуряване на поръчителство от Ferratum Bank в полза на кредитодателя.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Визира се, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Сочи се, че уговорената такса „гарант“- възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите- индикатор за общото оскъпяване на кредита- чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателката, за което тя дължи такса в общ размер на 150лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит- обстоятелство, което е било известно на „Фератум България” ЕООД, според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент- 0.1%, плюс 10%/, което означава, че 6 лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума.