Определение № 7769 от 24.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7769 гр. София, 24.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20251110141300 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ищеца, с която моли за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че на ответника не следва да се присъждат разноски за заповедното производство, а евентуално същите следва да бъдат намалени на 50лв.

Посочва и че присъденият адвокатски хонорар за исковото производство от 1682,90лв. се явява прекомерен и следва да бъде намален на 400лв.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага доводи за неоснователност на молбата.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като предвид че се иска изменение на разноските на насрещната страна, списъкът по чл. 80 ГПК не е процесуална предпоставка за допустимост на същата. Ето защо, молбата е допустима.

По същество:

С постановеното решение частично е уважен предявеният иск, като са присъдени разноски на всяка от страните. На ответника е присъдена пропорционална част от сторените разноски в размер от 1200лв. с ДДС за адв. възнаграждение за заповедното дело и пропроционална част от сторените разноски в размер от 1968лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за исковото производство, като общата сума възлиза на 2709,05лв.

Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът в заповедното производство има право на разноски за адв. възнаграждение, тъй като се извършва процесуално представителство, макар и не в типичните граници както в един исков процес. При съобразяване особеностите на това производство и липсата на необходимост от мотивиране на възражението, дължимото възнаграждение за подадено възражение следва да се определи според чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004г., а именно в размер на 200лв. От тази сума съразмерно на отхвърлената част от иска му се следват 171,03лв.

Възражението за прекомерност на присъденото адв. възнаграждение за исковото производство на ответника съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5, изр. последно ГПК, съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за 1 адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Предвид че на ищеца е определено адв. възнаграждение от 1637,20лв. без ДДС, то ответникът също има право поне в този размер. Адвокатското възнаграждение на ответника е в размер от 1640лв. без ДДС, като е заплатено и ДДС в размер от 20%. Ето защо, няма основание за намаляване възнаграждението за исковото производство.

С оглед изложеното, решението следва да бъде изменено, като присъдените разноски на ответника бъдат намалени от 2709,05лв. до 1853,93лв. В останалата част молбата е неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА на основание чл. 248 ГПК изменение на постановеното по делото Решение № 663/13.01.2026г. в частта за присъдените на ответника разноски, като НАМАЛЯВА същите от 2709,05лв. на 1853,93лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2