Решение № 66 от 21.01.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Кюстендил, 21.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520101825 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от С. Д. Г., ЕГН:

**********, адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, съдебен адрес: гр. К., ул. „Ц.“ №*, ет.*, чрез адв. П. против „М. М.“ ЕООД, ЕИК: 203468839, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Д.“ №**, представлявано от Р. Е. К.

В молбата се сочи, че страните били в трудовоправни отношения по силата на сключен трудов договор № 009 от 16.07.2015 год., като ищцата изпълнявала длъжността „инженер проектант“.

Със Заповед №1/01.06.2021 год. трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие.

След прекратяването на трудовия договор не било изплатено полагащото се обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2193,43 лв., за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, в което страните са били в трудовоправни отношения.

С оглед горното се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което бъде осъдено ответното дружество, да заплати на ищцата следните суми: 2 193, 43 лв., за неизползвания платен годишен отпуск – 20 работни дни за 2016 г., 20 работни дни за 2017 г., 20 работни дни за 2018 г., 20 работни дни за 2019 г., 20 работни дни за 2020 г. и 8 дни за 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и разноските за настоящото производство.

1

Претендират се и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор. В него заявява, че признава иска. Счита, че доколкото имали договаряне с ищцата сумата да й бъде изплатена разсрочено, не било дадено основание за завеждане на иска и поради това следвало разноските да се възложат върху ищцата.

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния си представител, като последният поддържа исковата претенция и прави изявление да бъде постановено решение при признание на иска.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от приложеното заверено копие от Трудов договор №009/16.07.2015 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, като Г. е назначена при ответника на длъжност инженер проектант и правоотношението е прекратено на 08.06.2021 г. със Заповед №001 на работодателя.

По делото е представено заверено копие от трудовата книжка на ищцата, епикриза, удостоверение за идентичност на имената, вписвания в лична амбулаторна карта, справки от НОИ за изплатени парични обезщетения и помощи, като от последните не се установява, ответникът да е изплатил претендираните от ищцата суми.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предмет на делото е претенция по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

Претенцията се признава от ответника, а ищецът желае съдът да постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК. В теорията се поддържа становище, че направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието вече обвързва съда и не може да бъде оттеглено, след като е направено (чл. 237, ал. 4 ГПК). Ето защо и с оглед заявеното признание съдът следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – спр.

2 чл. 237, ал. 2 от ГПК. В т. см. и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.

В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК.

Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.

Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК, поради което не излага подробни мотиви по посоченото по-горе решение.

Единствено ще се посочи, че е неоснователен доводът, че ответникът не е дал повод за завеждане на иск и следователно не бивало да му се възлагат в негова тежест разноските в производството. Сумите се претендират за вземания от преди няколко години, през които ответникът е бездействал – т.е. не е престирал и дори и да е съществувала някаква устна договорка между страните за плащане на задълженията, то с поведението си ответникът без съмнение е дал повод за завеждане на иска, поради което ответникът ще бъде осъден за разноски в настоящото производство.

Относно разноските и дължимите държавни такси:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 от ГПК и доколкото са изискани своевременно и е доказано плащането на разноски, то ответникът ще бъде осъден да плати на ищцата сума в размер на 710 лв., представляващо адвокатско възнаграждение.

На следващо място ответникът ще бъде осъден да плати държавна такса по сметка на Районен съд – Кюстендил в размер на 50 лв., с оглед обстоятелството, че ищецът по такива спорове е освободен от заплащане на държавна такса – аргумент от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По обжалваемостта:

Настоящото решение може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Водим от горните мотиви, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „М.М.“ ЕООД, ЕИК: 203468839, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Д.“ №**, представлявано от Р. Е. К. , да заплати на С.

Д. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, сума в размер на 2 193, 43 лв. /две хиляди сто деветдесет и три лева и 43 ст./, за неизползвания платен годишен отпуск – 20 работни дни за 2016 г., 20 работни дни за 2017 г., 20 работни дни за 2018 г. , 20 работни дни за 2019 г., 20 работни дни за 2020 г. и 8 дни за 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на завеждане на исковата молба – 06.10.2022 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА М. М.“ ЕООД, ЕИК: 203468839, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Д.“ №, представлявано от Р. Е. К. , да заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил сумата 50 лв. представляваща държавна такса по делото, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „М. М.“ ЕООД, ЕИК: 203468839, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Д.“ №**, представлявано от Р. Е. К. , да заплати на С.

Д. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, сума в размер на 710 /седемстотин и десет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4