Определение № 5661 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5661 гр. Варна, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

З. Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от З. Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502330 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива по частна жалба с вх. № 60706/07.07.2025г., уточнена с молба 67837/01.08.2025г., подадена от М. Д. Л. ЕГН **** с постоянен адрес гр.

Варна, жк „Възраждане“, бл. 62, вх. 3, ет. 5, ап. 62, против разпореждането № 20502/19.05.2025г. по гр.д. № 20253110106143 по описа за 2025г. на ВРС с което е уважена молбата за незабавно изпълнение и е издадена срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК в полза на заявителя З. М. М., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. "***" № 21, ет. 4, ап. 7 за сумата от 2270,69 лв., представляваща главница, дължима по Споразумение от 05.03.2021 г. с нотариална заверка на подписите, документ по см. на чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК, сумата от 1080,81 лв. - лихва за периода от 30.05.2021 г.- падежа на последната вноска до 14.05.2025 г., ведно със законната лихва от 14.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сторените в производството разноски в размер на 547,03 лв., от която 67,03 лв. заплатена държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Навеждат се оплаквания, че ВРС е издал заявената заповед по представеното споразумение, без да е представен самия договор за наем. Самото споразумение не е редовно от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. След като документът е нередовен от външна страна, то не е следвало да бъде издадена заповед. Не е достатъчно да бъде посочено, че задължението представлява неплатен наем. Следва да се съдържат данни за наетия имот, размера на месечния наем, срока на договора, кога е прекратен и т.н. Липсата на тези данни прави споразумението документално необосновано. Сочи практика на ВКС в тази връзка. Страната намира, че в споразумението не са индивидуализирани в достатъчна степен кредитора и вземането.

Споразумението не е надлежно оформено от нотариус по реда на Наредба № 32 на МП за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК. Несъобразени с претенцията са и присъдените в полза на молителя разноски.

Моли се да бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен издадения изпълнителен лист.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК писмен отговор от З. М. М. ЕГН **********, адрес 1 гр. Варна, ул. "***" № 21, ет. 4, ап. 7 не е постъпил.

Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима за разглеждане, като подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалванеразпореждането за незабавно изпълнение, на осн. чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Видно от представеното по ч.гр.д. № 6143/2025г. на ВРС споразумение от 05.03.2020г., сключено между страните по делото с нотариална заверка на подписите, те са се споразумели, че М. Д. Л. , в качеството си на наемател на имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***“, № 21 дължи на З. М. М. към 05.03.2020г. сумата от 2270.69лв. на разсрочено плащане, при следния погасителен план: да плати на 30.05.2020г. сумата от 200.00лв., а остатъка от 2070.69лв. се задължава да изплаща на равни месечни вноски от по 200.00лв., считано от 30.06.2020г.

С оглед посочения по-горе документ, настоящият състав намира, че е налице такъв, сред изброените в чл. 417 от ГПК-в предвидените в т. 3, предл. 2 от същата разпоредба, съдържащ в себе си задължение на длъжника за заплащане на парична сума.

Би следвало да бъде издадена заповед за изпълнение за главницата в размер на сумата от 2270.69лв. по реда на чл. 417 от ГПК.

Неоснователни са всички оплакванията на длъжника, наведени в частната жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение по отношение на дължимата главница.

Видно от мотивите на разпореждане № 20502/19.02.2025г. по гр.д. № 20253110106143 по описа за 2025г. на ВРС, с което е разпоредено уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е постановено незабавно изпълнение, същото е издадено въз основа на споразумение от 05.03.2020г., представено в оригинал, с нотариална заверка на страните. То се явява основание заявителя да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 417, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ГПК.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че не е достатъчно това, че е посочено, че задължението представлява неплатен наем, а следва да бъде представен договора за наем, да се съдържат данни за наетия имот, размера на месечния наем, срок на договора за наем, кога е прекратен и др. Това според страната прави представеното споразумение нередовен от външна страна документ, позовавайки се на съдебна практика.

Всички тези актове на ВКС са неотносими по конкретния спор, доколкото представените там документи са свързани с доказване на настъпила предсрочна изискуемост на кредити и извлечения от счетоводните книги на банките и извлечения от сметки, изискванията към които като такива по чл. 417 от ГПК са по-различни. Освен това процесното споразумение, противно на оплакванията на частния жалбоподател съдържа достатъчно данни, индивидуализиращи кредитора, длъжника, основанието за възникване на вземането, размер на главницата, оформено е от нотариуса според изискванията на закона. Останалите оплаквания не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по подадената частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Според разпоредбата на чл. 419, ал.

1 ГПК, подлежи на обжалване разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, т.е. обжалва се само това, че изпълнението е незабавно, а не самото изпълнение.

Да се обжалва незабавното изпълнение означава по същество длъжникът да твърди, че документът по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта, не е основание за незабавно изпълнение, като жалбата може да се основава единствено на съображения, които са извлечени от актовете по чл. 417 ГПК.

С оглед наведените оплаквания, но изложеното по-горе се налага извода, че документът-споразумение от 05.03.2020г. е редовен от външна страна.

В частта относно разпореждането за незабавна защита относно главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 2 изпълнение-14.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Основателни с оглед наведените в частната жалба оплаквания обаче са тези, касателно разпореждането за незабавно изпълнение в частта на присъдената мораторна лихва в размер на 1080.81лв. за периода от 30.05.2021г. до 14.04.2025г. Споразумението от 05.03.2021г. не съдържа уговорка за дължимостта на обезщетение за забава, а такова не се предполага, нито за периода на просрочие на съответните вземания, нито за дължимия размер, който не може да се приеме и за определяем.

Изхождайки от предвидената в чл. 419 от ГПК възможност, ведно с възражението по чл. 414 от ГПК, каквото е подадено в срок, да се обжалва от длъжниците и разпореждането за незабавно изпълнение, като възраженията които правят, да се извличат само въз основа на актовете по чл. 417 от ГПК, т.е. да са обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въззивният съд намира ч.жалба за основателна в частта относно лихвата за забава, както се приема и в т. 4а от ТР № 4/18.06.2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Доколкото подаването на частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК е свързано с отричане на изпълняемостта на претендираното в заповедното производство вземане, длъжникът има правен интерес да иска наред с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, и обезсилване на изпълнителния лист, удостоверяващ признатото в полза на кредитора право на принудително изпълнение.

Разпореждането за незабавно изпълнение следва да бъде отменено в частта относно мораторната лихва, като следва да бъде обезсилен и издадения изпълнителен лист в частта.

Разпореждането за незабавно изпълнение се отнася и до присъдените разноски в заповедното производство в размер на сумата от 547.03лв., от която 67.03лв. заплатена държавна такса и 480.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на настоящия спор следва да бъде потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение в частта за разноските в заповедното производство в размер на сумата от 525.41лв., от които 45.41лв. дължима и заплатена държавна такса и 480.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение, последното присъдено в пълния размер, доколкото все пак е издадена заповед за незабавно изпълнение и същото не е отменено. Следва да бъде отменено в частта за разноските, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за разликата над сумата от 525.41лв. до присъдената сума от 547.03лв., формирана като сбор от 67.03лв. заплатена държавна такса и 480.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение и обезсилен издадения изпълнителен лист и в тази част.

Няма искане за присъждане на разноски в полза на някоя от страните в настоящото производство. Съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 60706/07.07.2025г., уточнена с молба 67837/01.08.2025г., подадена от М. Д. Л. ЕГН **** от гр. Варна, жк „Възраждане“, бл.

62, вх. 3, ет. 5, ап. 62, против разпореждането № 20502/19.05.2025г. по гр.д. № 20253110106143 по описа за 2025г. на ВРС с което е уважена молбата за незабавно изпълнение и е издадена срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК в полза на заявителя З. М. М., ЕГН **********, адрес гр. Варна, 3 ул. "***" № 21, ет. 4, ап. 7 В ЧАСТТА за сумата от 2270,69 лв., представляваща главница, дължима по Споразумение от 05.03.2021 г. с нотариална заверка на подписите, документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК, ведно със законната лихва от 14.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА за сумата от 525.41лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски, на осн. чл. 419, ал. 1 от ГПК.

ОТМЕНЯ разпореждането за незабавно изпълнение № 20502/19.05.2025г., по което е издадена заповед № 2863/19.05.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 20253110106143 по описа за 2025г. на ВРС в полза на З. М. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“, № 21, ет. 4, ап. 7 срещу М. Д. Л. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Възраждане“, бл. 62, вх. 3, ет. 5, ап. 62, В ЧАСТТА за сумата от 1080.81лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 2270.69лв. за периода от 30.05.2021г. до 14.05.2025г. и в ЧАСТТА за разноските в заповедното производство за разликата над 525.41лв. до присъдените 547.03л в . , като ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист в същите тези части, на осн. чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4