Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 25 от 16.12.2022, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Наказателно от частен характер дело 277/2021
Вид
Присъда № 25
Подписан
16.12.2022
Състав
Димитър Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

МОТИВИ на присъда № 25/16.12.2022 г. по НЧХД № 277/2021 г. по описа на РС – Поморие

Производството е образувано по изпратено по подсъдност НЧХД № 4749/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, образувано по тъжба от П. Б. Д. /Д./, с адрес в Г., със съдебен адресат адв.В.П., против ИЛК. Г. Д. от гр.Поморие.

Съгласно фактическите признаци на деянието, описано в тъжбата /Решение № 16/14.03.2001 г. на ВКС по д. № 697/2000 г., II н. о. и Решение № 472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о./, повдигнатото със същата обвинение е за това, че на 04.09.2020 г., в гр.К., Г., подсъдимия противозаконно присвоил движима вещ, която владеел – лек автомобил „ФФ“ с рама № *********, синьо-зелен на цвят, година на производството 2018 г., на стойност 16 000 лв., същата вещ съпружеска имуществена общност, принадлежаща общо на ИЛК. Г. Д. и на частната тъжителка П.Б. Д. – престъпление чл. 206, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

От съда се иска да приеме за установено наличието на горепосоченото престъпление, да наложи на подсъдимия наказание за същото, както и да го осъди да заплати на частната тъжителка обезщетение в размер 8 163 лв., за нанесените й с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 10.09.2020 г., до окончателното ѝ заплащане, както и разноските по делото.

С разпореждане на съда № 337/02.12.2021 г., е даден ход на тъжбата, приет е за разглеждане предявения от частната тъжителка граждански иск и същата е конституирана в качеството на граждански ищец в производството.

В съдебно заседание частната тъжителка, чрез редовно упълномощения си повереник адв.В.П., поддържа тъжбата и предявения граждански иск.

Подсъдимият и редовно упълномощеният от него защитник адв.С. К., оспорват изложеното в тъжбата. Пледират за постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне на предявените граждански искове.

След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.

Установява от представения към тъжбата препис от дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издаден на 20.08.2020 г., от община Поморие, че на 26.07.2016 г., в Г., частната тъжителка П. Б. Д. /Д./ и подсъдимият ИЛК. Г. Д. са сключили граждански брак, за което е съставен акт за брак № 62/13.07.2021 г., на общ.Поморие.

Видно от приложеното към материалите по досъдебно производство вх. № 5186/2021 г., и пор. № 66/2021 г., на РП – Бургас, ТО – Поморие / ДП № 103/2021 г., на РУ – Велинград, вх.

№ 156/2021 г. на РП – Пазарджик/, приети като доказателства с протоколно определение на съда от 20.05.2022 г., известие за данък на превозно средство от 15.09.2020 г., на Митница – К., адресирано до подсъдимия ИЛК. Г. Д., към 01.09.2020 г., последният е бил собственик на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил с идентификационен № /рама №/ *********, дата на първа регистрация 23.05.2018 г., с № K IP7773.

По делото е представен препис от договор за покупко-продажба, датиран от 04.09.2020 г., съгласно който на посочената дата в гр.К., Г., подсъдимият ИЛК. Г. Д. е продал на Георги Д., с адрес гр.Поморие, ул. ..., процесното МПС, същото марка „Форд“, модел „...“, за сумата от 500 евро.

Установява се от материалите по ДП вх. № 5186/2021 г., и пор. № 66/2021 г., на РП – Бургас, 1

ТО – Поморие, че купувачът Георги Д. е баща на продавача и подсъдим ИЛК. Г. Д., както и че към датата на продажбата превозното средство е било във владението на подсъдимия продавач.

Съгласно приетото от съда като доказателства заключение на вещото лице Щ. К. Н. по извършената съдебно-почеркова експертиза, подписът за продавач в договора от 04.09.2020 г., е изпълнен от подсъдимия ИЛК. Г. Д..

Въз основа на заявление № 200769032887/10.09.2020 г., подадено от купувача Г.К. Д., препис от което е приложен по делото, процесно МПС било регистрирано в РБългария с рег.

№ ....

Към заявлението е приложен горепосочения договор от 04.09.2020 г., въз основа на който заявителят се легитимирал като собственик на превозното средство и декларирал посоченото обстоятелство в декларация Приложение № 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Установява се от приетото като доказателство заключение на вещото лице Б. Н. Т. по извършената съдебно-оценъчна експертиза, че към м.септември на 2020 г., средната пазарна стойност на процесното МПС е била 16 000 лв.

Безспорно се установява от представения препис от решение № 260027/05.01.2021 г., по гр.дело № 12020/2020 г. на СГС, че към датата на продажбата на превозното средство, респ. към датата на регистрацията му в страната, отношенията между страните и съпрузи са били изключително влошени, поради твърдения за осъществено от подсъдимия спрямо частната тъжителка домашно насилие и спорове относно упражняване на родителските право по отношение на детето на страните К. И.Д. и местоживеенето му, като на 02.09.2020 г., Районен съд – К. постановил привременни мерки по дело за развод, инициирано от частната тъжителка и определил местоживеене на детето при майката.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от горепосочените от съда доказателства, установени от писмените доказателствени средства – дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, материалите по ДП вх. № 5186/2021 г., и пор.

№ 66/2021 г., на РП – Бургас, ТО – Поморие, в това число известие за данък на превозно средство от 15.09.2020 г., на Митница – К., договор за покупко-продажба от 04.09.2020 г., заявление № 200769032887/10.09.2020 г., декларация Приложение № 2 от Наредба № I45/24.03.2000 г., както и от заключенията на вещите лица.

Въз основа на така установените факти и закона съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.206, ал.2, предл.първо, вр. с ал.1 от НК, който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване, като такова има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

Частната тъжителка П. Б. Д. /Д./ и ИЛК. Г. Д. са съпрузи от 26.07.2016 г.

Процесното МПС – лек автомобил с идентификационен № /рама №/ *********, е с дата на първа регистрация 23.05.2018 г., като към 01.09.2020 г., същото е било регистрирано в Г. като собственост на подсъдимия, поради което е безспорно, че същото е придобито по време на брака между страните.

Съгласно чл. 21, ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, поради което горепосоченото превозно средство представлява вещ съпружеска имуществена общност, принадлежаща общо на подсъдимия и на частната тъжителка.

На 04.09.2020 г., в гр.К., Г., подсъдимият присвоил намиращото се в режим на СИО МПС, което владеел, като еднолично го продал на баща си Г.К. Д., с което е осъществил от 2 обективна страна престъпния състав на чл.206, ал.2, вр.с ал.1 от НК.

Вещта е присвоена, тъй като е била предмет на възмездна разпоредителна сделка – продажба, като присвояването е противозаконно, тъй като по силата на чл.24, ал.3 от СК, разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.

Присвоената вещ е чужда, тъй като същата не е лична собственост на подсъдимия, а е вещ в режим на СИО, като такава принадлежаща общо на подсъдимия и частната тъжителка, а съгласно чл.206, ал.2, предл.първо НК, обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

Действително СИО е особено, бездялово, неделимо съпритежание (в различие от обикновената съсобственост) и тъй като съпрузите нямат настоящи дялове, респ. обособени лични части, не може да се говори за дял или част на единия съпруг, докато общността не бъде прекратена / Решение № 180/16.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 434/2015 г., II н. о., НК/, поради което подсъдимият не е присвоил идеална част от вещта, а цялата такава, като според настоящия съдебен състав разпоредбата на чл.206, ал.2, предл.първо НК, защитава всяка съсобственост, в това число СИО, като особен вид бездялова съсобственост.

Следва да се има предвид, че при сделка на разпореждане с движима вещ в режим на СИО, извършена от единия съпруг, когато третото лице придобиващо правото е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг, както и при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на чл.24, ал.5, вр.с ал.4 от СК, сделката е изцяло недействителна по отношение на неучастващия съпруг, като защитата по реда на ГПК, не изключва наказателната отговорност за деянието.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината „пряк умисъл“, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от същото и е искал тяхното настъпване.

Към момента, в който се е разпоредил с вещта, подсъдимият е съзнавал, че същата е придобита по време на брака му с частната тъжителка, като такава е в режим на СИО, че за разпореждането с вещта е необходимо съгласието на съпругата му, че с едноличното разпореждане с вещта ще надвиши предоставените му по силата на закона права и така ще увреди умишлено правата на частната тъжителка и е искал настъпването на посочените обществено опасни последици.

При така приетите правни изводи, съдът съобрази, че съгласно приложените по делото разписка за паричен превод от 23.08.2022 г. и нареждане за превод от 24.08.2022 г., подсъдимият е заплатил на частната тъжителка сума в общ размер 8 163.77 лв., с което до приключване на съдебното следствие на 16.12.2022 г., присвоеното имущество е било заместено с неговата равностойност, поради което призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление 206, ал.6, т.1, вр.с ал.2, предл.първо, вр. с ал.1 от НК, за което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години.

Присвоена по смисъла на чл.206 НК е цялата вещ, но тъй като деянието е по чл.206, ал.2 НК, на заместване подлежи частта, която частната тъжителка би получила при прекратяване на СИО, а именно ½ част от имуществото.

Съдът взе предвид, че деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, не е причинено увреждане, което да съставлява тежка телесна повреда, както не е причинена смърт, не са налице доказателства деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, не са налице множество престъпления, а престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, поради което и предвид размера на наказанието, предвидено за престъплението, прие че са налице предпоставките за освобождаване на 3 подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК с налагане на същия на административно наказание „Глоба” в размер от 1 000 лв. до 5 000 лв.

За да определи размера на административното наказание, съгласно чл.54 и сл. Н,К съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Подсъдимият има добро процесуално поведение, към момента на извършването на деянието и до приключване на производството не са установени други негови противообществени прояви, ето защо съдът прие, че е налице значителен превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, поради което определи наказанието в размер на минимума предвиден в закона – 1 000 лв.

По предявения от частната тъжителка граждански иск за обезщетяване на причинените й с престъплението имуществени вреди, съдът съобрази горепосочените плащания, извършени от подсъдимия /чл.88, ал.1 НПК, вр.с чл.235, ал.3 ГПК/, поради което прие, че исковата претенция за главницата от 8 163.77 лв., е установена по основание /чл.45 ЗЗД/ и до размера от 8 000 лв., установен от заключението по съдебно-оценъчната експертиза, но е погасена чрез плащане, направено в хода на процеса, поради което искът е неоснователен и като такъв съдът го отхвърли изцяло.

Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което обезщетение за забава се дължи от датата на деликта, но акцесорната претенция в случая е предявена с начална дата 10.09.2020 г.