Решение № 4658 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4658 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110118846 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

11.03.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 18846/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Т. А. П., К. П., Е. П., К. П. и Д. П., като се твърди, че ответниците като наследници на ПНГ били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ***************, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 256,49 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 57,13 лева за периода от 15.08.2021 г. до 31.01.2024 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 17,28 лева за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., а освен това поради изпадането в забава се 1 дължала и мораторна лихва в размер на 4,47 лева за периода от 18.03.2021 г. до 31.01.2024 г.

Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължа претендираните суми в условията на разделна отговорност при следните квоти: ½ за Т. А. П. и по ¼ за К. П., Е. П., К. П. и Д. П., както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от всички ответници Е. П., К. П., К. П., Д. П. и Т. П., с идентични твърдения и доводи. Оспорват предявените искове като неоснователни, а претенцията за главница за дялово разпределение и като недопустима. Оспорват през исковия период ответниците да са били собственици или вещни ползватели на процесния недвижим имот, като излагат доводи, че липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Поддържат, че не са били потребители на топлинна енергия, поради което между страните съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Навеждат доводи, че за преценката с кого ищцовото дружество е в облигационни отношения по договор за доставка на топлинна енегия до процесния имот през исковия период, било меродавно с кое лице последно по време бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. Излагат съображения по отношение дължимостта на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, тъй като в случая била приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, т.е. длъжникът изпадал в забава след покана, а такава в случая липсвала. В тази връзка излагат доводи, че клаузата на чл. 33, ал. 4 от общите условия, съгласно която продавачът начислявал мораторна лихва само за задължения по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общата фактура за тези периоди било настъпило след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Инвокират доводи, че предвид изложените в исковата молба твърдения, че услугата за дялово разпределение е била предоставена от третото лицепомагач и липсата на твърдения, че това вземане е прехвърлено на ищеца, то последният не бил процесуално легитимиран да предявеи иск за главницата за дялово разпределение, като същият не бил и материално легитимиран да получи стойността на същата. Твърдят, че не са дължала мораторна лихва върху главницата за дялово разпределние, тъй като не били изпаднали в забава, доколкото в общите условия липсвало срок за плащане на това задължение, поради което длъжникът изпадал в забава след покана, а такава в случая също липсвала. Релевират възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания, като поддържат, че същите представляват периодични вземания и се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност. Искат отхвърляне на исковете, като претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е 2 задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3) че ПНГ бил собственик на имота, както и че ответниците са негови наследници по закон и са приели наследството.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представено е писмо от Столична община изх. № ОИ-30-133-16.05.2013 г., като се 3 установява, че по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. ************* не са налице данни, че жилището е било общинска собственост. В същия смисъл е и приетото по делото писмо от Столична община с вх. № 409371/15.12.2025 г.

С писмо от Столична община с вх. № 29724/30.01.2026 г. е приет по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 169/20.06.1979 г., като се изяснява, че недвижим имот, находящ се в гр. ************* е придобит в собственост от ЙСА.

От писмо от Столична община с вх. № 41967/10.02.2026 г. се установява, че процесният имот не деклариран за данъчни цели и за същият не са заплащани данъци.

Приложено е удостоверение за наследници на А. А.ов П., като се установява, че същият е починал на 29.10.2024 г. и е оставил за наследници по закон Е. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), К. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Д. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и К. П. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).

Съдът при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че ищецът не е установил пълно и главно наличието на първата материална предпоставка, а именно наличието на валидно облигационно отношение. Не се установява ответниците, респ. техни наследодатели изобщо да са собственици, вещни ползватели или да са сключили индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се изясни, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции или доказателствени факти.

Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК.