Определение № 174 от 02.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Варна, 02.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Ст. Сапунджиева

Членове:

Румяна Панталеева

Росица Ант. Тончева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600232 по описа за 2026 година След като проведе тайно съвещание, на което обсъди доводите в частната жалба, становищата на страните в съдебно заседание и материалите по делото, съдът прие за установено следното:

С обжалваното определение от 25.06.2026г. по ЧНД №372/2026г. състав на Шуменски окръжен съд е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Е. П. К.-обвиняемо лице по ДП №121/2026г. по описа на ОДМВР-Шумен.

На база на собствена оценка на данните по делото, въззивния съд се солидаризира с извода на контролираната инстанция за наличие на обосновано подозрение К. да е съпричастна към наказуемите с лишаване от свобода престъпления по чл.116,ал.1,т.5 и т.6а вр. чл.115 от НК и по чл.131,ал.1,т.5а вр. чл.130,ал.2 от НК, за които на 22.06.2026г. е била привлечена към наказателна отговорност. В тази насока и на този етап от разследването са налице достатъчно данни, изводими от събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите: И.А.-пострадал, И.К., Ф.Х., В.М., С.М., Б.Н., Д. Д., И.В. и С.С.-последните трима полицейски служители, които кореспондират с Протокол за освидетелстване, Съдебно медицинска консултация по писмени данни, видно от която установените травматични увреждания на пострадалия могат да бъдат получени по начин, съобщен от последния, а от морфологичните им особености към момента на освидетелстването- и в сочените от него времеви периоди и Експертна психиатрична справка за обвиняемото лице.

На този етап съдът няма правомощия да се произнася нито по квалификацията, нито по субективната страна на деянието, поради което възраженията на защитата в тази насока не следва да се обсъждат.

1

Обоснован е изводът на първата инстанция и за наличие на реална опасност обвиняемата да извърши престъпление.

На първо място сме изправени пред законовата презумпция по чл.63,ал.1,т.3 от НПК, т.к. за обвинението по чл.116 от НК, за което е привлечена обвиняемата законът предвижда наказание над 10г. лишаване от свобода. Тази презумпция не се оборва от събраните по делото доказателства.

Коментираната опасност се извлича от агресивното поведение на обвиняемата по отношение на нейния съпруг, изводимо от събраните гласни доказателства, които в своята съвкупност сочат за една противоправна деятелност с висока степен на обществена опасност.

Правилно първоинстанционния съд не е отчел опасност от укриване.

При определяне вида на мярката за неотклонение съдът съобрази следното:

Мярката за неотклонение "Задържане под стража" в хода на ДП, представлява изключителна мярка по смисъла на чл.5 от ЕКПЧ. В редица свои решения ЕСПЧ е определил задължения за преценка от страна на националните органи на пропорционалността на мярката за неотклонение с предвидената от законодателя цел, като се допусне налагане на най-тежката и изключителна мярка за неотклонение "Задържане под стража" само ако тази цел не може да бъде изпълнена с други средства. В конкретния случай, съдът намира, че целите визирани в чл.57 от НПК могат да бъдат изпълнени и с друга мярка за неотклонение.

Наред с изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че е налице важна социална причина- необходимостта от родителска грижа към рождено дете на ниска възраст, която следва да се обсъди внимателно, респ. определяне на мярка за неотклонение „домашен арест“. Действително, по делото са налице данни, че майката на обвиняемата към момента реално полага грижи за детето. В съдебно заседание бяха представени писмени доказателства от които е видно, че двамата родители на обвиняемата страдат от тежки хронични заболявания, които правят трудно полагането на грижи и за едно дете на седем годишна възраст, което има своите специфични потребности. На следващо място, съдът съобрази и обстоятелството, че пострадалия към настоящия момент е починал, което обосновава необходимост от засилени грижи по отношение на детето, включително и психологични, какви на този етап било могла да предостави единствено майката на детето, обвиняема по настоящото производство. Като допълнителен аргумент в тази насока са наличните данни, че детето до този момент е живяло единствено при двамата си родители.

Съобразявайки изложеното, съдът намира , че на този етап от развитието на процеса, реализирането на целите по чл.57 от НПК е възможно и с изолация, макар и в домашни условия и с оглед принципа на "разумната достатъчност". Домашният арест съответства на най-тежката мярка за неотклонение по ограничаване правата на придвижване и останалите лични свободи на задържаното лице, като при нея би била налице възможност за напълно ефективно провеждане на разследването, като обвиняемата би била 2 на разположение на разследващите органи във всеки един момент, като в същото време полага грижи за своето своето здраве и малолетното си дете.

Мярката следва да бъде изпълнена на постоянния адрес на обвиняемата, който е и домът на нейните родители: гр.С.,ж.к. В., бл.***,вх.“*“,ет.*, ап.***.

По изложените съображения жалбата срещу проверяваното определение се преценява като основателна, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 25.06.2026г. по ЧНД№372, по описа за 2026г. на Окръжен съд Шумен, с което по отношение на Е. П. К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП №121/2026г. по описа на ОДМВР Шумен и

ВЗЕМА по отношение на Е. П. К. обвиняемо лице по ДП №121/2026г. по описа на ОДМВР Шумен мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“, който следва да се изпълнява на адрес: гр.С.,ж.к. В., бл.***,вх.“*“,ет.*, ап.***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3