Решение № 288 от 19.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Добрич, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20243230201130 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „...” ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „... №...., представлявано от Ч. М. А., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 19-001386 от 15.07.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище С., с което на жалбоподателя, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1, б. Б от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекс на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен 1 срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 15.04.2024 г., в 14:00 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище с. – свидетелите М. С. Д. и М. Д. Г., извършили проверка на „Хоум Про“ .... със седалище в гр. Д.. Обект на проверката бил строителен обект – многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. в., жк. „..........

В хода на проверката от представената документация се установило, че между търговското дружество и лицето М. И. М., ЕГН: **********, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ е сключен Трудов договор № 30/02.05.2017 г. за изпълнение на длъжността „.........“ с код по НКПД 93130001.

В законоустановения срок е било изпратено Уведомление за сключения трудов договор, заверено със Справка за приети и отхвърлени уведомления с вх. № 303901700725048/02.05.2017 г., издадена от ТД на НАП.

С допълнително споразумение от 01.01.2024 г. страните са постигнали съгласие за изменение на трудовото правоотношение, като е договорено преназначаване на длъжност „...“ с код по НКПД 71142003, считано от 01.01.2024 г.

Проверяващите извършили справка в регистърната система на НАП за действащи трудови договори и изпратени уведомления за лицето М. И. М., ЕГН **********, от която се констатирало, че работодателят не е изпратил в изискуемия 3- дневен срок, считано от момента на промяната на длъжността 01.01.2024 г., от „....“ с код по НКПД 93130001 на длъжност „...“ с код по НКПД 71142003, уведомление до ТД на НАП, при условията и по реда на Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.

62, ал. 5 от Кодекс на труда.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2415328 от 08.05.2024 г.

С оглед установеното в хода на проверката св. М. Г. образувала административно-наказателното производство против „...“ ..., като на 29.05.2024 г. в отсъствие на представител на жалбоподателя, в присъствието на св. Г. и св. Р. И. Ж., съставила АУАН № 19-001386, в който е посочено, че „...“ ... в качеството си на работодател, не е изпратил в изискуемия 3- дневен срок, считано от момента на промяната на длъжността 01.01.2024 г., от „...“ с код по НКПД 93130001 на длъжност „...“ с код по НКПД 71142003, уведомление до ТД на НАП, при условията и по реда на Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекс на труда, като квалифицирала описаното като нарушение по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1, б. Б от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекс на труда.

2

АУАН бил съставен в отсъствие на представител на дружествотонарушител. По делото са били приобщени две покани до управителя на въззивното дружество, изпратени по пощата с уведомление да се яви в Дирекция „ИТ“ С. за съставяне на АУАН. Поканите били върнати от пощенския оператор с отметка, че не са били потърсени.

В АУАН било отбелязано, че същият бил връчен на нарушителя по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ на дата 20.06.2024 г.

На 15.07.2024 г., административно-наказващият орган, приемайки описаната в АУАН фактическа обстановка, издал атакуваното НП № 19001386, описал, че „...“ ... е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1, б. Б от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекс на труда и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ от му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

В процесния случай административно-наказателното производство е започнало с Акт за установяване на административно нарушение № 19-001386 от 29.05.2024 г., съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди.

От приложените по делото доказателства, както и от показанията на актосъставителя Д., св. Г. и св. Ж. се установява, че дружеството-нарушител не е било поканено да се яви чрез свои представляващ за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Действително, по делото са налице две покани до управителя на дружеството, изпратени по пощата с уведомление да се яви в Дирекция „ИТ“ С. за съставяне на АУАН, но същите са се върнали с отметка, че не са били потърсени.

Съдът обаче намира, че в случая не са били налице предпоставките за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Това е така, доколкото видно от приложените по делото Покани, същите не са били адресирани до дружеството, а до неговия управител Ч. М. А., като изписаният адрес е неточен – ул. „...“ № ...вместо бул. „...“ № ...

С оглед изложеното, АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, при липса на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, което нарушение, според настоящия съдебен състав е съществено и се отразява на правото на защита, респективно – опорочава наказателното постановление в степен влечаща отмяната му.

Както вече бе посочено, дружеството не е било поканено да се яви за 3 съставяне на АУАН, като същият е съставен на 29.05.2024 г. в отсъствие на представител на дружеството-нарушител, без да е налице надлежно изпратена покана за явяването на тази дата.

Процесуалните правила при съставяне на АУАН са формални и тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Само стриктното съблюдаване на процесуалните правила е гаранция за надлежното упражняване на правото на защита, която гаранция законодателят е счел за нужно да обезпечи, посредством въвеждането на императивни правила.

Още повече, че АУАН не е бил връчен по надлежния ред.

В АУАН е посочено, че същият бил връчен по реда на чл. 416, ал. 3 от Кодекс на труда, съгласно която разпоредба актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.

Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота - връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки - невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление.

В случая по административно-наказателното производство са приложени съпроводително писмо, известие за доставяне и съобщение (л. 4446), видно от които писмото отново е адресирано не до дружеството, а до неговия управител на сгрешения адрес с отметка „непотърсено“.

В случая липсват данни за безспорно установена невъзможност за лично връчване на АУАН на представител на нарушителя, за да се премине към приложение на процедурата по чл. 416, ал. 3 от Кодекс на труда, което в крайна сметка води до допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си.

Отделно от горното, в нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН – 4 за АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – относно наказателното постановление, в същите две не е посочено място на извършване на нарушението.

Следва да се посочи, че доколкото нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ се осъществява чрез бездействие – неподаване уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, то нарушението е извършено там, къде е следвало да бъде сторено дължимото действие – седалището на съответната териториална дирекция на ТД на НАП.

Коя е същата обаче в АУАН и наказателното постановление не е посочено.

В настоящия случай последното нарушение на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съвсем не би могло да бъда счетено за формално или малозначително, каквото би било например, ако от текста на АУАН и наказателното постановление ставаше ясно коя е съответната териториална дирекция на ТД на НАП, но последната не е изрично посочена текстово.

В конкретния казус обаче подобно заключение не би могло да се изведе непосредствено от мотивната част на АУАН и наказателното постановление, а е необходимо тълкуване, включително преценка дали се касае за съответната териториална дирекция на ТД на НАП по местонахождение на обекта, или тази по седалището на дружеството, които в случая не съвпадат.

Последното е недопустимо, като актосъставителят и административнонаказващият орган е следвало да посочат мястото, на което са счели, че е извършено нарушението, а не последното да бъде извеждано по тълкувателен път.

Именно липсата на точното посочване е довело и до депозиране на жалбата пред РС в., след което с Разпореждане производството по делото е било прекратено и изпратено в Районен съд Д. по подсъдност след извеждане по тълкувател път на евентуалното място на извършване на нарушението, описано в НП.

Така описаните нарушения при осъществяване процедурата по съставените АУАН и съответно – издаване въз основа на последния на обжалваното наказателно постановление, следва да се преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото лишават лицето, сочено като нарушител, от правото му да се запознае с повдигнато срещу него административно-наказателно обвинение и съответно – да организира защитата си. Последните съществени процесуални нарушения мотивират отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.