Решение № 1070 от 11.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Сливен, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20242230103704 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на потребителски кредит и договор за поръчителство.

В исковата молба се твърди, че на 28.06.2023 г. ищцата е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4836973, по силата на който й е била предоставена в заем сума в размер на 1750 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 35 % и годишен процент на разходите - 41,72 %, със срок на договора - 22 седмици, платим на 11 равни двуседмични вноски. Общата сума за връщане с предвидената договорна лихва била в размер 1894,53 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора, заемодателят бил длъжен в тридневен срок, считано от датата на сключване на договора за паричен заем, да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: Две физически лица — Поръчители, Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата с посредничеството на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищцата сключила Договор за предоставяне на гаранция № 4836973/28.06.2023 г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

1

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция, ищцата дължала възнаграждение на ГАРАНТА в размер на 723,47 лв., платимо разсрочено на падежните дати на вноските по паричния заем.

На ищцата бил предаден погасителен план, в който била включена вноската на гаранта към дължимата месечна вноска.

Твърди се, че сключените Договор за паричен заем № 4836973/28.06.2023 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4836973/28.06.2023 г. са нищожни, като се излагат аргументи в тази насока.

Твърди се, че процесният договор за паричен заем е нищожен на осн. чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК и посоченият ГПР в договора не отговаря на реално приложения. В ГПР по договора е включена единствено възнаградителната лихва, като реално приложения е различен от посочения в договора за креди, тъй като не е включено в ГПР възнаграждението за ГАРАНТ към “Файненшъл България” ЕООД в размер на 723,47 лв.

Твърди се, че поради нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник по Договора за предоставяне на гаранция. Договорът за предоставяне на гаранция е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Доколкото Договорът за кредит е нищожен, то договора за предоставяне на лишен от правно основание, евентуално предмет, поради което също е нищожен.

Предвид изложеното се моли съда, да прогласи спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД нищожността на Договор за паричен заем № 4836973/28.06.2023г. като противоречащ на императивни изисквания на Закона за потребителския кредит, както и да прогласи спрямо „Файненшъл България“ ЕООД нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4836973/28.06.2023г., поради липса на основание, евентуално нищожен предмет.

В случай, че ответниците оспорват, че в посочения ГПР от 41,72 % не е предвиден разхода за възнаграждението за гарант, се моли да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставени в исковата молба въпроси.

В предоставения едномесечен срок, отговор от ответните дружества не е постъпил и не е изразено становище.

Указано е на ищеца, че следва да докаже твърдяните основания за нищожност на сключените договори за паричен заем и поръчителство.

Указано е на страните, че всяка една от тях следва да докаже своите твърдения и възражения.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Изи Асет Мениджмънт АД не е постъпил.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Файненшъл България ЕООД не е постъпил.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, 2 подадено от адвокат пълномощника му се моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД, редовно призовано, представител не се явява.

В съдебно заседание ответното дружество Файненшъл България ЕООД, редовно призовано, представител не се явява.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем от 28.06.2023 г. сключен между Изи Асет Мениджмънт АД, като кредитор и Ж. Д. С., като кредитополучател, страните са се 7уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от 150 лева, а Ж. Д. С. да върне сумата за срок до 29.11.2023г. на 11 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 172.23лв, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%, като сумата по договора за кредит е в размер на 1894.53лв, а годишния процент на разходите по кредита е 41.72 %. В чл. 4 от Договора е предвидено, че заемателя се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора Изи Асет Мениджмънт АД договор за предоставяне на поръчителство с две физически лица поръчители с осигурителен доход над 1000лв, банкова гаранция с бенефициер заемодателя или определено от заемодателя дружество-поръчител, което да предостави гаранционни сделки.

На 28.06.2023 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция между Файненшъл България ЕООД, като поръчител, и Ж. Д. С., като потребител.По силата на сключения договор за предоставяне на гаранция, Файненшъл България ЕООД се е задължило да поръчителства на потребителя по договор за паричен заем от 28.06.2023 г., сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и Ж. Д. С. за сумата от 1750лв.С договора за поръчителство в чл.3 е предвидено, че потребителя дължи възнаграждение на гаранта в на 65.77лв на месечни вноски дължими на падежите на погасителните вноски, като общо дължимата сума по договора за предоставяне на гаранция е 723.47лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем от 28.06.2023 г., по силата на който ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД му е предоставило сумата от 1750 лв.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от 17.01.2023 г. е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 41.72%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури гарант на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200% .Това е в нарушение на императивната норма 3 на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за паричен заем от 28.06.2023 г. е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че Договора за предоставяне на гаранция е изрично обвързан с договора за паричен заем, тъй като изрично е предвидено определено от заемодателя дружество-гарант, което да предостави гаранционни сделки. Заблуждаваща практика е в договора за предоставяне на паричен заем да са посочени погасителни вноски в един размер, а впоследствие с вноската по договора за предоставяне на гаранция погасителната вноска да се увеличава и пълният й размер да е посочен само в погасителния план. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за паричен заем от 28.06..2023 г. е основателен и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за предоставяне на гаранция с ответното дружество Файненшъл България ЕООД на 28.06..2023 г., по силата, на който ответното дружество Файненшъл България ЕООД му е предоставило гаранция по договор за паричен заем от 28.06..2023 г.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от 24.07.2020 г. е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 41.72%.. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури банкова гаранция или поръчителството на одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен, а съответно е недействителен и договора за предоставяне на гаранция и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, както и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Договора за предоставяне на поръчителство е изрично обвързан с договора за паричен заем, тъй като изрично е предвидено определено от заемодателя дружество-гарант, което да предостави гаранционни сделки. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на гаранция от 41.72%. е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 489лв и държавна такса в размер на 78.58лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат 4 присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400лв и държавна такса в размер на 50лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Изи асет мениджмънт” АД,с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж.

Неру” № 28, Силвър център, етаж ІІ, офис 40-46 и Ж. Д. С., ЕГН **********, от гр.Сливен, кв.Българка №18, ет.3,ап.11, че сключеният договор за паричен заем №4836973 от 28.06..2023 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Файненшъл България ЕООД ” АД,с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.

”Дж. Неру” № 28, Силвър център, етаж ІІ, офис 40-46 и Ж. Д. С., ЕГН **********, от гр.Сливен, кв.Българка №18, ет.3,ап.11, че сключеният договор за предоставяне на гаранция от 28.06..2023 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт” АД,с БУЛСТАТ 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж. Неру” № 28, АТЦ – Силвър център, етаж ІІ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 489лв и държавна такса в размер на 54.12лв.

ОСЪЖДА „Файненшъл България ЕООД ” АД,с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж. Неру” № 28, Силвър център, етаж ІІ, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400лв и държавна такса в размер на 78.58лв.