Решение № 20085 от 07.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2588/2024
- Вид
- Решение № 20085
- Подписан
- 07.11.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 10, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 8, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 20085 гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110102588 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
831609046, доуточнена с молба с вх. № 87009/15.03.2024 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу В. Д. Ч., с ЕГН: ********** и Б. Д. К., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят РАЗДЕЛНО на ищеца в качеството им на наследници на лицето В.
Б. Ч., с ЕГН: **********, починала на 18.07.2023 г., сумата от общо 1185.60 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 101, находящ се в гр. **************, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 944.29 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 211.11 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 24.86 лева за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г. и 5.34 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.08.2021 г. до 13.12.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата като ответницата В. Д. Ч. дължи ½ част от посочените суми /472.14 лева главница за топлинна енергия с 105.56 лева обезщетение за забава съответно 12.43 лева главница за дялово разпределение с 2.67 лева обезщетение за забава/, а ответницата Б. Д. К. дължи ½ част от посочените суми /или 472.15 лева главница за топлинна енергия с 105.55 лева обезщетение за забава съответно 12.43 лева главница за дялово разпределение с 2.67 лева обезщетение за забава/. Претендират се и направените по делото 1 разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и наследодателката на ответниците съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които покойната В. Б. Ч. не е изразила несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това наследодателката на ответниците не са изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми.
Уточнява се, че сумите са били начислени на покойната В. Б. Ч. като собственик на имота, но същата не ги заплатила приживе. Сумите не били заплатени и от ответниците като нейни наследници след смъртта й.
С исковата молба са представени: молба до кмета на район Триадица, удостоверение за идентичност на административни адреси, списък за броя на живущи по апартаменти, договор между СЕС и ФДР, както и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, два броя общи фактури и извлечения към тях, извлечение от сметка, договор между ищеца и ФДР, както и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Впоследствие е представено и удостоверение за наследници на В. Б. Ч..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците по делото е постъпил писмен отговор – чрез адв. С. Й..
Със същия исковете се оспорват като неоснователни. На първо място се прави възражение за погасяване на част от процесните суми по давност – доколкото се касаело за периодични плащания.
На следващо място се поддържа, че не ставало ясно как са начислени процесните суми – доколкото липсвало разграничение каква част от сумите били начислени през двата отоплителни сезона, съответно каква част при изготвяне на изравнителните сметки – като това оказвало значение досежно възражението за давност. Поддържа се в тази връзка, че ищецът не бил издавал фактури за всеки месец от процесния период съответно такива не били връчени и на ответниците.
Оспорва се реалното доставяне на топлинна енергия в процесния имот през процесния период на претендираната стойност, както и правилното изчисляване на сумите, дължими за сградна инсталация.
Оспорва се и ответниците да са собственици на имота и като такива да отговарят за натрупаните задължения към ищеца за същия.
На последно място се оспорва автентичността на подписа на В. Б. Ч. – в списъка за собственост на жилищата в сградата по апартаменти и в протокола от ОС на СЕС за избор на ФДР.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално 2 частично отхвърлени.
Представено е копие от личната карта на В. Б. Ч..
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно техническа експертиза /СТЕ/ с вх. № 249115/01.08.2024 г.
От трето лице /Столична община/ са представени декларации по чл. 14 от ЗМДТ – от 1998 г. и от 2024 г.
С определение № 21656/27.05.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Термокомплект“ ООД, с ЕИК: 020307302. Същото е депозирало допълнителни документи – изравнителни сметки и протоколи за отчет.
В съдебно заседание, проведено на 22.10.2024 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответниците, адв. Й. изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач „Термокомплект“ ООД не изразява допълнително становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД – публикувани в централен ежедневник / в-к. Монитор от 11.06.2016 г./.
От представено по делото копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 1998 г., подадена от Р. Ч., се установява, че имот – апартамент № 101, с адрес: гр.
************ – е деклариран като собствен на лицата Р. Б. Ч. и В. Б. Ч. – при равни квоти от по ½ идеална част от имота. Съгласно декларията имотът е придобит с документ договор за продажба от 15.07.1985 г., със служба към Благоевски район, направление „Държавни имоти“.
От представената втора декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 18.01.2024 г., подадена от ответницата Б. Д. К. е видно, че имот – апартамент № 101, с адрес: гр. ************ – е деклариран като собствен на лицата Б. Д. К. и В.
Д. Ч. – при равни квоти от по ½ идеална част от имота. Съгласно декларацията имотът е придобит по наследство, оставено от В. Б. Ч. – чиито права от своя страна са проитичали от договор от 1985 г. В декларацията е отразена и дата на придобиване на имота по наследство от В. Б. Ч. – 18.07.2023 г.
Видно от удостоверение за наследници на В. Б. Ч., с ЕГН: ********** същата е починала на 18.07.2023 г. /т.е. след процесния период/ като е оставила за свои наследници – ответницата В. Д. Ч., с ЕГН: ********** и Б. Д.
К., с ЕГН: ********** – и двете племеници – по заместване от брата на В. Б.
Ч. лицето Д.Б.Ч..
Съгласно удостоверение за родствени връзки на В. Б. Ч., с ЕГН:
********** – същата е имала брат Д.Б.Ч. /починал на 04.01.2016 г./ и сестра Р.
Б. Ч. /починала на 05.12.2014 г./
3
Налице е и удостоверение от ГИС София изх. № 68-00-1590/9/11.12.2012 г. съгласно което стар адрес: ************** е идентичен с настоящ адрес:
**************** – т.е. четири входа в многофамилна жилищна сграда.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. В протокола от ОС на СЕС за избор на ФДР подписът на В. Б. Ч. от 18.09.2002 г. фигурира под № 22.
Видно от извлечение от сметка на л. 22 от делото процесната сума за потребена топлинна енергия от 944.29 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон м.май 2020 г. – м. април 2021 г., отразена в м. юли 2021 г. и възлизаща на 683.83 лева и две изравнителни сметки за отоплителен сезон от м. май 2021 г. до м. април 2022 г., отразени в м. юли 2022 г. на стойност 255 лева и в м. октомври 2022 г. на стойност 5.46 лева.
По делото са приложени и две общи фактури – за отоплителен сезон м.май 2020 г. – м. април 2021 г. и за отоплителен сезон м. май 2021 г. до м. април 2022 г., издадени на името на В. Б. Ч.. Съгласно приложението към първата фактура за м. май 2020 г. до м. ноември на В. Б. Ч. е начислена сумата от 270.09 лева.
От третото лице помагач по делото „Термокомплект“ ООД са представени два броя изравнителни сметки, както и протоколи, също два броя – от 29.05.2021 г. – съгласно който до имота не е осигурен достъп и от 24.06.2022 г. – когато до имота е осигурен достъп за отчет.
По делото не се твърди да има извършвани плащания, поради което и счетоводна експертиза не е извършвана.
По делото е извършена СТЕ, съгласно която в имота има три броя радиатори с индивидуални уреди и един щранг лира без такъв. Вещото лице е установило липса на данни за изправност на измервателния уред в абонатната станция – но само за 6 дни през м.май 2021 г., поради което и това обстоятелство не се отразява на крайния размер на дължимите суми.
Експертизата следва да бъде кредитирана, доколкото е компетентно изготвена като за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Освен това вещото лице е вписано в списъка на СГС като вещо лице със съответната специалност и е отговорило компетентно на поставените му въпроси.
Досежно стойността на количеството топлинна енергия съдът съобразява, че СТЕ не държи сметка за прихващания със стари суми и вноски от потребителя, като взема предвид стойностите по исковата молба, съобщенията към фактурата и извлечението от сметка.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице 4 облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
Разпечатката съдържа 55 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/087b5746-0c71-4beb-8f53-5b0324cc43e1